- Кажи ни за Любовта .
А той повдигна глава , огледа множеството и велика тишина настана.Тогава със силен глас им заговори :

- Когато Любовта ви позове , последвайте я , макар пътеките и да са стръмни и сурови.
И когато крилете и се разперят върху вас , отдайте и се , макар и мечът скрит в перата и да ви ранява.
И когато тя ви проговори , повярвайте и ,
макар гласът и да руши мечтите ви , тъй както севернякът градините ви попарва.
Защото любовта както е корона , тъй е и тежък кръст.Както е ластарът на лозницата , така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки , затрептели в слънчевия сяй,
Така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги , макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее , да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина .
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън , за святи хлябове на Божието свято пиршество.


Всичко това ще ви стори любовта , за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада ,
тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта
в свят , който не познава сезони и в който ще се смеете , но не от сърце , и ще ридаете , но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва , но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта и стига любовта.


Любовта няма друго желание , освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания , нека бъдат тези :
да се стопите и да се леете като поток , запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно , с радост ;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си , пълни с благодарност ;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.


Халил Джубран ,, Пророкът “

Помниш ли

Помниш ли вълните в морето,
вкуса на солта?
Помниш ли ритъма на сърцето,
вкуса на страста?

Помниш ли нощите дъждовни,
капките дъжд по наште лица?
Помниш ли слетите ни тела,
в есенната зора?

Помниш ли дните безкрайни,
прекрасни с мен?
Помниш ли нашите тайни,
хванати в плен?

Помниш ли любовта, която уби,
без капка жал?
Помниш ли болката в сърцето ми,
която все още гори?

Моят свят е, където те има!
Моят дом е, където си ти!
Твойта строгост е моята зима.
Твой подарък са моите дни.

Упорито и дълго те търсих,
без да спра нито миг, нито час.
Слава Богу – открих те навреме.
Есента е далече пред нас.

Тя ще дойде, но още е пролет.
Всичко още е в своя цъфтеж.
Ний сме птици готови за полет
и в очите ни свети копнеж.

А крилата ни – те от любов са.
С тях се реем в простор от мечти.
Аз към теб! Ти към мен! Тъй се носим,
безтегловни, безплътни почти.

Поиграхме си с теб на съпрузи.
Стига толкова. Стига лъжа!
Любовта в допир с нас се контузи.
Да ни стопли, уви, не можа.

И студено е и ни е тъпо.
Двама души, а всеки е сам.
Трябва смелост за следваща стъпка.
Аз я имам. За тебе не знам.

Ще приемем ли края спокойно?
Всичко има начало и край.
Чувства мъртви и думи без стойност –
ето нашия приказен рай.

В него всеки е роб на страха си –
и от нужна раздяла боли.
Но боли и от фразите къси,
и когато се лъжем боли.

nice

Обичам те!
Харесваш да го чуваш.
"Обичам те!" докосва твоето сърце.
"Обичам те!" разнежва и вълнува,
когато срещне биещо сърце.

Обичам те!
Ти ме погледна,
в очи прочете любовта
и в мисъл някаква безредна
усети гъдел - суета.

Обичам те!
- Е, няма лошо...
И аз те любя както ти -
тъй рече ми и каза още:
- От днес сме сбъднати мечти.

Обичам те!
Аз бях понесен
от собствената си мечта
по път мечтан, но път нелесен -
да преоткривам любовта.

Обичам те!
Какво ли стана?
Къде загуби се, Любов?
По път ли нейде изостана
или стопи се в миг суров?

Обичам те!
Сърцето спира.
Сърцето търси Любовта.
Сърцето без любов умира.
Какво е без любов света?

Тръгвам. И не ще се върна
дори и да ме молиш ти.
Мраморния път във кал превърна,
разкопавайки го със лъжи.

Аз не мога вече да те любя
и без тебе няма да умра
нищо от раздялата не губя.
Губя само свойта самота.

Да. Самотен бях, но ти не знаеш.
че със теб бях толкоз много сам...
Мислеше, че можеш да играеш.
Зная, нямаш чувства. Нито грам.

Тръгвам си. И няма да се върна.
Няма да пророня и сълза.
Дори за сбогом без да се обърна,
оставям този път и теб сама.

Мълчание.
Избухващо мълчание.
Изпепеляваща гробовна тишина.
И нито звук, ни дума - наказание
за премиерната ми суета.

Суетност, да.
За себе си поисках.
Не беше много - само поглед мил,
с две думи нежни. Толкова ми липсват,
за тях луната даже бих свалил.

Пред теб стоях.
И молех за надежда,
за мъничко човешка топлина.
Ала поисках много. Да, така изглежда
по мълчаливата студенина.

Какво по-малко от това да искам?
Какво по-малко от една ръка,
която във ръка да стискам,
за да не чувствам тази самота?

А имах нужда.
Нужда от подкрепа
във този миг, без смисъл за борба
и тази мисъл, явно тъй нелепа,
ръката ми протегна от ръба.

Прости ми мила!
Знам. Не е присъщо
за хляб да моли старият хлебар.
Не бягам, не. Отново съм си в къщи.
Една бутилка водя за другар.

... Няма песен без край ...


Хей, момче, сещаш ли се за шамара, който ти ударих когато се опита да ме целунеш? Сещаш се сигурно, беше прекалено, за да забравиш.

Хей, момче, сещаш ли се, когато ми донесе първото цвете - синьо беше и ме подсещаше за твойте очи. Но цветето падна.
Аз бях много тъжна, но ти се усмихна и ми каза, че ще ми донесеш много такива цветя, но нито едно от тях нямаше такъв цвят, които да напомня за твоите очи.

Хей, момче, сещаш ли се, когато един ден се опитах да те целуна, а ти се дръпна и ми каза:
- Мъничка, не те обичам вече, обичaм друга и няма смисъл да бъдем заедно.
Тогава те погледнах и казах:
- Сбогом!!!
Обърнах се и откъснах един лист от дървото до мен и започнах да го гриза. Тогава усетих горчивия вкус на листото. Мислех, че то ще намали болката, но тогава чух твоя топъл и нежен глас:
- Мъничка, може ли аз друга да обичам?
Тогава се обърнах и започнах да те целувам. Колко беше мил света в тези ми мигове.

На другата сутрин отидох при теб, но ти бе блед, тъжен. Не говореше... и когато поисках да си ходя ти каза:
- Мъничка, днес заминавам за Америка! Може би повече няма да се видим.
Аз бях потресена от твойте думи!

На първо време си писахме, но после разбрах, че не трябва да се разпалва любов без перспектива и че любовта чрез писма не е любов.
В последното си писмо му написах няколко реда от една стара японска поговорка:

"Да обичаш е също като песен да пееш, но няма песен без край!"

Един ден, когато се върнах от училище видях писмо адресирано до мен и веднага познах неговия почерк.
Питах се дали да го отворя или да го оставя в шкафа, както другите неотворени. Двоумях се.
С треперещи ръце го отворих, в него пишеше: " Мъничка, на 12-ти вечерта тръгвам от Америка. На 13-ти вечерта ще бъда в София.
Връщам се завинаги. Когато чуеш моя глас, ако не ме искаш затвори слушалката. Ако ме искаш, ще поговорим и ще бъде както по-рано. И кой казва, че "няма песен без край"? "



Това писмо е намерено до момичето с прерязани вени, а до нея е намерен вестник на 13-та страница на която пише: "
...Самолет, който през нощта тръгна от САЩ до Белград, експлоaдира близо до Сръбската граница. Живи няма.... още не е открита причина за експлозията..."

В допълнението на писмото е написано с кървави букви:

" Да обичаш е също като песен да пееш, но няма песен без край... "

3 Doors Down - Here Without You.mp3

това съм го чел и друг път...

НЯКЪДЕ...

ако ме срещнеш някъде, не отминавай.
Поне за мъничко, за мъничко поспри.
Ако ме видиш, погледа от мен не сваляй
и да е трудно, и да те боли дори.

Не се събуждай, ако дойда във съня ти!
Не го пъди от твоите очи, поне за миг,
защото аз ще идвам в него много пъти,
без шум, без говор и без вик.

Ако случайно в спомени ме срещнеш,
и в тях чаровен съм, добър и мил,
не смятай, че за мене мислиш грешно,
защото и такъв понякога съм бил.

А ако някой ден, сърцето ми от мъка го боли
и то на прага ти почука неуверено,
кажи ми ти, тогаз – но искрено – дали
ще го приемеш, да не е изгубено?

Налей ракия, пък каквото стане...
За въздържател зная, че ме имащ,
а днес защо ли толкова от рано?
Ти слушаш, гледаш ме и само кимаш.

И чакаш интересно да научиш -
история или пък само клюка,
След втората ще пробваш да проучиш
каква ли ще е днешната поука.

Поука няма. Има тривиалност.
Любов голяма уж. Заблуда тежка.
А после сбъднат сън? О, не! Реалност.
Горчивина и мъка и болежка.

Да, виждам скучно е. Ще тръгвам вече.
Къде ли точно трябва да отида...
Да можех някъде, така далече,
где злоба и омраза да не стигат.

Да, имам дом. Но там жена не чака.
Жена си имам, имам и детенце.
Но има студ, та зъбите ми тракат.
Виновно ли е ммалкото момченце?

Ще взема и бутилката с ракия.
Със нея и във форма безтегловна,
там някъде дълбоко ще я скрия
душата си, душата ми греховна.

Тялото ми помни
твойта топлина,
две очи и устни,
шепнещи в нощта.
Помни и ръцете
с нежна доброта.
Помни раменете,
трепващи в страстта,
и бедра, които
меко ме притискат,
тръпнещи от порив
своето да искат.
И дори небето
угасна - да не пречи
на това, което
случваше се вече.
Болката зад нас е.
Общи са ни дните.
Сбъднаха се вече
копнежите, мечтите.

Бягство...

Къде изчезна любовта,
Родена нейде под звездите,
Къде избяга радостта,
Която носехме в душите?

Защо отиде си ти?
Сърцето пак кърви...
Чаках те в нощта,
Но ти дори не пожела
Да видиш мъката в очите
и тежестта в гърдите.

Опитвам се аз да те забравя,
да търся щастие при друга,
но мъката остава
дори живота да продължава.

Обичам те аз
и друга не ще ме утеши,
чудя се аз
къде загуби се ти?


P.S. Мое произведение :>

Забрави ме ти - вече късно е,
на други сме обречени
и на клада от безумие горим,
грях един делим...
Забрави ме ти - невъзможно е,
но да се разделим...
Тази обич ни ограбва,
до кога ще издържим?

Трябваш ми за да живея
с твоите устни и ръце.
Трябваш ми, за теб копнея
милвай ме, целувай ме...
Трябваш ми, за да обичам
и без теб не мога аз.
Да се будя и заспивам
с твоите ласки, с твоят нежен глас.


Как искам да говоря, но не мога, думи не
намирам и мълча, гледам те с нарастваща
тревога и не мога да я споделя!Искам да те
имам, но не мога, нещо пречи, нещо ни дели.
Чули, обичам те до изнемога, но малко е това
за теб нали?Как трудно е да кажеш сбогом,
Когато искаш да извикаш „остани”!Когато
любовта умира, няма начин да загинеш с
нея ти!

За мъката говорех.
Помниш ли?
За болката от самотата.
За изгаснали звезди,
за нощта и тишината.
А ти...
Обърка всичко...
Отгде се взе
тъй нежна и добричка
лястовице бяла,
в моето небе?
Сърцето ми превзе
о, сладкопойна птичка
нощта за тебе вика,
денят ми те зове.

Любовта - чуството прекрасно
понякога изглежда тежко и нещастно.
Когато две сърца до вчера обичали се,
а днес вече разделяйки се,
не усещат пламъка любовен,
и няма го сънят греховен...

Дали настъпил е мига?
Дали близо е смъртта?
Дали отново ще боли?
Защо по дяволите пак вали?

Не знам какво ми става,
Защо тъгата продължава?
Защо наказва ме съдбата?
А ти на друг си във краката...

П.С. Пак мое... някой ако има идея за заглавие да казва..

Сега е моят ред да съм жестока, сега е моят
ред да казвам НЕ, да те нанавиждам и про-
клинам, да те мразя мъничко поне!
Сега е моят ред да те ударя, сега е твоят ред
Да те боли.Сега нещата са различни, не
са тъй както са били! Сега не аз, а ти ме викаш,
но свичко свърши разбери!!!


Ти ме нарани дълбоко.И как жестоко
ме боли.Но сред океан от болка
аз пак те викам, чуваш ли?
Ти потъпка без пощада най-ценното в мен.
Но заслепена от измама душата ми
те търси, виждаш ли?
Ти прониза ме без жалост с отровни
Хиляди стрели...но истината не
осъзнала аз пак ти вярвах,
помниш ли?
Ти ме замени с друга.Лъжата ти ни
раздели.Но непособна да си
тръгна пак те обичам, знаеш ли?

Вдигни очи ! За миг вдигни очи !
Защо ? Не питай, просто погледни ме !
Помилвай ме и кротко помълчи
и ако искаш двама ще мълчиме...
Защо ? Не питай ! Ти ще разбереш -
загледай се във погледа ми тъжен...
Очите, ако можеш да четеш,
ще ти разкажат всичко. Те не лъжат...
Във тях сега люти една сълза,
а твоят смях е птичка под небето:
ръцете ти са клони на бреза,
а аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали надежди -
очите ти са капчици роса,
в които небесата се оглеждат...
* * *
Лицето ти е цяло светлина,
косите ти горят като житата,
а в мойте нощи нямаше луна,
затуй израснах блед сред тъмнината
затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам
през тях се вижда твоето сърце
и за туй тъй много те обичам.

Миг

Исках да те имам,
Исках да те чувствам аз от близо,
Исках да те целувам,
Исках да те виждам
усмихната, как стоиш пред мен.
Много ли исках?
Знаех, че ще дойде този ден
в който съдбата ще те дръпне далеч от мен.
Четири години преминаха като една,
като ято птици, кръжащо във нощта.
Сега си вече само хубав спомен,
а аз вървя напред от мъката сломен..
Напред, да! Опитвам се да продължа
да вярвам във всичко, в което вярвах,
но трудно е това...
Загубих те безвъзвратно,
ти просто отлетя.
Един миг и всичко се променя,
един миг и няма те сега...



Кръстопът

Чао отново,
разделяме се за пореден път.
Здравей отново,
кога ли ще излезем от този кръг?
Може би скоро
ще срещнем се на кръстопът,
водени от жажда за любов
или може би за нещо ново...
Ново ли? Наказваме се за пореден път.
Съдбите наши преплетени са много лошо.
Дали ме искаш?
Или просто ти доставя удоволствие,
да ме виждаш
как мъча се и те желая
воден от мъка и страдание.
Колкото и да се старая
твоето сърце не може да се примири,
че е възможно някой да държи на теб,
някой да гори по теб...

Пак мои произведения

Ангел

Ангел във нощта
раздира моята душа
пристигаш ти за миг
и за миг отлиташ.

Чакам аз нощта да дойде,
чакам..
Защото знам,
че ти ще бъдеш там
и ще те докосвам.

Цяла нощ в обятията си ме държиш
цяла нощ, и после си вървиш.
Усещам те, макар и само сън
усещам как се смееш сладко
как усмихваш ми се нежно ти.

Дори да знам, че си прекрасна
мираж си само, хубава мечта
Ангел си, но си от ада..
Страда моята душа...

П.С. Посветено на едно ангелче от ада :>

Здравей красавице,
срещнах те отново.
Отминаваш страннице
отмяташ глава...

Решила си, на пук може би
да се правиш на интересна
да гледаш моите сълзи.
Но помни, че винаги
аз ще съм до теб
в най-добрия
или най-лошия момент
аз ще съм до теб.

Страдам и се мъча,
викам и се гърча,
не ти пука за мен
просто хвърляш поглед студен.

Не искаш да ме виждаш
не искаш може би
да имаш нищо общо с мен
винаги ще ме пренебрегваш
ще стоиш далеч от мен...

Защо красавице, кажи
защо ме нараняваш
харесва ли ти когато ме боли?

Жаден за любов, вървя към теб
сломен от твоята отрова
страдам аз по теб.
Чуствам, че не искаш да ме виждаш,
страда моето сърце,
кърви безпомощно във мрака
моли се за мъничко любов.
Усещам празнотата във леглото
усещам, че далече си от мен
горещата следа разтапя ми сърцето...
Сърце ли? Не, просто празна кутия
надупчена от твоите ръце.
Виждам в страшните ми сънища
виждам твоето лице
как гони ме безжалостно и строго
гони ме.. далеч, далеч...
Моля се, в сълзи се аз обливам
Мразя се, защо ли те обичам?

Виж сега любима
обичам те, много ми личи
искам да си винаги щастлива
да грее светлината в твоите очи.
Но, решила е съдбата, че трябва да се разделим
и всеки да поеме своя стръмен път.
Как не искам да сме разделени
аз и ти, далеч един от друг.
Но аз ти обещавам, всеки час и всеки ден
мисълта ми ще е винаги за теб.
Ще те нося вечно във сърцето си
и не ще го вземе никоя жена.
Ах мила моя, миличка, красива,
защо реши, че мразя те сега?

Ще се обърна бавно на раздяла
за да те видя тайно за последно
как силуетът в мрака се стопява
и стъпките затихващи,далечни..



И ще си спомня за очите ти красиви
които ме заливаха със нежност,
за думите отекващи в сърцето ми
и го затопляха преди с надежда..



Ще те превърна във мечта и спомен,
ще се залъгвам че живея
и ще те търся нощем във съня си,
и ще се моля да не полудея..



И залеза ще бъде безразличен,
ноща ще бъде дълга и жестока
и ще си спомням колко те обичах
избрах си път но без посока..



Знам само че ми даде всичко
че любовта ти всичко в мен опари,
ще моля тишината да се върнеш
и болката да спре се моля,но едва ли..

За Любовта...

Любовта е приказка прекрасна
за любовта живеем аз и ти.
И вечер идваш ти възбудена и страстна,
достигаме до края на света.

Но ето, разсейва се в момента мрака
и утро светло, буди ни със теб сега
прегърнати със теб лежиме двама
свързани до края на света.

Но ето, близо веч е края
няма бяла светлина.
Стоим със тебе двама
гледаме се мъчно във нощта.

Късно е, път обратен няма
в сърцето ти наместил се е друг.
Говорят си душите ни без думи
късно е, ти обичаш вече друг.

Утро е, но няма ги лъчите страстни,
навън мъглата лъха студ.
Казваш ми: "Сбогом, беше ми приятно
самотни вече сме един със друг
не исках да те наранявам
просто бяхме с теб до тук..."

Тя стоеше на брега на морето останала единствено с мислите си .. мислеше отново за него!Колко го обичаше само .. Мария искаше да върне времето назад,искаше да докаже любовта си,искаше отново да почувства любовта .. топлината му!Въздишаше дълбоко .. и не усещаше студа,не виждаше тъмнината,не чуваше блъскащите се вълни в скалите - за нея нищо не съществуваше!Всичките й познати и приятели и казваха да го забрави .. да продължи напред ,защото любовта на нейните години не била истинска .. но тя знаеше,че не е така!Точно любовта на едно още невинно и неосъзнато дете на 16 години беше много повече от всичко останало,тя значеше прекалено много за нея .. затова тя не искаше да го забрави!Не!Не искаше да го забравя! ..
Тя се осъзна чак когато звънна телефона й .. :
-Миме,къде си бе?- .. беше майка й.
-Ами .. тук .. на брега съм!Защо?!
-Притесних се за теб,миличка!Прибирай се вече .. стана късно и е студено .. - каза майка й.
-След малко!-каза Мария и затвори.
Стана и се запъти към Гошо.Искаше да му каже вече всичко в очите .. искаше да му каже,че го обича .. че не може без него .. че той за нея е нещо различно ..
-Здрасти!Гошо тук ли е?
-Да .. Но .. не мисля,че иска да те вижда точно в този момент!-отвърна майка му.
-Защо?Какво се е случило ..?
-Ами .. просто той .. няма да има сили да го направи!Той те обича,но не иска да страда!По-добре е така .. не мислиш ли?
Очите на Мария се насълзиха .. Как той ще я обича и ще страда .. какви ги говори майка му? ..Искаше й се да крещи!Да изкрещи на целия свят,че не издържа повече .. как всичко се гради толкова трудно,а се разваля за секунди .. ЗАЩО?!
Тя нямаше сили .. и просто си тръгна!А защо фактически се разделиха .. защото са се изхабили чувствата им ли?Или пък защото той обичаше друга .. НЕ!Ами защо тогава .. защо трябваше да и каже,че не могат да бъдат заедно вече? ... Дори и причината не се разбра .. Мария беше просто съкрушена!Тя не искаше да вижда никой!Не искаше да живее повече .. не си заслужаваше .. и тя го знаеше!
* * *
След месец .. Тя се вдигна на крака .. но естествено не напълно.Тя още съжеляваше за случилото се .. още тъгуваше безбожно много ..Беше изоставила приятелите си .. беше останала напълно сама - тя искаше така! .. Беше Понеделник и тя се прибираше от училище ..Случайно видя майката на Гошо .. и сякаш огъня в сърцето й,който тлееше .. пламна отново!Тя се затича към нея .. но .. видя една ужасяваше гледка - майка му плачеше .. и повтаряше .. "Защо?"
-Какво има ..?-уплашено попита Мария.
-Защо .. Миме .. Защоооо ..?!?!!?!
-Какво .. какво защо?
-Моето малко момченце .. той .. той .. вече го няма .. -само успя да каже жената .. и заплака горчиво.
-Как така вече го няма .. заминал ли е .. какво има?!Кажете ми!-Развика се притеснено Мария.
-Не! .. Не .. той почина!Гошо вече не е сред нас .. и никога повече няма да го има! ..
В тези секунди в които чу това .. Мария усети как сърцето и спря .. как не й достигаше въздух и започна да се задъхва .. и .. припадна.
Събуди се във болницата .. и отново видя тези тъжни очи,който щяха да я преследват много дълго време - очите на Майката на Гошо..Потънали в тъга .. зачервени от сълзите стичащи се без спир .. и дълбокия поглед .. който казваше само едно - "Защо на Гошо .. А не на мен?"
-Защо сте тук?-попита Мария.
-Искам да говоря с теб!Трябва да си направиш изследвания .. за СПИН!
-Какво?!Но .. защо?
-Аз казах на Георги .. да те остави!Той беше болен от СПИН .. и не исках и ти да се разболееш!Искам да ми кажеш имали ли сте сексуален контакт .. И искам да ми кажеш истината!-каза майка му.
-Не!-Мария излъга..
Тя не искаше даже и да си го помисля .. Как щеше да реагира майка му ако разбереше .. а майка й?!А самата тя.. как .. не!Тя не можеше да има СПИН!
* * *
-Ало .. обаждам се за резултатите! - каза Мария.
-Да .. Името моля ..
-Мария Георгиева.
-Да .. Ето го .. Ами .. не знам как да ви го кажа .. но .. вие имате СПИН!-чу се от другата страна .. а сякаш идваше от отвъдното ..
Мария веднага затвори телефона!Тя не искаше да умре в мъки!Сега вече знаеше всичко .. знаеше защо са се разделили с Гошо .. знаеше,че ще умре .. знаеше .. че искаше да го направи сега!Изведнъж!Без болка!Без мъки!Беше сама .. и когато осъзна това .. тя се запъти към банята ..
Когато отвори вратата .. веднага в очите й се наби ножчето за бръснене на баща й ..Но не .. тя не искаше да го използва за смъртта си - това беше клише!
Излезе на терасата и видя опънатите въжета .. простора за дрехи на майка й,който беше извън терасата .. развърза едно от въжетата и го върза около врата си .. доста стегнато .. качи се на парапета .. и без да се замисли дори скочи .. Трупа й висна точно пред прозореца на съседите й .. чуваха се само крясъци .. от съседите .. и от майка й която излизаше от магазина .. А в същото това време ..
-Семейство Георгиеви .. моля оставете саобщение след сигнала ..
-Станала е някаква грешка .. Извинявам се отново .. Но .. Нямате СПИН .. Надявам се да ви успокоих ..

Не знам дали е истина или не, един приятел ми го изпрати...

блях...

Ревност


Ревност страшна ме обзема
когато ти не си до мен
чувствам, пали се душата
няма те, не идваш вече трети ден

Къде и с кой си ти щастлива?!?
Защо кажи? Изоставяш мен..
Чакам те, надеждата умира трудно
тя винаги ще тлее в мен.
Дълбоко вътре във душата моя
затворил съм те, искам те до мен.

Не знам защо, защо те искам още
след всичко което ти ми причини?
Наказваш ме денем ти и нощем
въртеше ме на малкия си пръст,
но вярвам ти аз още,
защо кажи, защо... кажи...

Slevin много дибри неща пишеш...

Хубаво, но споменавайте и авторите, тъй като едно от стиховоренията със сигурност е на Дамян Дамянов...

тези които поствах в началото на темата съм ги намирал из разни стари лексикони и не знам авторите, а последните са лично мои

Имах предвид това на CrazyGoD

Slevin super si! 4estno.

Нямам си ни най-малка представа на кой беше това стихотворение. Едно момиче от класа си беше взела сборник с любовна лирика, прочетох няколко и това ми направи впечатление. Преписах си го на тетрадка и после и в форума

Браво бе!

ма дайте нещо по така сичко е само за раздяли

Ем то няма връзка без раздяла

Болката изгаря ме отвътре
Мъката в сърцето пак крещи
не знае то със кой, къде си ти
мъча се да разбера нещата
защо получи се така?

Защо отиде си безмълвна в мрака
оставяйки ме сам със самотата
която винаги ще бъде с мен
превърнал съм я в начин на живот
пропиляван безвъзвратно ден след ден

Но аз обичам те разбираш ли
обичам те каквато и да си
но писано ми е тъгата
непрестанно да е вътре във душата...

Прекрасно е имаш талант

Мъртъв

Мъртъв събудих се аз
в онзи мъртъв утринен час,
студено бе навън
студено бе в мен
мъртъв бе онзи ден
когато ти се отрече от мен.
Мъртви бяха сълзите
които ти проля,
мъртви като птиците
които други ловят,
мъртви чувства ти ми показваше
с мъртви жестове ми ги доказваше,
мъртвешки думи ти ми каза
в мъртвешката вечер
под мъртва луна.
Дали съм мъртъв сега
или просто сън е това ?
Не можах да разбера
защото бях мъртъв още преди смъртта,
след онази мъртва среща
толкова студена и мъртва, че чак бе гореща.
Мъртъв очите отворих
събуден от мъртво чувство неясно,
и изведнъж разбрах мъртъв бях,
защото целия живот мъртвешки живях.
С мъртви думи ти казвам никога да не ми простиш,
дори в смъртта ми над мен да не се смилиш.

Иван Иванов - някъде през 2005 г

http://stih4e.hit.bg

Свят Вълшебен

Свят вълшебен, свят прекрасен
много цветен и също толкова неясен,
изпълнен с разни истории, съдби
една от които бе моята, по-точно ти.

Началото бе кратко, видях те за малко,
но късмета ми бе, че два пъти срещнах твоето лице,
запитах се аз дали съм в час или
замислен нанякъде бях навлязъл в мечти,
и тогава ти ме погледна за малко
и аз видях синьото небе но... жалко,
че бе само секунда-две
а после ти поглед отклони нанякъде,
и над моята душа надвисна тъга
тъй като тези очи не бих забравил никога...

Някога..след време...някъде...
се засякохме в някакво кафе
и отново за мен засия
в искрящи цветове небесната дъга.

Проведохме разговор неопределен,
ако съм мълчал, моля те ме извини
но бях попаднал в плен
на твоите прекрасни очи.

След време още преди да се съберем
трябваше без време да се разделим,
ти си остана там, излизаше всеки ден
а аз бях далече, не можахме да се видим,
но на теб не ти пречеше
а мен душата ме болеше,
помолих те за нещо за спомен
но ти отказа и остави ме разочарован,
предполагах, че поне нещо в мен ще ти хареса,
но ти май беше с други интереси
не искаше да ме видиш, не искаше да ме чуеш
и аз ти казвам сбогом, да не се чудиш,
но... ти вече моето сърце не можеш да нараниш
зашото искаш, не искаш с него си Ти.

www.stih4e.hit.bg

Спиш унесено върху легло от рози.
Сатенените чаршафи страстно очертават тялото ти
Гърдите ти леко се надигат, когато си поемаш въздух.
Червена, загадъчна светлина, идвашта от запалените свещи по ръбовете на леглото, се разхожда из стаята.
През алените пердета, на тънки ивици по пода се промъква лунна светлина
Седя сам в тъмния ъгъл и те наблюдавам.
Помръдваш нежните си устни
Подпрял глава на юмрука си, дишам учестено.
Искам да бъда вода, да мога да обгърна великолепното ти тяло отвсякъде;да мога страстно да се стичам по гърба ти, ханша и бедрата ти;да се влея в теб като река в морето
Ставам от креслото и тръгвам към леглото
Дъските по пода тихо изскърцват.
Отмяташ глава и косите ти като водопад от звезди падат върху шията ти
Не съм те събудил.
Спирам се и бавно отмествам драпериите около леглото
Навеждам се и леко докосвам ходилото ти
Усмихваш се и устните ти ми нашепват за любов.
Ефирно галя коляното ти
Докосвам нежно с език вътршната страна на бедрото ти, докато разхождам ръката си по красивия ти корем.
Езикът ми вече е до пъпа ти, а ръцете ми властно са обхванали твоя гръб.
Да!Искам да съм слънце, да мога диво да препускам по тялото ти;да те карам буйно да изгаряш от желание;да затваряш очите си от страст, всеки път, штом погледнеш към мен
Внезапно отваряш клепачите си сграбчваш главата ми необуздано
Започваш да завладяваш усните ми лудо и непокорно
Навеждам се и възбудено започвам да галя гърдите ти.
Бавно и страстно прониквам в теб и въздухът засяда в гърлото ти.
Нежна въздишка достига слуха ми и кара сърцето ми да бушува.
Впиваш удовлетворено пръсти в гърба ми
Розите се разполяват по жарките ни тела
Леглото жално скърца-тласък след тласък;
тласък след тласък;тласък след тласък
Времето се понася стремглаво Да
Искам да съм вятър, да те карам да потреперваш всеки път, когато ме усетиш;
да си играя небрежно с косите ти;да бъда там, където никой не е бил
Внезапно гореща вълна преминава през телата ни и върховното удоволствие ни застига
Потреперваме достигнали заедно висините
Казвам, че те обичам и заспиваш сгушена в мен
Целувам челото ти и спокойно се пренасям в страната на сънищата
Събуждам се и слънцето нагло блести в очите ми Да!
Искам да си истина;да те целувам;да те прегръщам;да галя ръцете ти и да осъществя всички твои мечти и сънища.

Тя

Сред звездите откривам очите ти,
Луната е пролетен цвят
небрежно забоден в косите ти,
отронен от дивия свят.

Време в пространство разбивам,
за да те имам до мене сега,
в сърцето си бавно откривам
частици от твойта съдба.


Като буен огън любовта ти
изгаря всички мисли в мен,
за теб остава аз да мисля
с обич чиста всеки ден.


Природна сила е съдбата
разкъсала безброй сърца,
но ти оставаш непозната -
любовта за тебе е съдба.


Свободна ли желаеш да останеш?!
Едва ли дълго ще бъде така...
Ще заробя душата ти крехка,
за да бъде до мен любовта.


Търсена не винаги си ти,
но аз ти търся образа до своя...
И не искам все така да продължи!
Искам с теб да бъда, мила, моя
и винаги до мене ти бъди!


ето тук може да намерите още