Има блондинки и блондинки,пък и думата вече много се изтърка.Те всички си имат хубавите страни освен може би изрусените до бяло,които са толкова блондинки,колкото и населението на Централна Африка,а пък по отношение на характера са меки като павета.Има дребни,миловидни блондинки,които гукат и чуруликат, и други - едри като статуи,които бързо те поставят на мястото ти с леденосиния си поглед.Или да вземем блондинката,дето те поглежда морно изпод мигли,мирише на хубаво,увесва ти се на ръката,а като я заведеш у дома,винаги е много,много уморена.Тя вдига длан към челото си с такъв един безпомощен жест,ах,това ужасно главоболие,и на теб ти идва да я фраснеш,но все пак си доволен,че научаваш за главоболието,преди да си вложил в нея излишно много време,пари и надежди.А и номерът с главоболието е класически - оръжие което никога не се изхабява и е не по-малко смъртоносно от камата на наемен убиец или отровата на Лукреция Борджия.
Или сърдечната,винаги навита и пиеща като смок блондинка,на която не и пука как е облечена,стига да е визон,и къде ще я заведеш,стига да е първокласно заведение с реки от сухо шампанско.
Има освен това дребни наперени блондинки,които са ти добро другарче,много държат да платят своята част от сметката,винаги са лъчезарни и разумни,тренират джудо от деца и могат да метнат през рамо някой шофьор на камион,без това да попречи на основното им занимание в момента.
Има едни бледи,бледи блондинки,болни от анемия - не смъртоносна,но все пак неизлечима.Те са много отпуснати,движат се като сенки,едва-едва отварят уста и не можеш ги разбра какво представляват,първо,защото не изпитваш никакво желание,и,второзащото все четат я "Опустошената земя" ,я Данте,Кафка или Киркегард в оригинал.Такава една блондинка обожава музиката и като отидете на концерт на Нюйоркската филхармония,тя ви информира коя от шестте виоли изостава с четвърт такт.Тосканини също познавал,така че с нея стават двама.
И най-накрая има разкошни парчета като за изложба,които надживяват трима главатари на гагстерски шайки,женят се за двама-трима милионери,прибират при разводите по милион на глава и накрая притежават бледорозова вила на Антилските острови,алфа-ромео за градско ползване с двама шофьори и цяла свита поизвехтели аристикрати,с които се държат мило и разсеяно,както застарял херцог пожелава лека нощ на иконома си.
Откъс от "Дългото сбогуване" на Реймънд Чандлър
Преписано в чест на dreben,DarkSol`2Bz,zeraful,magdanoz,satanas,nik666,Mariyana и на всички онези знайни и незнайни любители на майсторското слово;>>

