Ето едно стихче и за тея, които рухват след първия голям провал:

Ако погледнеш някъде дълбоко
отвъд земята, към бездънните недра,
за да потърсиш себе си отново
там надълбоко във човешката душа
ще се изгубиш из тунелите на мрака
и ще се скиташ сам без път, без светлина.
Ще видиш всеки миг как запечатан
стои в албум. И ще почувстваш самота.

И ни слова, ни мисли, нито звук...
Изплува някъде един едничък страх,
че ще поискаш да останеш вечно тук,
за да загърбиш сам злочестия си крах.
И тук часовниците спират да тиктакат!
Нима поискал си - живота ти е спрял!
Къде са пътниците и къде е влакът?
Ала запитай се - кому какво си дал!?!
Дали наистина безсмислено е да живееш?
Ти слаб си, а и нищо не видял;
ти не бленуваш, не желаеш, не копнееш...
А и наистина - какво си надживял?
Един едничък фал, един провал...

п.с. Бъдете силни, ще има и втори!

А след втория?

:clap: Браво на тези, които се опитват. И смелост за другите!

браво браво подиграваите се на детето ама то за лазлика от вас има Ум и си писше поеми а вие проЗтаци
П.С шегувам се

dlh,
след втория вече свикваш


pho[c]us,
за кое се шегуваш - за детето или за "проЗтаци "-те ?


Радвам се , ако ви харесват, мислех и приказка да напиша, но е мн дълга... Домързя ме

няма свикване с това :bored:

а нема нужда

Както е казал Ботев господа "..а вий вий сте идиоти"