що за теб аз трябваше да пазя.
Раздавал съм се цял без срамота
мислейки, че единствено това е важно.
Късче подир късче съм раздавал
все себе си раздирайки.
За мен си нищо не оставял;
неусетно умирайки.
Връщаха ми ресто скъпо,
нижейки сърцето ми със скръб.
Поредно късче бе отново мъртво,
захвърлено на онзи кален път.
И къс един остана в мен,
от тази щедрост резултат.
Пазех го със блян свещен
от онзи страшен кръговрат.
Криех го от теб дори,
лебед бял на любовта.
Страх ме бе, че също ти
ще го захвърлиш с укор на сметта.
Дорде прогледна с гордия си взор,
че само ти го заслужаваш,
вече кръстила си го "обор",
обръщаш гръб и заминаваш.
Хвърлих ти го аз с надежда,
хвърлих късчето последно.
Ти тъжна, но все пак нежна
в ръце го взе и някъде изчезна...
--
Седя самотен на самотен бряг
Сълзи се стичат пак и пак
Как искам тя да разбере -
не искам да открадна нейното сърце.
Имаш си парченце,
любов от сърчице
Страх те май обзема,
на мен да го дадеш.
Имам си късче,
душата ми май
Тя си съвпада
точно с твоя край.
Съединиш ли две неща в едно
те стават силни кога са заедно.
Сложиш ли ме мен във теб...
Ще направя весел пирует
