Теория на Конспирацията
част 4: Дребния
written by: D`AGOSTINO
D`AGOSTINO или дребния, както предпочиташе да бъде наричан от 'неговите си хора' всъщност не
беше чак такова леке, каквото изглеждаше. Вярно .. падаше си да стои до никое време в 'Jazz'-a,
да се налива с Red Label и да слуша бавен блус, но това всъщност не беше същината на
личността му... и когато Ники му се обади той бе повече от озадачен. 'Какво ли е намислил
пак този полуинтелигентен тиквеник' мислеше си с усмивка той. 'Пак ще се набута в някоя помия
и 'батко му' ще трябва да го спасява...' и усмивката му ставаше все по - широка. 'Пффф трябва
да спра да се усмихвам щото ще ми се стегне много задника' каза си той когато огледалото
отсреща му напомни за идиотската ситуация, която си беше създал. Вдигна телефона и занабира...
- Еле, ...
- Ъхъ.. чу се мек женски глас отсреща
при това дребния се размаза в креслото.
- Хех.. в края на краищата затова за жените нали ? За да провалят великите хора...
- Ами кой си ти ?
- А, да.. забравих.. аз съм дъгустино a.k.a. дребен. - обичаше да спелва английски съкращения
- Ахх... дребен... ти ли си ?
Явно нямаше какво да му каже.
- Кхъ кхъ кхъ - изкашля той - май няма нищо ново при теб... Както и да е.. искам да знаеш, че
моят брат по душа се кани да извърши страшна простотия, такива са моите предположения, а
аз не мога да го оставя сам в тежка ситуация и.. това, което искам да знаеш.. - той заекна -
това, което искам да знаеш.. хех.. Еле, винаги съм те обичал.. може никога повече да не чуя
гласът ти... - след което затвори...
Няколко секунди по - късно телефона му зазвъня като на пожар. 'Хех... VIP' помисли си той.
Погледна дисплея и видя на него името на голямата му любов. С мъка натисна reject и изключи
телефона.
................................................................................
.....
Тичаше колкото може по - бързо. Хората го гледаха странно. Чудеше се какво ли си мислят като
го гледат да тича така. Когато най - накрая достигна дестинацията си и спря кръвта нахлу в
главата му и му причерня... той имаше проблеми...
Осъзна се няколко минути по - късно на земята, пред вратата на най - близкият 'си човек'.
- Драконе, Леон, какво ти има ? - запита с интерес надвесения над него 'брат'
- Кхх... Ску, точно ти ми трябваш... имаме мисия... голям проблем възникна...
- Нямай грижа, братче, знаеш че никога няма да те оставя, когато имаш проблеми...
- Aight! Тогава да тръгваме! - с мъка се изправи - Отиваме във Варна! .. А после кой знае
къде...
Човека му не зададе въпрос. Затова толкова трудно подбираше 'неговите си хора', но когато
успееше да 'намери' такъв, знаеше че може да разчита на него във всяка ситуация.
Баварията се носеше бързо и сигурно през поройния дъжд. В колата се носеше нежно ' Аз ли съм
или не съм '. Стефан Вълдобрев бе единствения, на когото можеше да се разчита в такъв дъжд.
Дребния спеше, а неговия човек караше колата, като внимаваше да не надвишава 150.
Беше паднал мрак и се налагаше да кара 'на дълги'. Когато навлязоха във Варна се обърна към
съседната седналка и разбуди спящия на нея.
- Дребен, а сега на къде ?
- Ъмммм... карай към Владиславово... но внимателно защото не трябва да разбират за нас...
Едва преди миг се беше събудил, а вече гледаше бодро, с широко отворени очи.
- Ето там.. спри ето там - сочеше една кола - на стотина метра зад онази кола..с регистрация
'dreben'. Ако тръгне не я изпускай! Внимавай да не разбере, че го следиш! - даваше наставления
и се смееше, когато 'авера' му се мусеше.
................................................................................
.....
Часове по - рано той сам бе пътувал до Варна с 'Аудито' и го бе оставил на мястото, което
co0l му бе оказал, след това се беше върнал с автобус, но се зарече да разбере 'какво именно
става'...