За България
О, Българийо драга мила,
ти нас си кърмила,
тук ний сме расли,
сред земи, балкани и реки прекрасни!

Българийо страна тъй красива,
страна на велик народ,
страна на Аспаруха,
Българийо хубава си ти!

Но кръв пролята на нашите деди,
от зъл тиранин в робски времена,
свободни сме вече, но тиранина лей и сега,
но стига с това тегло, смърт за турското зло!

Народа възстана време е за борба,
свободни сме родени, свободни и ще мрем,
в свободна България ще разстем!
Българийо - ти си една за нас в света!!!

Ти си звезда но все пак е за БГ тей че простено ти е

готино е, но нали знаеш - за да е в крак с днешните времена, трябва да е "османското", а не "турското зло"

Важен е жестаАз сега имам доста, но това ми е най-доброто ..имам и още едно..казва се Гордост, но не е завършено..като го до пиша може да го публикувам

Гордост
Да се родим тук в България,
това е гордост най-голяма,
да сме жители на тази прекрасна страна,
където другаде няма такава по света, Гордост е това!
В една от най-първите страни на света,
ний-живеем - Гордост е това!
Рано ни покръсти и Бориса,
сред славяните най-напред!
Живеем сред тези земи прекрасни,
сред тези жени прекрасни,
ний сме най-щастливи на света,
горди и непреклонни Българи!

На мен ми харесва

Искате нещо за България, добре..

Тъмната светлина пак се спуска над нас
бродят сенки и търсят път
търсят и искат да се оътрват от раз
и пак да са си в родния кът
Пък, продължение на пътя
няма никъде
на заданена улица пак ще стъпя
и пак - спираме.
гонят ни птици черни
по нощния мрак
от зло сме вече облени
овяхна дори и красивия мак
Тежко е за всеки това го знам
крийте се така е по-лесно
аз ще се изправя ако трябва и сам
и ще се чуствам чудесно
ще се боря аз ако трябва до край
няма да остъпя дори за миг
но знам че ще отида в българския рай
на тези дето имат за свобода подвиг
спомнете си красивата тъжна гора
в която са се борили нашите
нашите верни български хора
а жестоки са били турски стражите
чуите балкана пак ни вика
вика и стене да се вдигнем
от нас свобода трябва да блика
българия на първо място да издгигнем
вслушаите се в гласа на прадедите си
слушаите ако трябва и мен
за душевна свобода мислете си
и от нощ направете ден
вдигнете ръка заедно с моята
па си извикаите силно маико наша прости
и пак ще видите стаята
българската отрупана със всичките и трудности
но нали трябва точно ние да сме силни
да поведем народа натам
където биките са трудни и обилни
и всеки от нас в кръв да е облян
но аз ще се гордея
че съм намерил смисъл да живея
и затова винаги ще копнея
заедно с българия и аз да изгрея!

dobro e dosta

ps bringer mlykni

мерси, имам още ама не са за България, другите ще уцеля момента, в който да ги побликувам.

добри са

За всеки...

Как променят се нещата-
днес се смея, утре плача!
Банално! Да...
Но истината изненадва,
макар и пред очите ни да е била.
И приказките хорски забиват се в сърцето,
съмненията гнили, разяждат ми лицето.
Задавам си въпроса - Кой е прав и кой е крив?
Но скулптурата не сравнявай с човека жив!
Застиналото е в изкуството -
идеално и красиво!
Съзнанието е в сенки и нюанси -
вечно променливо!
Действителност...Среда враждебна за поета,
за влюбения, за естета.
И мисля си: "Нещастие ме сполетя!"
Каква е тази зла, прокълната съдба?
Ирония. Самовнушение!
Разрушавам митовете, предрасъдъците
и мачкам жалките и срамни страхове
преди да са се превърнали в тъпи зверове.
Илюзията своите мръсни пипала протяга -
Не съм дете, не плаша се от Баба Яга!
Разсичам ги със светлина, безкористност,
с вяра в доброто, с поглед остър,
пронизващ Тъмнината и Смъртта -
приятел за всеки ден най-нежен,
но също относителен и неизбежен!

Свръхчовек

Срещу мен е студеният вятър
и снегът на парцали вали;
и съдба, векове непозната,
мълчаливо и мен повали.

Срещу мен е тълпата огромна
ще изпие кръвта ми с очи.
Аз отдавна такава я помня
и от нея животът горчи.

Срещу мен е и вярата в бога,
аз и Господ отдавна проклех.
Да понясям и мен си не мога -
най-големият ми успех.


* * *


Кой от вас, приятели мои,
умее да ме гледа без предубеждение?
Кой от вас, любовници мои,
ме гали с голата си длан?
Кой от вас, деца мои,
ме целува с голите си устни?
и кой от вас, мъже мои,
ще ме обича тъй чистосърдечно?
Ако дори един от вас ме пожелае гола единствено за себе си,
ще бъда гола аз тогава за всички ви, приятели мои!

И аз - минувач непознат, който търси любов
съм едно неизвестно, което светлината на деня прикрива
и го показва единствено нощта.
Щастливец ще е всеки, който ме намери!
Страхливец - от мене, който бяга!
Щастливец - който ме опита, направо, без превземки,
без да ме пита умея ли да любя,
дали обичам да забравям.
И името ми има ли значение?
То името на времето е, на живота името,
името и на една приятелка, която пее с вятъра,
сега, когато му е времето.

Кой от вас, приятели мои,
се люби със затворени очи?
Кой от вас, любовници мои,
гали със стиснати длани?
Кой от вас, деца мои,
целува със затворена уста?
и кой от вас, мъже мои,
се люби само в мрак?
Ако дори един от вас поиска аз негова да съм жена,
ще стана аз жена на всички, приятели мои!

Едно голо момиче - тъй красиво и тъй нежно,
показва на приятелите си корема и своите гърди,
напъпили като живота, горещи като времето
и свежи като вятъра.
Всеки, който я обича, я докосва,
докосвайки така сърцето й
или с език езика й допира,
или ръцете й притиска,
или пък името й пее.
Тук разликата между стар и млад не съществува,
нито между бял и черен.
То има толкова приятели и толкоз много ги обича!
Те всички са негови любовници.

Кой от вас, приятели мои,
мечтае заедно с мен с притворени очи?
Кой от вас, любовници мои,
си играе с мен с голи ръце?
Кой от вас, деца мои,
обича заедно с мен с открито сърце?
И кой от вас, мъже мои,
би дръзнал да живее с вечно влюбено сърце?
Ако един от вас ме пожелае единствено за себе си,
аз ще бъда с всички заедно само, приятели мои!

Очите на самотния човек не умеят да виждат.
Ръката на самотния човек не знае да притиска.
Тялото на самотния човек не умее да се наслаждава.
Сърцето на самотния човек не знае да обича.
Ти, самотен любовнико, ти, който ме събличаш,
със затворени очи по-ясно ще ме видиш,
ако с теб, заедно и другите ме видят също гола.
И по-добре ще ме видиш ти,
ревнивецо, мой влюбен, ако и други, а не само ти, ме любят.

Аз гледам с широко отворени очи,
но заедно с кого, приятели мои?
Наслада изпитвам с разтворено за всички тяло,
но заедно с кого от вас, любовници мои?
Желая с открито сърце,
но заедно с кого от вас, деца мои?
Аз ще живея на живота оставайки вярна,
но с кого от вас, мъже мои?
Ако дори един от вас пожелае да съм мъртва, за да съм негова,
за всички ви аз ще загина, приятели мои!
Там, където свършва времето, момичета от вятър изтъкани,
обичащи да сменят всичко - огнището си, мястото, и вятъра, а и закона
не ще изпитат повече желание да се съблекат голи.
Те просто ще си отидат далеч от живота ви,
без нищичко да обяснят, без нищо повече да показват,
без да ви утешават, без да ви целуват,
без после да ви облекат.
Ще си отидат единствено защото някакъв любовник все още не умее да люби.