Мъртвите

Сред тихите звуци на плевели
и отдавна изгнили градински цветя,
в себе си болки погребали
прокапа отнейде сълза.
И тогава тез обитатели
съзерцаха двете очи
и се питаха - отде ли са пратени
и колко ли болка има в тези сълзи ?
Но те като мъртви не биха могли
да усетят, да чуят и видят
вятъра как разпилява коси
и как псетата жално ридаят.
Живота отдавна напуснал е
марионетките на своя възход
а Бог е нарочно пропуснал
да им остави поне капка живот...

DeStRuCti0N, в този ред на мисли нека споделя едно мое любимо.

Гробище


Когато пламне сухата трева
и се извие дрипавия пушек,
към спитената пръст сведи глава-
гласа на свойте мъртви да послушаш.

Приятели, роднини, гроб до гроб.
Какво живяха те? От ден до пладне.
А ти - на мимолетностите роб-
измамно жив на слънцето се радваш.

Какво постигна? Вятър и мъгли.
От мъртвите си по-добре затрупан.
Копуваш къщи, дрехи и коли,
но глътка въздух можеш ли да купиш?

Да си отидеш с тях, ти не можа.
И тайничка утеха те омайва,
което те живеят е лъжа,
което ти живееш е безкрайност.

Три-четварти от твоя древен род
не сещат вече никаква умора.
Тръгни с надежда в другия живот
поне отвъд да сме щастливи хора.

Валери Станков, гр. Варна