Секунда след секунда изнизват се дните ми
пълзящи змии към бездната на ада...
Паяци сплитат косите ми,
врани носят изсъхнали клечки за моята клада.
Духове на изгорени в миналото вещици
шият черната ми рокля от коприва,
със своя кикот и писъци
укротяват душата ми дива.
Събрали се пред мен на куп
нищожества пълзящи, с пропити от грях червени очи
гледат и ме чакат с вятъра луд
да се довлача до тях и да утоля жаждата им с мойте солени сълзи...
Елате, съберете се долни твари,
изяще плътта ми,
зажаднели пресушете очите ми до край!
Болката ми нека върху вас се стовари,
вашият ад е отдавна чаканият от мене рай...
И когато се събудя от този сън кошмарен
вече няма да ме чака поредният съсипващ ден.
Ще бъде безкрайна нощ в свят за други нереален,
а душата ми ще бъде освободена от страшният плен.

Отлично

Ако оправиш стъпките ще стане още по - добре

Благодаря за съвета, DeStRuCti0N Но така го написах и така мисля да си остане

Отрова

И в най-хубавите дни ме следва тази болка,
разбива на прах всичките ми мечти,
питам и крещя "Колко още, колко ?!"
Очите ми гледат, но не виждат
ръце протягам, но нищо няма...
В най-красивите цветя сълзи се крият,
светлината е захвърлена в дълбока яма
Ножът на смеха им ме пробожда,
топлите им сърца тялото ми сковават
Като куче, което с острите си зъби ме оглозгва...
окови за моят език техните думи стават.
...
Нозете бягат,
а все още съм тук.
Ушите глухи стават,
а все още чувам онзи потресаващ звук.
...
Самота, самота... с тях и пак сама...
Самота, самота... без тях и пак така...

Abe mislq 4e e dobre. (1-to). Vtoroto ne mi se otdade mnogo.

и двете са наистина много добри продължавй се така и поствай по някое

Само чрез вятъра ще ме усещаш,
може би Той ще ти напомня за мен -
за мен, каквато бях преди...
Обичам Той да ме прегръща,
така както не го правеше ти...
И когато воден от него вървиш по познатите улици
потърси моите стъпки...
до тях вече има и други следи,
следи от дъждовни кървави капки...
Скитайки сама без теб сърцето ми ги остави,
но сега то е кубче червен лед -
с твоите пирони и чук от мен друга форма му изваях...
Така ще мога сама да си го контролирам
и няма да позволя пак ти да го преправяш.
Ако трябва във вълча уста ще го скрия
и до него ти не ще посмееш да припариш.

за Your^mind^f

Харесва ми това
което пишеш ти сега,
харесва ми така
както е написано тогава.
Харесва ми деня
но какво би бил той без малко вятър,
харесва ми нощта
но какво би била тя без тишина?
Харесва ми живота
макар, че понякога е гаден
харесва ми така
някак изкривено идеален,
Харесва ми това
което си написала тогава,
харесва ми така
макар да е танц по огнена жарава...


П.С: все така напред със твой куплет

Девет

Девети живот живея,
но сякаш осемте изминали са като един.
Девет дни в седмицата жалея
за изчезналите чувства като дим.
Девета черно-бяла дъга ще се покаже
и ще лее за мен цветни сълзи.
Девет пъти луната ще замаже
звездите с черни бои.
Девет бели гарвана над главата ми грачат
и кълват с ледени човки заскреженото ми сърце.
Девет камбани в нощта ще заплачат
и плачът им ще стигне до черното небе.
Девет облака ще закрият с мантията си зората
и ще се спуснат да дирят змийска стръв.
Девет паяка ми сплитат люлка под земята
и искат да вкусят от черната ми кръв.
Девет кинжала забива Юда в душата ми
и ме дарява с ледена целувка за лека нощ.
Деветият ми живот дарява им
за десети взет грош.

perfektno!

Пепеливо

Зачервено е небето – ще пламне,
огледаха се в него толкоз хора без срам.
И слънцето съска – ще хапе.
Усещам – ще проплаче земята в плам.

Дъждовните капки не ме чуват -
замрели са нейде дълбоко под земята.
И ветрове няма наоколо да бушуват -
отлетели са в нищото и чакат.

Сама съм – пожарът ми насреща
клетките ми ледени разтапя.
Забивам поглед в земята злочеста...
и аз при дъждовните капки ще капя.