Още повече беше изненадан, когато веднага след награждаването му с
наградата на Галактическия институт за изключителна даровитост, бе
линчуван от разбеснялата се тълпа уважавани физици, които най-сетне бяха
разбрали, че единственото нещо, което наистина не могат да понесат, е един
умник. -- Дъглас Адамс, "Пътеводител на галактическият стопаджия"

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и щеси отида.

Никола Вапцаров.

Какво знаеш за мен ? Какво знаеш за любовта, която се ражда в един живот, където всичко е станало несигурно ? Какво е твоето жалко опиянение в сравнение с нея ? Когато непрестанното падение внезапно се променя, когато вечното защо се превръща в съдбоносното ти, когато чувството изниква незапно като мираж в пустинята на мълчанието и възприема образ, а измамата на кръвта се превръща неумолимо в гледка, пред която всички мечти бледнеят и опошляват ?
Пейзаж от сребро, град от филигран и розов кварц, блестящ като светлото отражение на алена кръв..
Какво знаеш ти за всичко това ? Мислиш ли, че е толкова лесно да се говори ? Мислиш ли, че бъбривият език може лесно да ги превърне в клише от думи и дори от чувства ?
Какво знаеш за зиналите гробове, за страха пред отминалите, безцветни и пусти нощи...
Те зеят и в тях няма никакви скелети, а само пръст, пръст, набъбнали семена и едва набола трева.
Какво знаеш за всичко това ? Ти обичаш опиянението, завоеванието, чуждото аз, което иска, но никога няма да изчезне; обичаш бурната измама на кръвта, но сърцето ти ще остане все празно... Защото човек не може да задържи това, което не е израснало в самия него.
А в буря не може да израсне много нещо. То израства в пустите нощи на самотата, когато човек не се отчайва. Какво знаеш за всичко това ?

Е.М.Ремарк "Триумфалната арка"

" човек без характер е като лице без физиономия "
Ш.Дюкло

"Rather than offer you the illusion of free choice, I will take the liberty of choosing for you..."

Данте Алигиери, "Божествена Комедия"

As far back as I can remember, I've always wanted to be a gangster." -- Henry Hill, Brooklyn, N.Y. 1955.
наскоро даваха филм за него по National Geographic

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и... толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела - червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

Никола Вапцаров

Моето момиче излезе кучка, Гарати.

'When you were born everyone was smiling and you were crying, live your life in a way so that when you die everyone will cry and you will smile'

nesam siguren otkade e

спомени...

And I will love you, baby - Always
And I'll be there forever and a day - Always
I'll be there till the stars don't shine
Till the heavens burst and
The words don't rhyme
And I know when I die, you'll be on my mind
And I'll love you - Always

...култува песен :>

п.с. Bon Jovi - Always.mp3

п.с.2, колкото и изтъркано и глупаво да звучи да пействам откъс от песен, тази песен е свързана с доста скъпи, за мен, спомени.

Всеки човек умира, но не всеки живее истински. Могат да ни отнемат живота, но никога няма да отнемат свободата ни!

There is no way we can destroy the System without hurting many thousands of innocent people - no way. It is a cancer too deeply rooted in our flesh. And if we don't destroy the System before it destroys us - if we don't cut this cancer out of our living flesh - our whole race will die.
The Turner Diaries

We must secure the existence of our people and a future for white children!
David Lane

А зад мене нямаше следа. Следата беше прерязана. Зад мене не оставаше нищо, като зад гущер, минал по камък или зад кораб в морето. Не бях нито на едната, нито на другата страна. Никой не ми трябваше и аз никому не трябвах. Можех да изляза през вратата и никой нямаше да види, че ме няма. А това, тъй си мислех аз, значеше, че съм свободен, без тия нишки, които хората пред мен влачеха след себе си - като паяци. И затова не можеха да паднат, но не можеха и да летят.
Време разделно

Насила можеш да вземеш, но насила не можеш да дадеш.
Земя за прицел

Щом нищо не можеш да задържиш, не бива да посягаш.
Време разделно


Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха,
и твойто име само кат' мълвяха
умираха без страх.
Новото гробище над Сливница

В една от гнигите на покойния Христо Калчев - лека му пръст, се споменава една доста оптимистична фраза, фигуриращя и в подписа ми - "Който е покорен на съдбата умира като роб."

И все така... А в есента на твойта хладна
и блудна красота -
ще спре Смъртта, настръхнала и безпощадна,
пред твоите отключени врата.

Но щом простре ръка душата ти да вземе,
тя в миг ще се смути:
Всевластникът Живот преварил я навреме -
и ти... отдавна без душа си ти!

Х. Смирненски

Играта е нещо вродено в човека и затова докато хората съществуват, ще съществува и играта. Понякога се случва така, че всички сме много мрачни и сериозни, а и начинът по който сме организирали обществото си прави играта по-трудна и недостъпна. Когато това стане, както например в настоящия период от човешката история, хората залиняват и се обезличават духовно и физически. Затова аз смятам, че играта е важен фактор за духовното израстване.
Бил Харпър, "Играта"

Мисля, следователно съществувам. Бръсна се, следователно имам брада. Жена ми и детето пострадаха тежко при автомобилна катастрофа - и затова се моля.
Но както добре знаят "уорнър Брадърз", Джон Д. Макдоналд и службата по почистване на канали в Лонг Айлънд, зад всяко щастливо лице на Джекил, се крие мрачният лик на мистър Хайд от другата страна на огледалото. А той не е чувал нито за молитви, нито за логика, нито за Вселена. погледни се отстрани в огледалото и ще видиш лицето си, преобърнато зловещо наопаки, лявото - дясно, дясното - ляво, едната половина - смахната, другата - разумна. Тази граница между светлината и мрака астрономите наричат терминатор.
Неразумната половина крещи, че Вселената има логиката на малко дете, облечено в карнавален костюм от празника на Вси Светии, чиито черва са разпилени и примесени със стъпкани бонбони на няколко мили, по протежение на шосе 95. Това е логиката на напалма, параноята, на бомбата със закъснител, скътана в куфара на някой щастлив арабин, на зловещо дебнещия рак. Логика, която сама поглъща себе си. Която твърди, че животът е като завързана за прът маймуна, че животът се върти истерично и безсмислено като монета, хвърлена за да се види кой ще плати обяда.
Никой не поглежда към тази половина, освен ако не му се наложи, и е съвсем разбираемо. Човек се сблъсква с нея като се качи на стоп и шофьорът, лъхащ на алкохол, започва да дрънка за това как го мами жена му, когато някой перко реши да изпозастреля всички деца, яхнали велосипеди в Индиана, или пък, когато собствената ти сестра рече: "Ще прескоча за минутка до магазина, батко." и миг по-късно научаваш, че са я сгазили на улицата. Откриваш тази половина, когато чуеш баща ти да казва, че е готов да сцепи носа на твоята родна майка.
Животът е като ролетка, но побеждава онзи, който твърди, че цялата игра е една голяма измама. Няма значение колко числа участват, принципът на тази малка, безупречно бяла топка остава непроменен. И не казвайте, че това е безумие, това е съвсем логично и разумно.

"Гняв"
Стивън Кинг

*...Козела мълча дълго, тъпо, тягостно. После се отпусна в канапето:
- Ще ви кажа нещо ужасно. Нещо, което никога, под никакъв претекст не бих искал да излезе от устата ми. И аз ви обичам...*

Из вулгарните романи на Христо Калчев

В "Божествена Комедия" на Данте можете да откриете доста подобни цитати, стига да имате очите да ги видите

"В дългосрочен план всички сме мъртви"
- Уинстън Чърчил

QUOTE

Rochester: I shall never forgive you for teaching me how to love life.

QUOTE

Rochester: All men would be cowards... if they only had the courage.

The Libertine

""Грабайте телата!" някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч..."

Иван Вазов
Опълченците на Шипка

Моля не ме убивайте. Може би малко ще се улея, побликувайки по голямата част от цяла глава. Автора е Джон Стайнбек заглавието е "Улица Консервна". Темата беше любим цитат, отделих това, което най ми ляга на душа, нямаше как просто да го съкратя повече сори И като завършак хвала на всички бездарници - голямото изкуство (ник666 )


...В равновесието от злините, той може би виси окачен на нишката на доброто - една азиатска планета, която се задържа в своята орбита благодарение на притеглянето на Лао Цзе* и същевременно се отдалечава от Лао Цзе под влиянието на центробежната сила вложена в сметалото и тефтера с вересиите- Ли Чун, увиснал, усукващ се около себе си, вихрено завъртян сред бакалските стоки и видения. Едно пресметливо същество с консерва зелен фасул в едната ръка - и едно сънтиментално същество, прегърнало костите на своя дядо, в другата. Защото Ли Чун разкопавал гроба на Чайна Пойнт** и там бе открил жълтеникави кости и череп, по който все още личаха полепнали, посивели и сплъстени коси. Ли грижливо опакова костите-черепа в средата, около него таза и ключиците, огради ги от двете страни с ребрата, а бедрените кости и пищялките сложи една до друга - и изпрати своя трошлив, затворен в кутия дядо отвъд Тихия океан - да легне най-сетне в земята, която неговите праотци бяха обявили за свещена.

---------------------------------------------------------------

Мак и момчетата също се въртяха в свои орбити. Това бяха добродетелите, милосърдието и красотата в стремглавото, осакатено безразсъдство на Монтърей - величавия Монтърей, където в борбата с несигурния залък, хората от страх и глад съсипваха стомасите си, където, жадни за обич съсипваха всичко обичливо в себе си. Мак и момчетата бяха красотата, добродетелта и милосърдието. В този
свят, управляван от тигри страдащи от язва, свят, връхлетян от разпасани бици с болни сърца и ръфан от слепи чакали, Мак и момчетата предпазливо седяха на една маса с тигрите, галеха неубозданите млади бичета и събираха трохите, за да нахранят морските чайки по улица Консервна. Каква полза, ако човек спечели целия свят, а след това да застане пред спечеленото имущество с язва в стомаха, с увеличена простата и очила с 2 вида диоптри? Мак и момчетата отбягваха примамката, заобикаляха отровата, прескачаха клопката, а в това време едно поколение от измамени, отровени и здраво омотани хора крещеше по тях и ги наричаше нехранимайковци, непрокопсаници, позор за града, джебчии, мошенници и пройдохи.
Татко наш, ти който си в цялата природа, който си дарил с издражливост койота, обикновения кафяв плъх, врабчето, къщната муха и молеца, ти сигурно изпитвал силна и невъобразима любов към некадърниците и към черните овци на града, към пройдохите и към Мак и момчетата, към добродетелите и милосърдието, и лентяйството, и насладите. Татко наш, който си в природата!...


*Лао Цзе- Китайски философ-моралист(604-531г пр.н.е.)
**- Чайна Пойнт- китайски квартал на Сан Франциско

Изкопах това от един стар календар...банално, но ме впечатли висенето му. И символиката.

"The man who has no imagination has no wings", says Muhamad Ali, the man who flies like a butterfly and stings like a bee.

Butterfly, Imagination, wings - promising words. The butterfly is marvelous, a symbol of beauty and change in itself. A butterfly can change the whole world just with the whiff ot its wings. Just like Imagination can do John Lennon used to sing about it.

Imagination is colourful, delicate and wild, just like wings are. Take a closer look at the different forms, patterns and textures. Imagine a whole new scanery. Sometimes it's not what U look at the rather what you see that matters.

The voice of Imagination will guide you. Listen to it. It feels nice when one talks to you misteriously, enigmatically, intriguingly.

It's nice when somesomebody makes you a proposal.

And here is ours-Fly on the wings of Imagination.The wings of ideas. Big or small, mine or yours, black-and-white or colourful.

Ideas drive us foward.

Imagine...Imagine the year ahead of you. Imagine next year. Create. Live your dreams. And keep dreaming....


Това е подходящо за всички угорчение. За всички онези неща, които прочетох в изповедалнята ...

Марк Твен, Автобиография

Май ще почна да пуша пак

Марк Твен е култова личност
"Адам е бил най-обикновен човек. Пожелал е ябълката не заради самата нея, а заради това, че е била забранена. Ако забранена е била змията, щеше да изяде нея."
"Ако съм свършил някаква работа, то е било, защото съм я чувствал като игра. Ако трябваше да работя, никога нищо нямаше да свърша."
"По-добре дръжте устата си затворена и оставете хората да ви смятат за глупави, отколкото да я отворите и да разсеете всички съмнения…"

п.с. Имам един много любим негов разказ - "Как редактирах селскостопански вестник" - ако ви попадне го прочетете, голяма лудост е

Цитирам по памет нещо от "Мартин Идън" на Лондон.
Става въпрос за човек на средна възраст, който цял живот не е давал и стотинка за "глупости" и благодарение на това е станал богат.
Репликата е на Мартин Идън:
"Може ли $5000 сега, да заменят петачето, което не е дадено за сладкиш преди 20 години?"

Драги читателю знаеш ли какво означава думата "гринхорн"? Това наименование е изключително неприятно и презрително за всеки, по чийто адрес бива уботребявано!"Грин" означава "зелен", а под "хорн" тук се има предвид "пипало".
И така под "Гринхорн" се разбира човек, който още е зелен,тоест новак неопитен, и трябва внимателно да протяга пипалата си, ако не иска да се изложи на опасността да се удари някаде здравата.


Карл Май Винету I

--
следващото е брутално
--



Шекспир, Сонети

Има толкова много хубави неща, а не искам да ви флудя

Тяло потопено в течност измества количество равно на обема си. Течност потопена в тяло тръгва на училище след 7 години.

PaIn iS CouSed by Pleasure (GodSmack)

"През в града печални се отива,
де в мъки вечни стене и скърби
на грешните тълпата нечестива.
Бог мъдри, мощни мене сътвори
ведно със вековечните предмети,
бог праведни лиши ме от зари."
Ще трая, дорде траят вековете.
О вий, кои престаояте тоз праг,
надеждата всяка тука оставете."
Видях тези думи в един полузрак
над порта една горе издълбани.
"Тез думи са за мен покрити с мрак" -
казах на своя вожд. Вещ в всяко знане,
отвърна ми : "Тук трябва всеки страх
и слабост теб в сърцето да престане.
Ний в тоя край сме, дето ти казах,
че ще съзреш онез души унили,
които божий гняв с едн замах
от благото на разума лишил е."
При туй ми взе ръката, моя дух
с засмян вид и ободри и с нови сили
в подземний с него влязох край. И чух,
стенания, плач и вопли страховити
ечаха всред беззвездния въздух -
мен сълзи ме дойдоха на очите.
Въздишкир клетви, глухи викове,
ридания, скърцания на зъбите.
От всякакви езици звукове
и чупения страшни на ръцете
се сливаха с безчетни гласове
кат някой вихър, който ветровете
подигат с горен рев край морски бряг.
С душа и ум, от скръб и страх обзети,
казах тогаз : "Що слушам в тоя мрак ?!
Кои са тез, кои са тук паднали
и тъй ги люто мъчи божий враг?"
"Тез мъки божий гняв праведен дал е -
в ответ каза учителя - в делба
на тези души, които са минали
живота без позор и без хвалба;
и ангелите тук са, безучастни
кои остаха в страшната борба:
прогна ги бог от небесата ясни,
но и самия пъкъл ги не ще,
защо не са били и в злото страстни."
"Какво тежи на тяхната душа,
попитах пак, тй много, те издават
безспирни вопли техните уста?"
Каза ми: "Вкретце туй ще ти разправа.
Надежда нямат те за смърт,
кат сянка техния живот минава;
така за своя жребий те скърбят,
че с всеки други би го заменили.
И памет не живей за тях в светът;
от тях с презрение са се отстранили
и правосъдието и милостта.
Но стига сме за тях ний говорили:
погледай и мини" - и въведе ме той през адските порти

Из Данте Алигери - "Ад" песен трета

(Ако прочетете цялата книжка ще схванете смисълът)

Цитатите са от книгата на Neil Strauss - The Game (която препоръчвам на всеки, който иска да види живота по различен и "разчупен" начин).

Това са някои от цитатите, с които започва всяка глава от книгата:




Много вярно

вместо да си сменяте подписите през ден, споделете тук ценни мисли на умни мъже (и жени) от миналото и сега на които се възхищавате (обяснете защо ако мислите че е необходимо)

като за начало, ето една мисъл за успокоение на тези които се чувстват незаслужено подценени, гледани отвисоко (диана, мнението ми за теб е над нулата , пренебрегнати или просто нямат самочувствие на достатъчно умни и талантливи - но които имат голямо желание да успеят, с каквото и да се занимават, и работят усърдно по въпроса:



казал го е Calvin Coolidge, 30-ти президент на САЩ (1923-29); оставям на някой по-напреднал от мен в английско-българския превод да допълни

He who every morning plans the transaction of the day and follows out that plan, carries a thread that will guide him through the maze of the most busy life. But where no plan is laid, where the disposal of time is surrendered merely to the chance of incidence, chaos will soon reign.

Виктор Юго

"Върху безлистно клонче
бурята отрони
тъмни летни сълзи"

Джеймс Клавел "Шогун"

Който каквото иска да ми говори, но в IRC са едни от най-готините цитати:

1. Уважавай тези, които те уважават!
2. Трябва да си гаден, за да не умреш гладен.
3. 50% те харесвам, 60% искам да спя с теб, 70% те разбирам, 80% те обичам, 90% ти си прекрасна, 100% се базикам!

1.Сам съм се родил и в ковчега пак ще бъда сам!
2. Мислиш ли че ма ...(нецензорирана дума)

В момента се сещам за един любим цитат от "Фауст"

"Проклинам клопките лукави
на празната ни суета,
която пленници ни прави
във този юдол на скръбта!
Проклинам преди всичко злото
на съмнителното "АЗ"
и всички мамещи окото
химери гибелни за нас!
Проклинам жаждата за слава,
залъгваща ни цял живот!
Проклинам празната представа,
че всичко е пари, имот!
Проклинам лъскавото злато,
когато в бой ни хвърля див,
или възглавница когато
подлага ни за час ленив!
Проклинам тръпката сърдечна,
нектара гроздов, нам любим,
надеждата, все тъй далечна,
и вярата ни - също дим...
и нашата способност вечна
туй всичкото да го търпим!"

Прекрасно!:)

Пропусна "Много"

Много прекрасно!:)

>> Амбицията е тъпо оправдание, затова, че нямаш достатъчно разум, за да бъдеш мързелив.


поздрави

"Saepe nihil inimicus homini, quam sibi ipse" - Често човек няма друг враг, освен самият себе си.
"Bonum initium est dimidium facti" - Доброто начало е половината от работата
"Qui vult dare parva non debet magna rogare" - Този, който дава малко няма право да иска много

П.П. Доживях да видя смислена тема в този форум

Книгата на Живота започва с един мъж и една жена в една градина...И завършва с Апокалипсиса.





Оскар Уайлд

НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

П.Р.Славейков 1875г.

никога не съм го харесвал Славейков - баща

"We must secure the existence of our people and a future for white children" - David Lanes

"Когато сутрин се събудиш и видиш слънцето,значи е празник.."


Чичо ми

"Вашата радост е вашата скръб, само че без маска.
Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи.
И как ли би могло да бъде инак?
Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.
Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ?
И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?

Като се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.
Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.
Чули сте да казват: "Радостта е по-велика от скръбта", а от други сте чували: "Не, скръбта е по-велика."
Но аз ви казвам, че двете са неделими.
Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала в леглото ви."
Халил Джубран