Ето бомбата вече беше готова...
- Кога ще я активираме?- Казах Аз.
- Чакахме достатъчно, времето настъпи! – Тя чувстваше същото нетърпение, каквото изпитвах и аз.
- Тази вечер?
- Да!!!
Всичко вече беше точно изчислено.Скрихме се в тунела, защото знаехме, че ще е за последен път...
Съдбата на града вече беше решена, а живота на хората беше предначертан, поне на тези които бяха останали живи.
- Планът е изпълнен  - Каза Тя.
- Това беше само началото! – Нетърпеливо отсякох, знаейки какво предстои.
И се започна...
Капсулата, която обгръщаше града или поне това което беше останало от него, щеше да ни изолира от влиянието на външния свят. И това беше целта.
Малкото хора, които превърнахме в наши Роби, започнаха строежа и след седмица той вече беше готов. Аз и Тя бяхме доволни...всички Роби бяха мъже по наш вкус, под наше командване и на наше разположение.
Докато Ние си почивахме в изящния ни дворец, нашите Роби обработваха Зелената ни градина, грижовно разположена върху 1/2 от територията на града. Смисъла на всичко това се състоеше в нея – Градината.
Живота тук се беше превърнал в това което ние мислихме за една неосъществима мечта...
- Всичко за довечера е готово. – Каза Тя.
- Пак ли същото еднообразие? – Отегчено казах Аз.
- Не, този път ще е в специалната стая – усмивката на лицето и издаваше това което ни очаква – Жалко, че хората отново ще са същите.
- Ами какво очакваш като избихме всички останали. – Гнева в мен се надигаше.
- Плана беше общ! Нямаш право да се оплакваш, и на мен ми е писнало! – Тя говореше нервно, докато се опитваше да запали добре свития материал.
В опитите си да я запали, Тя се ядосваше все повече и повече и разговора стана още по-ожесточен. Но в мига в който тя успя, и вълшебната миризма се разнесе около нас, спора беше прекратен и ние се отправихме към нашето любимо място. Това беше едно изключително кресло направено в наш стил. Гледката, която се разкриваше беше Зелената градина.
Спокоитвието ни беше прекъснато от шефа на охраната, който ни съобщи, че пред капсулата чакат посетители с молба да бъдат допуснати.
- Защо да ги приемем, като до сега сме отпращали всички други? - Каза Тя
- Защото ми е скучно например?
- Добре, двама не са опастност за нас.
В момента в който излязохме, за да ги посрещнем, бяхме озадачени от това което видяхме...Към нас приближаваше колата им около която и във която се носеше любимата ни миризма. Не беше лошо качество, но това не ни притесняваше. Все пак бяхме най-добрите с най-доброто.
Двете се спогледахме учудено, когато от колата слязоха перфектните мъже и то близнаци. Поканихме ги в Лоби Бара на нашия дворец.Те поискаха плана за нашата капсула, но ние отсякахме в еден глас:
- Първо забавленията и после работата!
Те се усмихнаха одобрително и потеглихме към Специалната стая. В мига, в който влязохме, купона започна. Обстановката беше много предразполагаща. Стените бяха в топли цветове, изработени от мека материя. Пода представляваше една голяма възглавница. Тонколоните бяха във формата на масури.В стената имаше вграден хладилник, съдържащ любимите ни питиета. До хладилника имаше копчета, всяко с различно предназначение. След кратко, вече, не се различавахме. Само силуети и купища дим. Това беше един от най-хубавите ни купони, но завършека на вечерта беше куломинацията. Всяка отведе избрания от нея близнак в личните си покои...стоновете ни огласяха целия дворец...
На сутринта им дадохме плана и след месец капсулата ни, вече, беше удвоила размерите си. Нашия град беше станал едно цяло с техния. Познайте какво предстоеше...завладяването на целия Свят.

Един ден двете седяхме на терасата и Тя каза:
- Помниш ли града който бяхме измислили когато още ходихме в тунела?
- Да това беше невероятна история!!!
- Нека я напишем...

хехе, прилича на стила на дребния

Кой дребен?

nick dreben

Възможно е...
Мнения?!?

По принцип не си падам по този стил литература, но това ми хареса

Много ми се спи и ме домързя да го прочета, утре ще ти кажа )))