Теория на Конспирацията
част 3: ThrillSeekers
written by: co0l_xtreme


2 месеца по-късно, ВарНа стейт...
co0l_ytReMe седеше сам в тъмната стая и се прозяваше пред монитора. Той от своя страна
като че ли поглъщаше хлапето. Вече му бе изсмукал всичко. Остави го без нищо, само една
сянка - но безлична сянка, тъй като в стаята бе тъмно. Прозявката на хлапето можеше да
се възприеме като пълно разкриваше и отваряне пред монитора - за да може 19-инчовото чудовище
да погълне и последните останки от една велика личност. Личност, оставила името си написано
върху вода...
Хлапето бе отчаяно. Първата теория за личността на г-н Емилов, а именно, че той е всички и
всички са той отпадна поради липса на доказателства. Отдавна бе приключила и мисията за
налучкване паролата на ABO. Няколкото милиона възможни комбинации бяха опитани до една. И
нищо. Вместо това изгърмя двупроцесорния Athlon. И тъй като Хлапето гонеше срокове, а времето
напредваше - веднага си взе нов процесор. Купи го от София. С годините се бе научил да се
възползва от всяка възможност. В случая, купувайки от София, имаше възможност да попадне на
abo. Едно на милион, да. Но това нямаше да го успокоява после, след като си пропусне шанса.
И сега, Хлапето стоеше полегнало върху клавиатурата и търсеше изход. Бе на червено, бе на
ръба. Бе взел дори заем, за да си позволи нов процесор. Последните му пари бяха отишли за
нов монитор. Старият бе разбит. Един ден, сънено надигайки се от бюрото, Хлапето разби с


корав ляв прав монитора, мислейки го за ABO. По-късно съдебната експертиза констатира, че
Хлапето всъщност е видяло wallpaper-а с облик на ABO. Недоспиването си казало думата.
Според теорията на вероятностите, при толкова много време липса на късмет - скоро и той
трябва да се появи. Уви. Законите на Мърфи явно бяха с по-силно енергийно поле. Макар и
заблуден, макар и сляпо следващ своята истина, co0l_ytReMe успя да осъзнае това. И все
повече се отчайваше. Спря да се храни. Спря да си чати с момичета. Дори спря да слуша
електронна музика. Краят бе близо...
Близо, но за радост си остана на една ръка разстояние. Поне засега. Защото светлият лъч се
появи. Накъде светеше не се знае, но поне го имаше. Хлапето се запозна с wrong-girl.
Различията между двамата и няколко конкретни ситуации доведоха до трайна вражда. A
wrong-girl имаше ужасен характер. Простолюдието обясняваше това с клишето "избиване на
комплекси". Гостите на Слави, като по-учени люде, го наричаха комплекс за малоценност.
Славната оперка на Omega (Julie_) го отъждествяваше с балкански манталитет. А
wrong-girl...wrong-girl го наричаше "ебах му майката". Тази фраза си беше и нейното мото
в живота. wrong-girl бе от жените, които си мислеха, че не тях ги ебат, а те ебат. От
жените, които хем се бореха за равенство с мъжете, хем искаха всичко от тях наготово. Тя
псуваше като каруцар и решаваше проблемите си чрез заплахи с бой. И това изобщо не
притесняваше тази "дама". Беше важна клечка, о да-а-а. Зад себе си имаше няколко админа,
малко повече глобала, доста локала и куп разгонени и отчаяни кочове.
co0l_ytReMe възприе всичко това като знак божий. Започна да се уверява, че зад личността
на wrong-girl се крие ABO, самият ABO. Трябваше да предприеме нещо.
Но как? И с кого? Вече не му бе останал никой. OrakulA_ бе мъртъв - ABO собственоръчно го
уби и го прати на почивка в juped.com. ALIEN_ се "само"подложи на ядрен синтез и един аБог
знае какво стана с него. amazing^girl бе намерена пребита до смърт от точилка. Единствената
намерена улика беше флайър на Comics Club. Cool007 бе бавно и мъчително изтезаван от
Лирекс.цом - в доклада пишеше "поръчково убийство". H4ckG1rl бе намерена в гората. Свръхдоза.
Hurin си изпроси ухапване от патка. Мястото се възпали, но на село нямаше лекар. Гангрена и
смърт в каруцата, по път към болницата. Lady_Peace отиде да проповядва peace във Ватикана.
Оборудва манастира с компютри, даде обет за мълчание и влезе в iRC. NightWish се пропи. Бе
застрелян от един старозагорски гей в улична разправа. Para-Nenormalna загина при земетресение
в покрайнините на ВарНа. RATTLER се забърка с варненската мафия. Сега е в инвалидна количка,
напълно парализиран и хранен през тръбички. SeO разгневи Интерпол, които му съсипаха живота.
Изпадна в трайна депресия, а после и в кома. SoLiD_DaN се подхлъзна на пътя на един охлюв и
при падането удари главата си в рога на един елен. Констатирана мозъчна смърт. SoulStealer
дойде от Ада, изплю се и си замина обратно в Ада. Късмет, приятелю.
Хлапето бе почти само. Но твърдо реши - време няма, избор също. Започна с приготовленията.
Първо отиде на психиатър и се подложи на няколко теста. Оказа се, че има леки отклонения, но
това си беше за гордост в днешно време. А в една от графите пишеше "не е склонен към насилие".

В деня на заминаването, Хлапето бе доволно от прецизността на работата си. За накрая си остави
телефонните разговори. Решително набра.
- Къх, ках, ахъ гъ хъ. - кашлица раздираше линиите на БТК. - Алоу?
- Хей, D`AGOSTINO? - рязко изрече Хлапето.
- Аааз.
- Николай се обажда.
- А.? Кооооой.?
- Уф. co0l_ytReMe.
- Ааааа.
- Виж, заминавам. Едва ли пове...
- Къде.?
- Няма значение. После ще ти разкажа. Мисълта ми е...пратих ти писмо. Ще го получиш утре по
тайния канал. Ако нещо се случи с мен...отвори го. И изпълни нарежданията.
- Окей, шефе.
- И още нещо...трябва ми колата ти. Мерси. - Хлапето тръшна телефона.

Набра отново.
- Слушам.
- Crow_Man, момчето ми!
- Охоооо, Куул. За много години.
- Миии...
- Казвай.
- Днес е денят.
- Аха.
- Знаеш какво да правиш.
- Аха.
- Късмет.
- Ъх...
- Пази се.
- Sir yes sir!

Връзката прекъсна. Хлапето поседя замислено. После прочисти гласа си и набра номера на UMNA.
- Ало? Никииииииииииии - радостен глас прозвуча в ухото на Хлапето. "Уф, не трябва толкова
ентусиазирано, моментът не е такъв" - помисли си той. Затвори телефона, изчака една минута и
натисна Redial.
- Да? - прозвуча същият глас, но с различна интонация.
Мълчание...
- Ало?
"Ех, защо и ти не отиде в манастир с обет за мълчание" - каза си наум Хлапето и прекъсна
линията.

За пореден път co0l_ytReMe провери багажа си. Не бе забравил нищо съществено. На вратата се
спря и се върна в кухнята. Взе в ръце ловджийският нож и го погледа със замислен поглед.
Накрая прецени, че все пак не му трябва и го остави на масата.
Пътят бе заледен и автобусът пътува бавно. През двата часа път, Хлапето поспа добре на
последната седалка, слушайки музика. Разсъни се напълно 10 минути преди Бургас и слезе
изпълнен с енергия. Още толкова време му бе нужно и за да намери залата.
co0l влезе бавно. Прилежно затвори вратата след себе си. Свали ръкавиците и якето, след
което отиде до момичето, седящо на сървъра. През това време имаше възможност подробно да я
огледа. Слабичко момиченце без особени отличителни черти. Тиха и притеснителна - съвсем
различна от това, което е в кибер пространството. Изключително светла кожа - явно беше
прекарала цяло лято в залата. Наистина имаше вид на ABO.
Тя също го огледа, макар и машинално. Ако се замислеше какво е видяла, по отношение на него
щеше да каже единствено "безличен".
- Здравей - подхвана Хлапето.
- Ъъъ...добър ден.
- Ти ли си Анито, ронг гърл?
- Ъхъ...да. Да, да, аз съм.
- Николай, приятно ми е. Влизам с nick Refreshed.
wrong-girl беше повърхностна. Затова не направи никаква връзка между ника Refreshed и вечният
ident на co0l (*!Refreshed@*). Беше си абсурдно да го познае.
Така се запознаха. Поговориха малко общи приказки. По едно време co0l се сети, че трябва да я
впечатли някак. Но как, как можеше да бъде впечатлено такова девойче? Той си плати (уж неволно
остави бакшиш) и седна на един компютър. Влезе в iRC и и се включи на прайвът. Пусна няколко
тъпи лафа и клишета, нареди 1-2 общи познати...и готово. Искрата припламна.
Хлапето се постара времето му да свърши точно в момента, когато свършваше и нейната смяна.
Нехайно предложи да я изпрати до тях. wrong-girl охотно се съгласи. По пътя говориха за това
колко трудна и отговорна е работата в зала. Една пресечка преди блока си, wrong-girl спря и
каза, че оттук и сама може да продължи.
Останаха сами в студа. Наоколко бе пусто, дори притеснително тихо. Няколко секунди се гледаха
неловко. После Хлапето я хвана за ръката и бавно я придърпа към себе си. Тя се притисна в него
безмълвно. Сетне го погледна, плавно затвори очи и го целуна.
В следващия миг wrong-girl издаде няколко сподавени стона, които разцепиха тихия мрак. Тя
тежко се свлече на заледените павета. Хлапето прибра празните си ръце в джобовете, а
видеокартата остана да стърчи от врата на Анито. wrong-girl се удави в собствената си кръв.
"Той беше прав" - бе последното, което си помисли тя. Или той. Нали беше ABO.
"Аз бях прав" - помисли си Хлапето и се сети за думите си: "може да си голяма работа. Ама аз
ща разкатая за 1 минута. Па после иди че си използвай величието."
Триумфална музика не се чуваше. Нямаше пушек. Нямаше разтапящ се в зелена локва труп. Дали
това наистина бе ABO? И оправдани ли бяха невинните жертви, в името на висша цел? Целувката
бе голяма жертва от страна на Хлапето.
co0l_ytReMe бавно пое към паркираната недалеч кола на D`AGOSTINO. По пътя си мислеше дали
Linkin Park наистина пробуждат агресия.
Всичко свърши. Или може би още не бе започнало? Хлапето не знаеше. Смяташе да остави всичко
на течението. В името на Каузата!