Едно малко момиченце отишло до стаята си и извадило един буркан от скришното му място в дрешника. Изсипала монетите вътре на пода и ги преброила внимателно. Даже три пъти. Бройката трябваше да е точна. Няма място за грешки. Внимателно поставило монетите обратно в буркана, завъртяло капачката, излязло навън и изминало 6 пресечки до "Аптеката на Рексал", с големият червен индиански вожд над вратата. Изчакало търпеливо фармацевта да й обърне внимание, но той бе твърде зает в момента. Тес (името на малкото момиченце) завъртя крака си, за да направи скърцащ звук - нищо. Прочисти гърлото си, изкарвайки възможно най-отвратителния звук, но не би. Най-накрая извади една монета от буркана си и я удари върху тезгяха. Това проработи!

- Какво ще желаете? - попитал раздразнен фармацевта. - Говоря с брат си от Чикаго, когото не съм виждал от години. - отговори той, без дори да изчака отговор.
- Ами, искам да говоря за моя брат - отвърна Тес, със същият раздразнен тон. - Той е много, много болен... и искам да му купя чудо.
- Моля? - казал аптекаря.
- Името му е Андрю и нещо лошо расте в главата му, и татко каза, че само чудо може да го спаси. Та, колко струва едно чудо?
- Не продаваме чудеса тук, малко момиченце. Съжалявам, но не мога да ти помогна - отвърнал фармацевта с поомекнал глас.
- Вижте, аз имам парите, за да си го платя. Ако не са достатъчно, ще набавя остатъка. Просто ми кажете колко струва.

Брата на фармацевта бе добре облечен мъж. Навел се надолу и попитал малкото момиченце:
- От какво чудо се нуждае брат ти?
- Не знам - отговорила Тес с навлажнени очи, - просто знам, че е много болен и мама каза, че се нуждае от операция. Но татко не може да я плати, затова искам да използвам моите пари.
- Колко имаш? - попитал мъжа от Чикаго.
- Един долар и единайсет цента. - отговорила Тес с едва доловим глас. - И това са всичките пари, които имам, но ако трябва мога да намеря още.
- Я, каква случайност - усмихнато отговорил мъжа, - долар и единайсет цента - точно толкова струва едно чудо за малки братя.

Той взел парите й в една ръка, а в другата поел нейната и казал:
- Отведи ме до мястото, където живееш. Искам да видя брат ти и да се запозная с родителите ти. Да видим дали имам чудото, от което се нуждаете.

Този добре облечен мъж бе д-р Карлтън Армстронг, хирург, специализирал нервна хирургия. Операцията бе извършена безплатно и не след дълго Андрю се бе върнал обратно у дома и оздравяваше. Мама и татко щастливо говореха за веригата от събития, които са ги докарали до този миг.

- Този хирург - прошепнала майката, - бе истинско чудо. Интересно какво ли му е струвало?

Тес се усмихнала. Тя знаеше точно колко струва едно чудо... един долар и единайсет цента... плюс вярата на едно малко дете. Чудо не е прекратяването на някой природен закон, а действието на по-висок такъв.

Историята е истинска.

Много благородно, но рядко срещано явление- помощ на себеподобни . А всъщност съществува ли ? :unsure:

Съществува но се среща рядко

Predvaritelno se izvinqvam che ne moga da pisha na rodniq ezik

Moje bi zashtoto vse po-malko hora vqrvat naposledyk... A horata kazvat che sys silna vqra mnogo neshtamogat da se postignat

Има го, но не и в България, или поне не 'такова чудо'. Доста често хората са много неблагодарни, ако говорим особено нашия народ. Ще ви разкажа една история, която ми се случи на мен и семейството ми.

Започва се, когато имахме нужда от 'момиче' да се грижи за къщата ни (става дума за чужбина), та сестрата на майка ми изпрати една нейна позната, която остана да живее в нас, като през цялото време спеше без да дава никакви пари, а чистеше в нас. После майка ми я назначи на работа в бара ни (на черно). Майка ми й плащаше както плаща и на останалите, които работят, независимо, че живееше в нас и не даваше никакви пари за ток, парно, вода, храна и всичко свързано с това. После покрай приятелите ни, които идваха в бара тя се запозна с един италианец, или по-точно неаполитанец, доста несериозен и лекомислен тип. Стана така, че тя се махна, отиде да живее при него, не каза дори едно мерси за месеците през които тя живя и преживя заради нас, защото й давахме всичко. След това се ожениха, сега имат и дете и на всичкото отгоре се оплакала на Министерството на финансите в Италия, че не й било плащано, че работила на черно и т.н...ето ви един пример за по-голяма част от нашия народ...за това как постъпват. Имало е още 3-4 случая, когато български са спали в нас известно време и са работили при нас на пълна заплата, като са постъпвали по същия или подобен начин...а там Мин. на финансите се отнася с много големи глоби към собствениците допуснали някой да работи на черно...та, това ли заслужава като благодарност един човек, които им е помогнал да преживеят? Защото има доста български жени в Италия които прислужват на стари бабки и дядки за мизерната сума от 300-400 евро!

NoEx-Кофти пич, работят ви яко, време е да обърнете другия край :evil:

А споко, отдавна сме взели мерки Просто давам един пример колко са благорадни повечето хора...и не е да кажем единичен случай, ами няколко пъти става...

Повечето не означава всички.