Не знам къде си ти сега.
Всичко е било измама,
Ти отрови любовта
Ще спре дъждът навън,
Но не и този вътре в мен.
Ти пак ще идваш в моя сън
И ще ме мамиш всеки ден.
До прозореца седя сама
Поредната сълза се стича.
Където и да си сега,
помни момичето,
което те обича.
* * *
Как искам да говоря, но не мога, думи не
намирам и мълча, гледам те с нарастващта
тревога и не мога да я споделя!Искам да те
имам, но не мога, нещо пречи, нещо ни дели.
Чули, обичам те до изнемога, но малко е това
за теб нали?Как трудно е да кажеш сбогом,
Когато искаш да извикаш „остани”!Когато
любовта умира, няма начин да загинеш с
нея ти!
* * *
Сега е моят ред да съм жестока, сега е моят
ред да казвам НЕ, да те нанавиждам и про-
клинам, да те мразя мъничко поне!
Сега е моят ред да те ударя, сега е твоят ред
Да те боли.Сега нещата са различни, не
са тъй както са били! Сега не аз, а ти ме викаш,
но свичко свърши разбери!!!
* * *
Без мен как ли си сега, искаш ли да чуеш
От мойте думи?Без мен самота или
Съм вече от друга заместена, дали знае
Тя, колко силно беше това по между ни,
Дали може тя да те обича както мен?
* * *
Ето пак си тръгваш, заминаваш си ти
Далеч от мен и оставяш рана, силно
да боли.Няма да те варна и за при-
казки вече нямам време, всичко
свърши с нас нали?
Забрави моето име, заличи всичките
спомени, забрави че ме има, забрави
пътят обратно ти, забрави моето име,
заличи мойте нежности, забрави, че
те обичах и боли...
Нека да откриеш, да намериш ти
Своята любов, да ти вземе всичко
както взе от мен.Няма да повярваш,
как боли това, а гори сърцето, всичко
свършва с самота!
* * *
За кой ли път затварям аз очи пред
твойте лъжи.Страх ме е дори да си
помисля, че лъжа са и онези две краиви
думи и за това ти вярвам.Тъжно е, че
толкова те искам аз.Грешно ли е, че
в живота си без теб не виждам път?
Обичам те, но за тебе малко е това.
Обичаш ли мен?Съмнявам се в това.
* * *
Не се целунахме, не се сбогувахме,
не капят и сълзи от нашите очи.Само
споменът боли в душите ни.
Отминал спомен, отминал спомен,
остани не се завръщай, не се завръщай
в мене ти, от любовта изгубена боли,
не се завръщай в мене ти!
* * *
Вали в очите ми вали, не не си признавам
не не са сълзи, как искам да те разбера,
как искам да върна деня.И мисля само за
това и търся само своята вина, че те
пазих и те исках само за мен.
Живях по твойте правила, красиво
Беше всичко до сега, видя ли че на вън
Вали, отивам си тръгваи и ти...
* * *
Помниш ли онзи ден далечен, когато срещнах те
за първи път, ти беше толкоз мил и тъй
сърдечен, а днес защто обърнал си ми гръб?
Сълзи по бузите се стичат и мокрят бледото
лице, искам аз да те забравя, но не мога,
не се забравя лесно любовта.
В очите да ме гледаш и да мамиш, как способен
беше на това, най-ценното ми взе и
си отиде, а аз вярвах , че ти си любовта!
* * *
Мразя те, от дъното на душата си те мразя!
Как любовта за миг се превърна във омраза.
Всичко се срина с тази лъжа.Мразя те и искам
да ти кажа, но в очите да го изкрещя.Мразя
те и ще го повтарям до последен дъх и час.
Мразя те и искам ти да знаеш, че
живота си бих дала и ти да страдаш
като мен!!!
* * *
Защо ме гледаш толкоз тъжно, да с друг
съм и какво?Днес решил си, че ти липсвам,
но защо?Свикнал беше да прощавам всяка
грешка и лъжа, може и да те обичам, но нямам
вече сили за това.Не...не казвай нищо, замълчи!
Не искам да те слушам, виновният си ти.
Защо ти трябваше да ме отблъскваш, какво
доказа с това?Че можеш да ме имаш?
Но сам си ти сега.
Очите ти прекрасни, защо са пълни с тъга?
О нима ти страдаш!Сега разбираш какво е
Самота.Аз исках да съм с тебе, да те
обичам, да сме двама нощ и ден.Но днес
пред бога се заричам, че спомен ще си ти за мен!
* * *
Човек си човешко е да ненавиждаш,
Но да простиш по някога е по-добре.
И ти си длъжен да прощаваш, виновният
Вината си ще разбере.Какво от туй, че всяка
вяра е клада, на която можеш сам да изгориш,
ти вярвай, силният е длъжех да прощава,
нима си слеб, че да не можеш да простиш?
* * *
Омръзна ми да бъда това, което искаш.
Загубила съм вяра в себе си.Ти не знаеш
какво искаш от мен.Виж само какво ме
караш да правя, само виж какво правя
заради теб.Не мога да бъда постоянно
силна.Всякя моя постъпка според
теб с грешна и пак според теб
всяка моя секунда е пропиляна.С
всяка крачка се отдалечавам от теб
и се питам това ли е всичко, на което
съм способна.Толкова съм изморена,
че вече не мога да те разбера.Аз
започвам да приличам отново на себе с,
а не не твоят идеал.
Уморих се да те обичам!!!
* * *
Ти ме нарани дълбоко.И как жестоко
ме боли.Но сред океан от болка
аз пак те викам, чуваш ли?
Ти потъпка без пощада най-ценното в мен.
Но заслепена от измама душата ми
те търси, виждаш ли?
Ти прониза ме без жалост с отровни
Хиляди стрели...но истината не
осъзнала аз пак ти вярвах,
помниш ли?
Ти ме замени с друга.Лъжата ти ни
раздели.Но непособна да си
тръгна пак те обичам, знаеш ли?
* * *
Казват, че няма вечно щастие, че един ден
се събуждаш и разбираш, че всичко красиво
и обичано го няма.Та ти ми обеща, че вечно
ще си с мен, но си тръгна както тези преди
теб.Аз ти вярвах, че завинаги ще си до мен.
И пак сама съм и всичко от начало днес
ще почне...но този път май не ще е така.
Нещо в мене тежи, нещо страшно
ме измъчва...а дали не беше ти...
любов която всеки миг ще ме изгаря?
В мене празнотата е голяма, но
да я запълня тъй и не можах.Обичам те
още от тогава, когато за пръв път те видях!
* * *
Защто ме лъжеш в очите.Тъй бавно времето минава,
Тихо гонят се стрелките, но знай болката остава.
Какво е времето?Тъга или премалчани думи?
Отново трашна самота лежи безмълвно помежду ни.
Но така е по-добре, върви си!Сама съм, но не
Съжалявам.За думите ми помисли си, а аз
по пътя си ще продължа!
някой са мой
