Незнам, кой как и какво сънува. Лично на мен скоро не ми се беше
случвало. За жалост суртинта се събудих от панически страх и не
можех да дишам. Един кошмар се завърна. Кошмар и то какъв.
Най-странното е, че си има продължения и всеки път е различно и
още по страшно. Ще разкажа част от предишен сън за да мога да
разкажа и този.
Някакъв мъж постоянно ме преследва. Той е на видима
възраст от около 40-45 години. И като, че винаги е тъмно навън и само зад неговата глава има светлина, която прави гадната му усмивка да изглежда
още по страшна. Никога нищо не ми прави(не ми посяга, не ме удря),
винаги само се смее и ми говори. Незнам какво иска, знам само, че
в съня си имам панически страх от него. И ме преследва, причаква ме,
странното е, че знае цялата ми програма, винаги къде съм, какво правя
поглеждам през прозореца и той маха отдолу о.0.
Другия странен елемент е, че сънищата ми се развиват и в родния град :/.
Та излизам вендъж от болницата и въпросния господин подпрян на парапета, облечен в някакъв кафяв дълаг шлифер ми се усмихва и ми казва "добър ден",
при което разбира се подивявам и тръгвам нанякъде за да се измъкна.
Винаги повтаря "сега ще видя, къде живееш", което пък ме е карало в
предишни сънища да обикалям за да не се прибера. В последния сън
му бях направила капан. Пак ме преследваше разбира се, аз го заведох до блока ми предварително бях разговаряла със съседите (90% са полицаи) и като влезна го сгащиха го м/у първия и втория етаж като едните тръгнаха от партера, а другите аз пресрещнах на 3тия. Като го хванаха странника се обърна и "каза пак ще се срещнем". В този момент се появи от някъде си и майка ми и казва "дано не е скоро". А неговата гадната усмивка пак не слезна от физиономията му.
Тази сутрин се будя от страх и сърцето ми от нормални 70 удара сигурно е надхвърляло стотака. Същия този образ, аз бях го забравила.
В сънят:
Излезнах от сградата, в която се провеждаха нещо като лекции или семинари
при което чух "ние с теб май се познаваме" обърнах се в същия момент
наоколо започнаха да щъкат хора и аз не можах да се се сетя откъде точно съм
го виждала този човек и защо ми се смее така. И тръгвам да се прибирам, при
което виждам, че мъжът върви след мен и чух тихо как казва "намерих те". Сетих се кой е. Пак ме обзе панически страх и тръгнах да бягам. Незнам как съм стигнала до блока не помня и откъде съм тичала, помня, че той вървеше супер бавно и все пак дистанцията м/у 2ма ни беше една и съща, колкото и бързо да тичам. Когато стигнах в блока влезнах, реших, че не може така постоянно да бягам спрях се на 1вия етаж и изчаках да се покаже, като ръката ми беше повдигната и в случай на изненади щях да чукам на съседа. При което ужасният мъж отвори вратата приведе се и се усмихваше тъпо все едно ме е
надиграл. В следващия момент аз съм вече на 2рия етаж, в прегръдките на майка ми, която пита защо съм тичала какво става. Аз не можех да говоря. След 2 минути успях да кажа само "Той, той е тук, върна се, Мамо, върна се....".
Най-странното е, че докато ме гони не мога да говоря, нямам глас просто.
Щях да го питам защо точно мен, но не излиза никакъв звук. И винаги е супер реалистично.
П.С. Едва ли съм единствената с такива странни сънища. Ако някой може да разкаже нещо интересно или просто си ги записва някъде нека се включва. Предполагам и на другите ще им е интересно да прочетът.
