Човекът

По – смешно нещо от човека няма –
Тук нaдменноста му е голяма!
Той хули с уста света жестоко,
А нос е вирнал толкова високо,
Че да оре небето май жадува.

Човеко горд, с какво се ти надуваш?
Дори от мигането на окото
По – кратък ти е, драги мой, живота.
На люлката си пелените хванал
С едната си ръка, а със другата савана
Като на сън дните ти минават!

Човеко горд, с какво се ти надуваш?
През този миг каквото можеш ти стори
Да покоряваш с меч земи и хора?
Страхливеца се само покорява,
А мигар над страхливци власт е слава?
От нея трябва ти да се срамуваш

Човеко горд, с какво се ти надуваш?
И ако, да речем, спечелиш име,
то ще изчезне с теб неудържимо
Или до гроба с близки и познати
Подобно вярно псе ще те изпрати
И там ще пукне като гладува!

Човеко горд, с какво се ти надуваш?
Кому ще завещаеш свойта слава?
Народът ти – той вече не остава.
Страната му – тя също ще умре
Дори земята няма да векува.
Човеко горд, с какво се ти надуваш

Шандор Петьофи