Нощта беше една от най-тъмните, луната спеше под ефирната облачна завивка, а звездите бяха уморени и без желание за работа. Тогава мракът не се поколеба да обсеби малките и големи улици със своите пипала.
Точно в тази нощ Рона се прибираше от работа. Вадеше парите си с последни сили в един бар, където се събираха кварталните пияници. За да изкара някой и друг лев, трябваше да им сервира долнопробни питиета и същевременно да бъде любезна с тях. Дори и с тези, които искаха нещо повече от нея. В противен случай оставаше без работа, без пари и жилище.
Рона, тази млада жена, с дълга рубинено-червена права коса, сини очи и изящно тяло, бе особено борбена натура. Нямаше никого до себе си, майка й почина от тежка болест, не познаваше баща си и нямаше братя или сестри. Пленяваше всеки мъж със своята божествена осанка, опияняващ чар, страстни устни и интелект. Но…тя не искаше никого. Дали се страхуваше от мъжкото непостоянство или пък никой не задоволяваше нейните вкусове, само тя знаеше. С изключително трезва мисъл, тя не се отдаваше на лекомислието. Отблъскваше тактично всякакви намеци и груби, насилствени думи, насочени към нея от някой подпийнал, отчаян клиент. Съдбата я накара да преживява с тази работа, защото никое от щастливите птичета не кацна на нейното рамо. Знаеше, че някъде в бъдеще, по някоя отъпкана пътека ще се натъкне на цяло ято такива птичета и това я крепеше.
В тази същата нощ, костите й бяха пропити от страх, адреналинът преливаше и сърцето й тупаше учестено, сякаш някой удря барабан. Носеше оскъдната си заплата, която извади с много пот и нерви, а тъмните, малки и пусти улички, по които минаваше, можеха да я изненадат. Я с някой от местните, настървени и озлобени хулигани или пък улично куче, търсещо своята вечеря. Стискаше дамската си чанта с всичка сила, а забързаният тропот на токовете й огласяха пътя, по който минаваше. Ето, че стигна дома си, по-точно квартирата, гарсониера, обзаведена много скромно, но за сметка на това приятно чиста винаги. Изморена от поредния труден ден, с подбити стъпала и болки в главата, прекрачи входната врата. Някакво странно чувство, че нещо не е на ред, разкъсваше вътрешността й, но тя не обърна внимание. Искаше само да вземе горещ душ и да потъне в света на сънищата. Изпи витамините, които крепяха здравето й, съблече дрехите си и като приготви хавлия, влезе в малката баня. Затвори очи под разпускащата струя вода и докато галеше тялото си с меката гъба, мечтаеше. Съзнанието й беше отвлечено, затова не чу стъпките. Вратата на банята се отвори съвсем тихо, водата се разбиваше в пода и заглушаваше учестеното дишане на госта. Той пристъпи напред, запуши устата й и приклещи ръцете й. Беше се приготвил с въже, което плени китките й и я направи безсилна. Устата й бе затапена с мократа гъба за тяло, а очите й не виждаха скрития зад нея похитител. Рона издаваше затъпени стонове, пърхаше с рамене и се опитваше да се отскубне, но напразно. Усети устните му да минава по гърба, чуждите длани докосваха набъбналите гърди и минаваха бавно по стомаха й, като постепенно се приплъзгваха надолу. За секунди вече се намираха върху гениталиите й. Тя се изплаши още повече, усети колко е безсилна и вътрешно усети какво я очаква. Голото тяло на похитителя се прилепи до нейното и тя почувства еректиралият пенис. Пленителят я сграбчи и я отведе в стаята й, оставайки мокри следи по пода. Когато я обърна към себе си, тя видя познатото лице. Стъписа се, крайниците й изтръпнаха, а от очите й потекоха обилни сълзи. Постави я на леглото и опитвайки се да бъде нежен, но в същото време груб, познатият разтвори на сила краката й. Стискайки я силно за бедрата проникна в нея. Тогава тя усети, че целият й малък и незначителен свят, който градеше с огромни усилия и мъки, рухна. Опитваше се да се съпротивлява, да буйства с крака, но силата й бе нищожна спрямо развратника. След всичко това, което й се случи, той я остави сама на леглото, трепереща, подгизнала от сълзи и завладяна от отчаяние и страх. Мъжът седна на креслото до нея, запали цигара и я гледаше влюбено. Личеше си, че я обича и знаейки, че няма да я има никога, реши да я нарани. Милваше я по лицето, косите и гърдите. Започна да й говори с мек, но разтревожен тон:
- Рона, ти си виновна за това. Само ако ме беше допуснала до себе си нямаше да го направя. Не разбра ли, че те обичам!? – повиши тон мъжът.
Замисли се, подпря глава на ръцете си и прошепна:
- Ако няма да бъдеш моя, тогава никой няма да те притежава.
Ярост го обзе, стана, започна да се разхожда нервно. Показа, че може да бъде и слаб, психиката му бе лабилна и се страхуваше от случилото се. Сграбчи вазата с цветя и я разби в стената. Взе най-голямото стъклено парче и се приближи до нея. Разряза първо стомаха й, а Рона стенеше от болка. Искаше да стане чудо и някой да я спаси. След това стъклото премина по бедрата, глезените, стъпалата. От там се качи към гърдите, после беше ред на китките й. Обляна цялата и подгизнала в локва от собствената си кръв, се надяваше всичко това да е само кошмар и да се събуди по-скоро. Мъжът извади от джоба си нож и започна да я реже и да го забива хаотично в тялото й. Правеше това, докато Рона не спря да мърда, да диша. Угасна с отворени очи, в които гореше страх. Безумно влюбеният разсече тялото й на парчета, прибра ги в пакети и почисти наоколо. Все пак този дом бе негова собственост.
Излезе навън, носейки частите на момичето, отиде извън града в местната гора. Толкова тъмно, че нищо не се виждаше, лекият ветрец огъваше клоните на дърветата, а нощните птици пееха прощална песен. Усърдно изкопа дълбока пропаст, в която зарови любимата си и засади над нея цветя, които да я пазят.
На следващия ден в кварталната кръчма, друго момиче разнасяше питиета на клиентите. Тя доста приличаше на Рона. Работодателят й седеше на една от масите и я наблюдаваше скришно, симулирайки, че чете вестник.
Нямаше кой да знае какво се е случило с Рона, освен извършителят. Нямаше кой да я потърси и да знае, че я няма, защото тя беше без близки и приятели. Телесните фрагменти на Рона гниеха в пръстта и гадините под земята се хранеха с нея. Всеки ден я посещаваше мъжът, дал й работа и подслон…

Време беше да го постнеш. Наистина е готино Към края малко претупано ми се струва, но съм свикнал да чета доста по дълги разкази с безкрайно развитие на действието. Иначе гласувах с *10*

Благодаря ти, Круме Очаквам и твоите неща да видя