Теория на Конспирацията
част 5: In the name of Scenario!
written by: co0l_xtreme
Всъщност ABO и wrong-girl бяха един и същи човек. Хлапето действително бе попаднало на
вярна следа. Но трупът насред мрачните бурГЪЗлийски улици не беше на ABO.
И в реда на нещата, Хлапето бе в неведение за това. Макар и да имаше подозрения.
Постоянно в ушите му звучеше "або е навсякъде, навсякъде, всякъде, къде...".
Но как започна всичко? Поглед отвътре...
D`AGOSTINO бе точен тип. Достави колата доста преди уреченото време. Не зададе никакви
въпроси, просто остави ключовете и документите, потупа братски Хлапето и си замина.
Истински приятел. С истинска кола. Ауди-то не бе ново, но бе запазено. Много добра,
универсална кола, която дори не биеше на очи. Не миришеше на бензин, нямаше прах, возеше
меко. Кормилото и скростната кутия не лепнеха. Шофьорската седалка не бе постлана с твърда
и убиваща обвивка. Двигателят и гумите бяха наскоро подменяни. Палеше от третия път -
достатъчно време, за да се изгъзариш с рева на мотора. Имаше стереоуредба и работещо
парно. Въобще...мечтата на co0l_ytReMe. След тази да се справи с ABO, разбира се.
Няколко часа по-късно, Дребния (a.k.a D`AGOSTINO - обичаше да спелва английски съкращения)
и авера му (Ску) пристигнаха в "the biggest bulgarian ghetto" - ВарНа, квартал Владиславово.
Паркираха потайно и дебнейки зачакаха. Дребния се беше върнал отново във ВарНа, защото
усещаше, че нещо се случва. Крайно време беше.
След час и половина, момента, когато Хлапето излезе от блока си и се отправи към прилежно
паркираното Ауди, никой не го видя. Дребния и Ску спяха разплути в огромния баровец -
C class. За първи път бяха опитали варненска храна, и толкова бе им се усладила, че
попрекалиха. Грешката им бе непростима за професионалисти от техният ранг, но това са
то хормоните.
Хлапето седна тежко и завъртя ключа - "Бррр..пф". Лицето на намиращия се на отсрещния
паркинг Дребен потрепна, сякаш в тик. Хлапето завъртя отново - "Дрррр...къ хъ хъъ".
Дишането на Дребния се зачести. Със задържане на ключа, Хлапето завъртя за трети път -
"Рръъъуф..ръм ръм бр р р р" - вече монотонно и сигурно пърхаше двигателя. В този миг
Дребния подскочи.
- Двигателят миии! Ску! Пхак!
- Ъъъ...оу...
- Ставай...не, не, тръгвай! Замалко да го изпуснем! О, Боже...
Двата автомобила потеглиха. Ску не караше предпазливо - Дребния му бе обяснил, че няма
опастност Хлапето да забележи следващата го кола. Преди да достави Аудито, той бе изкъртил
страничното огледало, а задното бе напукал и потъмнил със запалка. Пък и co0l_ytReNe мразеше
да гледа назад и настрани, защото се объркваше и правеше гафове. "С шофирането шега не бива" -
поучително размахваше пръст той. Така че D`AGOSTINO бе спокоен, защото все още бе света вода
ненапита в очите на другите. Безпокоеше се само накъде и с каква цел е поел co0l. И се
страхуваше, че така, вървейки по петите му, може да не успее да предотврати някоя евентуална
грешка. Но нямаше как, трябваше да го следва плътно, поне докато не разбере накъде се е
запътил. Ску караше перфектно, спокойно и безмълвно. Той беше изключително хладнокръвен и
неебателен - поне в случаите, когато усещаше, че трябва да е такъв. Имаше голяма воля и
скрит потенциал. Перфектното тайно оръжие, последната карта от тестето, която решаваше
войната.
След 50 минути каране, Дребния започна да се досеща. Логическото му мислене, съчетано с
голяма доза информираност и вродената му мнителност дадохда резултат. Той бе сигурен, че
Хлапето се е запътило към Бургас (малко селце, отскоро резерват за умствено изостанали
локалки на Unacs). И знаеше точно къде.
- По дяволите, нямаме време! Трябва да го изпреварим. Нужно ми е време, за да подготвя терена
за него. Не искам никой да пострада. - на един дъх каза D`AGOSTINO и добави - Ску, дай газ,
задмини го. Важно е да стигнем много преди Аудито.
Ску преглътна и облиза устни. Пътят бе заледен...но Дребният се бе разгорещил. Ску въздъхна.
Превключи на пета и натисна педала. Мерцедеса полетя напред в лявото платно, готов да
изпревари дори бързото развитие на компютърните технологии.
В това време Хлапето вече бе изготвило наум своят план. И понеже кормуването му се виждаше
досадно - търсеше развлечение. С една ръка докопа из раницата си едно забравено CD. Без дори
да го поглежда го пъхна в отвора и натисна play. Веднага зазвуча високотонална електронна
музика, без съмнение качествен едночасов сет.
- Sven Vaaaaaaaaaaaaath!!! - издивя Хлапето.
И понеже си му беше в кръвта - co0l_ytReMe затвори очи и започна да тресе тялото си в такт
с музиката. Разбиващите миксове на Sven Vath бяха много брутални. И в един кулминационен
момент, Хлапето, все още без да гледа пътя буквално подскочи в колата. Рейвъри, ко да ги
правиш.
Резултата бе, че кормилото се завъртя наляво. Колата също рязко зави наляво и премина в
лявото платно. А интересното бе, че точно в този момент бавареца на Дребния уж изпреварваше
Аудито.
- ААААААААААААААААА! - крещеше Дребния, докато Ску се опитваше да избегне сблъсъка с Аудито,
като същевремено остане на магистралата - Внимавааааааааааааай ааааааааа аааа!
Но бе неизбежно. Мерцедеса изхвърча от пътя, разпори мантинелата като девственица, премина
тридесетина метра из дупки и треволища и се заби в масивен дъб.
В това време Хлапето отвори очи, плавно премина отново в дясното платно и се разположи
спокойно на седалката.
- Абе я да понамаля, че може да има патрулки...кхм, тъй де. Пътищата са опасни. Добре, че
съм късметлия и още не съм го изпитал на свой гръб - след безкрайните, депресирани и безсънни
нощи в разконспириране на ABO, той бе свикнал да си говори сам.
D`AGOSTINO бавно надигна глава и се опита да диша иззад въздушната възглавница. Миг по-късно
Ску също се размърда. След двуминутни мъки най-сетне се измъкнаха от потрошения баварец.
Колата бе тотално потрошена отпред и отстрани. Дори масивното дърво бе сериозно наклонено
от сблъсъка. Дребния и Ску бяха целите в кръв. Дрехите и крайниците им бяха раздрани, а из
целите тела имаха натъртвания. Но това нямаше да спре мисията. Десетина минути по-късно,
Дребния вече бе преоблечен и се миеше с 5-литрова бутилка минерална вода. После мълчаливо
се спогледа с приятеля си и накрая отрони:
- Ску. Ти оставаш тук, при...хм, колата. Измъкни всички важни вещи и потърси помощ.
- Амааа...какво? Ти...тиии да не отиваш някъде?
- Да. Трябва да си намеря транспорт. И да пристигна първи. - D`AGOSTINO направи пауза и
шумно се изплю - уф, защо все на мен...
Дребния бе известен още като Щастливец(а). И този прякор се оправда. Има-няма 5 минути и
ето че на хоризонта се зададе пътнически автобус "Варна - Бургас". D`AGOSTINO размаха ръце
и започна да подскача. Шофьора обаче нямаше намерение да качва случайни пътници, та смяташе
да подмине. Но изведнъж му хрумна, че този пътник ще си плати, и парите ще отидат в неговият
джоб, при това без да се отчита билет. Охотно спря и отвори вратата. Дребния буквално нахълта.
Подаде цели 20 лева, с 14 повече. Прошепна на шофьора "само малко по-бързо, нали, ако може.
Ама да не ни удариш в някое дърво, хе хе". После се отправи назад, търсейки свободно място.
Такова нямаше. Единствено най-отзад на рейса, където бяха 5-6 места едно до друго, имаше и
едно свободно - точно посредата. Между някакви хлапетии. Дребния тромаво се настани там и
затвори очи. И в този момент неволно дочу разговора на лапетата.
- Ииии ти каам...оня си сменя ника на...
- Кикбанна та аааа?
Днес бе ужасен ден за D`AGOSTINO.
Та така. Дребния пристигна преди Хлапето, понеже последния поспрял да похапне в крайпътно
заведение. А когато пристигнало, Хлапето просто паркирало замаскирано колата, след което се
върнало във ВарНа, за да оправи последните неща в живота си. Преди отново да се върне в
Бургас, за да довърши мисията си. Така Дребния разбра, че цялото това бързане е било напразно.
Но поне му се откриваше повече време, за да подготви терена. Защото ако не го направеше...как
ли щеше да реагира ytReMe, когато разбере тайната на ABO? Не само, че wrong_girl = ABO,
ами и...уф, забрави.
Ясно беше, че co0l_ytReMe ще убие ABO/wrong_girl. Но това не трябваше да се случва.
Абе...за да няма подозрения, той трябваше да убие някого, но някой друг. Обаче кой и как?
Докато D`AGOSTINO мислеше над тези въпроси, из бурГЪЗките улици той се засече със стара
познайница - SLUNCHICE. И така му хрумна окончателният план - ще замени ABO/wrong_girl със
SLUNCHICE. SLUNCHICE ще умре, ABO ще е жив, co0l_ytReMe ще е в неведение. Просто така
трябваше. Нищо лично.
Slu беше болна. От рак. И умираше. Тя мразеше ABO и не би го спасила, но Дребния пропусна
някои подробности от историята. Затова Slu се нави и приветства идеята. Тя дори ликуваше.
Парите от застраховката и щяха да отидат във фонда "ДОЛУ АБОНИЗМА". Какво по-хубаво?