Бавно ме изгаряш
и сковаваш пепелта ми в лед.
Думи непонятни изговаряш -
само шепот във трънлива плет.
Разпиляваш смисъла и бягаш,
аз стоя безмълвна, вцепенена.
Със въпроси неизречени ме уморяваш
сетне ме оставяш в самота пленена.

Мога само безучастна аз да гледам
образа ти бавно избледняващ.
Сивотата ти не искам да отнемам -
пий от нея, никога неизтрезняващ.

Пламъче, иска, пожар.
После нищо, само свян...
Забрави за всичко или пък помни.
Разруши мечтите, нови съгради.
Само нека този път - далеч от мен
не оставиш любовта си в тлен.

Силно е.
Ти ли си автора ?

Да

безучастието не е признак на привързаност, според мен

А според мен, безучастието понякога е най-доброто решение. Ако толкова искаш някой освободи го, ако той те обича сам ще се върне. А и в крайна сметка и да го задържиш няма да е истинско, самотата е по удачния вариант. А и не е ли човек по щастлив, когато усеща, че дружката му "живее пълноценно" дори на цената на раздялата или самотата. Иначе браво добра изява.

Защо
Защо ме гледаш толкоз тъжно, да с друг
съм и какво?Днес решил си, че ти липсвам,
но защо?Свикнал беше да прощавам всяка
грешка и лъжа, може и да те обичам, но нямам
вече сили за това.Не...не казвай нищо, замълчи!
Не искам да те слушам, виновният си ти.
Защо ти трябваше да ме отблъскваш, какво
доказа с това?Че можеш да ме имаш?
Но сам си ти сега.
Очите ти прекрасни, защо са пълни с тъга?
О нима ти страдаш!Сега разбираш какво е
Самота.Аз исках да съм с тебе, да те
обичам, да сме двама нощ и ден.Но днес
пред бога се заричам, че спомен ще си ти за мен!

nice

А какво ще кажете за това

Помниш ли онзи ден далечен, когато срещнах те
за първи път, ти беше толкоз мил и тъй
сърдечен, а днес защто обърнал си ми гръб?
Сълзи по бузите се стичат и мокрят бледото
лице, искам аз да те забравя, но не мога,
не се забравя лесно любовта.
В очите да ме гледаш и да мамиш, как способен
беше на това, най-ценното ми взе и
си отиде, а аз вярвах , че ти си любовта!

Как искам да говоря, но не мога, думи не
намирам и мълча, гледам те с нарастващта
тревога и не мога да я споделя!Искам да те
имам, но не мога, нещо пречи, нещо ни дели.
Чули, обичам те до изнемога, но малко е това
за теб нали?Как трудно е да кажеш сбогом,
Когато искаш да извикаш „остани”!Когато
любовта умира, няма начин да загинеш с
нея ти!

браво
имаш талант

Мерси мерси ама има и кой да ми разбива сърцето
Kazvat, che niama vechno shtastie, che edin den
se sybuzhdash i razbirash, che vsichko krasivo
i obichano go niama.Ta ti mi obeshta, che vechno
shte si s men, no si trygna kakto tezi predi
teb.Az ti viarvah, che zavinagi shte si do men.
I pak sama sym i vsichko ot nachalo dnes
shte pochne...no tozi pyt maj ne shte e taka.
Neshto v mene tezhi, neshto strashno
me izmychva...a dali ne beshe ti...
liubov koiato vseki mig shte me izgaria?
V mene praznotata e goliama, no
da ia zapylnia tyj i ne mozhah.Obicham te
oshte ot togava, kogato za pryv pyt te vidiah!

всички сме така, но поезията не се отдава всекиму

браво браво

Кажете и вие някое друго споменче аз си ги колекционирам
Омръзна ми да бъда това, което искаш.
Загубила съм вяра в себе си.Ти не знаеш
какво искаш от мен.Виж само какво ме
караш да правя, само виж какво правя
заради теб.Не мога да бъда постоянно
силна.Всякя моя постъпка според
теб с грешна и пак според теб
всяка моя секунда е пропиляна.С
всяка крачка се отдалечавам от теб
и се питам това ли е всичко, на което
съм способна.Толкова съм изморена,
че вече не мога да те разбера.Аз
започвам да приличам отново на себе с,
а не не твоят идеал.
Уморих се да те обичам!!!