Теория на Конспирацията
част 6: Тъмната принцеса
written by: D`AGOSTINO

Посвещавам финала на Para-Nenormalna
dreben



... Щастливеца беше подпрял главата си с две ръце и тъжно гледаше надолу - към чашката
Ballentines, която сякаш искаше да го поеме целия. Цветът на качественото уиски жадно попиваше
двете бучки лед, които безпомощно плуваха в течността. Меланхолия беше изписана на иначе
щастливото лице. Осъзнаваше колко сам щеше да остане само за няколко часа... но се налагаше...
И той както и всички останали като него имаше мисия на този свят... Да оцелее... Виждаше
как всичко се повтаряше... беше получил шанс, но го беше опропастил и сега забит отново в
поредния бар, в който въртяха 'неговата музика' и подпрян на бара над поредната чашка
уиски той мислеше за това, което беше постигнал. Вярно, беше спечелил цели 40 години на този
свят, но за това време не успя да постигне нищо... Поне сега трябваше да спаси този 'або' и
по възможност незабелязано да се завърне там от където е дошъл...

................................................................................
.....

... новината го удари право в челото в буквалния смисъл на израза... Под формата на вестник...
- Ето, пич, вземи поне вестника прочети.. без друго стоя тук цяла нощ...
Щастливеца промърка нещо неразбираемо и погледна вестника. На първа страница с огромни черни
букви пишеше 'Поредното убийство в нашият тих град'. Имаше още по - потресаваща снимка под него.
'Хмм... типично за тези некадърни локални вестници' замисли се той 'нито заглавието като
заглавие, нито фотографиите качествени...'. Стана от стола и се запъти към изхода на заведението.
- Ей, пич няма ли да си платиш, бе ?

....... дребния бавно се обърна, извади изпод дългия си черен шлифер огромна пушка и с два
отмерени изстрела изпрати бармана в огледалото зад него .......

- Хех.. разбира се че ще си платя. - засмя се той на побърканото си подсъзнание.
- Защо се смееш ?
- Остави.. ти няма да разбереш.
И след като плати се обърна и се понесе към изхода отново. Отвори вратата на мрачното заведение
и слънцето прободе като с нож кървясалите му от безсъние очи. 'Ахххх' изсъска той, затвори
вратата и се просна в сепарето на бара.
- Ммда.. нашите клиенти трудно ни напускат. - остроумно отбеляза бармана
'Ехх, наистина да имах пушка..' помисли си не-дотам щастливия сега Щастливец. След това извади
от вътрешния джоб на якето си телефон и занабира.
- Мимс...
- Ъхъъъ.. кой се обажда - процеди сънен женски глас.
- Хех.. няма нищо по - хубаво от току - що събудили се жени на другия край на телефона... Ааа
аз съм Дъгустино - дребния.
- Ахх ти гадна, мръсна, отвратителна, твар... само да те хвана ще те...
- Ммда.. явно ме позна.. остави сега предубежденията.. нуждая се от помощта ти.. знам с какво
се занимаваш реално и искам да те 'наема'. Чакам те в Бургас.. надявам се, че ще дойдеш там
заради мен...
След кратко мислене от другия край се чу звук, който би трябвало да изразява позитивен отговор,
но който никой, който нямаше стажа със сънени жени, какъвто имаше Дребния, не би могъл да
разбере.
- Окей, сладур, чакам те.
След което даде адреса на бара, в който беше, облегна се удобно и си поръча още едно уиски.
Един час по - късно пред бара със свистене спря един червен Boxter, кабриолет, с изглед
на тузарска кола. От него излезе 'почти смъртоносна мацка', както би се изразил Дребния и се
запъти към бара. Влезе вътре, огледа се и понеже в бара бяха само бармана и съмнителният
индивид, проснал се 'царски' в сепарето в нея за миг не възникна подозрение кой е 'нейния
човек'.
- Ако можех щях на момента да те просна на земята и да те застрелям като куче! - очите и
биха го изгорили. - Какво искаш от мен ?
- Спокойно, бейби. - обичаше да фамилиарничи с жените - Кото трее се кае се кае, па и да не
трее, пак шсе кае... Значи... - огледа се - и си дала 100 хилки за тая помия ?
- Остави това... казвай какво имаш за мен... Поршетата са моята страст, затова не се заяждай!
- Окей, окей.. значи има един човек когото трябва да изкараш от играта.. ти би трябвало да
го познаваш.. Ники Кул
- Хъх.. та той ми е приятел...
- Много добре знаеш, че в твоя бизнес приятели няма! Предлагам ти 300 хилки, в долари, да
го очистиш.. Направи го така, че после да не го намерят.
- 400
- 310 е последното ми предложение. Ако не го приемеш ще намеря някой друг...
- Добре де, добре... и 300 беше окей, но трябваше да те пробвам...
- Хайде изчезвай от тук! Ще получиш парите след като свършиш работата!
Тя тръгна към изхода..
- ..ии, маце, .. моля те.. никога повече не ме заплашвай по какъвто и да било начин.. зад гърба
си имам много кофти хора, които държат на мен.. Благодарен съм за всяка глътка въздух, която
поемам. Чувствам се толкова жив.. чувството е прекрасно..
Тя не чу последните думи.. Замислено седна зад волана на Поршето, пусна някаква музика и
потегли. Дагостино беше по - щастлив от всякога и този път едва ли се дължеше на хапчетата.
Пусна си MP3 плейъра и Афекс Туйн загъделичка мозъка му.
Час и половина по - късно телефона му зазвъня.
- Мммдааа... - опита се да си придаде раздразнен тон.
- Дребен, адски неща станаха.. къде беше ти през това време бе...
Този пък позна гласът на Кул.
- Аха.. кае.. ко е станало ?
- Ами.. ходих до Бургас и... убих або... но сега направих някои открития и... Дребен, аз не
съм убил або... убил съм Слу... - направи дълга пауза, след което дребния чу гласът на
убиицата, която бе изпратил.
- Ники, трябва да ти призная нещо.
- Да ? - не беше толкова заинтригуван, а по - скоро раздразнен, че прекъсваха разговора му.
След това се чу хъркане и звукът от падането на слушалката на пода. Щастливеца замръзна на
мястото си защото осъзна, че беше станал ням свидетел на убииството на брата си по душа...
- Обичам те, Ники... - изкрещя женски глас в другия край на линията, след това се чу изстрел
и нежен звук от падане на тяло. Дребния затвори, облегна се назад, въздъхна и усмивка се появи
на каменното му лице.
- Хехехе... май няма да се наложи да се бъркам с триста палки...
Изчака да се стъмни и излезе навън. Пред бара профуча ламборджини и едва не го отнесе. Спря
100 метра по - нататък и светлините му изгаснаха. Дребния бавно се приближи до колата, поглади
я с ръка, нежно, сякаш докосваше цвете, след което влезе вътре и седна. Това се оказа доста
трудно, имайки се предвид, че колата беше висока едва 110 сантиметра...
- Хубава кола. - каза той
Тъмната фигура в колата се обърна към него, усмихна се и светна флакончето.
- Май ти е тясно. - каза силуета, който след разсейването на мрака се оказа момиче.
- Хехехе.. хубаво се работи с теб, Ани.. Между другото получи ли си парите ?
- Дамм.. - каза Грешницата - 10 милиона.. както се бяхме разбрали..
- Отлично.. направи нещо по въпроса никой да не разбира за теб - къде си, с какво се занимаваш,
или каквото и да било. - каза той на излизане от колата.
- Няма проблеми.. с моето момче отиваме в Колумбия.. харесали сме къща там..
И колата потегли. Набираше се бързо и сигурно. Девойката така и не забеляза пакета, който
Щастливеца остави на излизане в колата и.
- Мммда... доста прекрасни коли похабихме напоследък... - въздъхна Дребния и извади от джоба си
малко дистанционно с едно единствено копче на него. Погледна го и се замисли. 'Колко елементарен
е човешкият живот... едно копче и...' натисна го. Чу се оглушителен взрив. Прозорците на
сградите наоколо се разтресоха от ударната вълна. Телефона сякаш проревнува, затова че е
излязъл от употреба и завибрира.
- Да ?
- Колата те чака на паркинга на студентските общежития на 'Свободния'... Квартал Медни
Рудник, ако си забравил..
- Каква е ?
- Ford... - и затвори
- Ford - изкрещя той - КАК МЕ ВИЖДАШ МЕН ДА СЕ ВОЗЯ ВЪВ ФОРД БЕ ??? - беше много ядосан.

................................................................................
.....

Една седмица по - късно всичко вече беше забравено...
Дребния влезе в стаята си в апартамента в София и се настани пред компютъра. Верният му
скрипт се задейства от гласът му. Излезе прозорче за въвеждане на ник. Той въздъхна и написа
'або'.. След това излезе втори прозорец, изискващ паролата му. Той написа комбинацията от
цифри и букви, така, сякаш я бе писал цял живот. Сървъра започна да му изпраща безброй
съобщения.

-NS- Password accepted - you are now recognized

Усмихна се. Отново бе изиграл всички и се бе оказал най - отгоре в пирамидата. В пощата му
имаше едно единствено писмо - от неговият брат - CroW_MaN. В него се съобщаваше, че са
възникнали проблеми и така-нататък и така-нататък... писмото завършваше с изречението
'Обичам те, брате.. не искам повече да 'те тормозя с разни мазни негри'.. не мога да живея
така.' Щастливеца закри очи с ръка и една сълзица се търколи по дясната му буза. Чуха се
тихи стъпки зад него.
- Здравей, мъничък. - чу за пореден път познатият му женски глас.
- Еле, искам да ти кажа нещо... Да ти разкрия всъщност кой съм..
- Аз знам, дете.. не се страхувай.. всичко ще свърши много бързо.. ще бъда много нежна.. - и
продължавайки нежно да шепне обви ръце около шията му и гу целуна. Тялото му се разтресе, тя
го пусна и падайки на земята той се разпиля на малки искри по пода на цялата стая.
- За съжаление обаче ти никога няма да разбереш коя съм аз! - засмя се зловещо тя. - Съжалявам,
но последната душа, която бе откраднал - душата на този - або - беше започнала да взема
надмощие... и... на съвета решихме, че душите на брат ти, на Щастливеца и на або са взели
връх у теб... затова трябваше да те отстраня... - след последните си думи тя отвори прозореца
и вятърът влезе в стаята. Сянката и зловещо разпери криле и отлетя навън - в бездната на
тъмнината. Вече безжизненото и тяло се строполи на пода...