Базирано на 'Conspiracy Theory by dreben'
Теория на Конспирацията
част 1: Началото
written by: D`AGOSTINO
Всяка прилика с действителни лица и събития е почти случайна <братче знаеш, че все още те
обичам... >
...събуди се целият облян в пот..
- Ааааааааааааааааааааааа къде се намирам? Къде съм? Къде? ...
.. секунда по - късно осъзна, че е в собственото си легло, а русата мадама от дясната му
страна го гледаше странно
- Не питай... по - добре си събирай дрешките и изчезвай...
Мадамата безмълвно се надигна от леглото и потегли към вратата на стаята.
- Колко са глупави днешните жени... ммда 100 кинта са си 100 кинта... - осъзна, че отново
мислеше на глас - май май трябва да отида да се прегледам. IRC ми взема акъла...
Oбърна се на другата страна и пак заспа.
.......................................................................
- Аааах какъв прекрасен ден да бъдеш жив.
Това бяха думите, с които се събуждаше всяка сутрин. Приятелите му често се смееха на този
оптимизъм. Стъпи с мъка извън леглото и се изправи. Беше среден на ръст, младолик, на не
повече от 19 години. Запъти се към касетофона и го пусна, стоварвайки ръка върху всички
копчета.
'It's a great day to be alive, sir...' проточи Джеймс Хетфийлд.
- Мммм трябва да се направи нещо по въпроса, който не спира да ме тревожи... Има нещо гнило
в този администратор ... 'або' ... и аз съм човека, който ще разнищи историята... Все пак аз
съм co0l_ytReMe - човека, установил, че топлата вода се пуска от червеното кранче... Запъти
се с нежелание към машината си. Включи монитора и погледна навъсено. Пак го бяха 'убили'.
Написа любимият си сървър натисна яростно Enter и тръгна към хладилника.
CS Erroneus Nickname
видя като се върна и след него нагло мигащият курсор, чакащ да бъде въведен нов никнейм.
co0l_ytReMe написа с нежелание. Трябваше да влезе в IRC колкото може по - бързо за да начеше
крастата си - краста която мъчеше всеки средностатистически тийнейджър.
Влезе в своите канали и разцъка клавиатурата бързо... Имаше и нещо друго което с месеци не му
даваше сън - една мисъл, която единствено на него бе минала през 'празната' му, както той
характеризираше, глава.
'Або... ще те хвана... ще те хвана... Совите не са това което са... Кой е або??? Кой е або???'
Мислите му бяха по - разбъркани от когато и да било... предусещаше че нещо Голямо ще се случи
днес. На бюрото около компютъра му бяха разхвърляни листи, надраскани целите с маркер, голямо
количество маркери се търкаляха по пода на стаята. На листите имаше скици, схеми, дори
текстове. Ако човек седнеше да чете написаното на листите щеше да успее да вникне в душата
на този студен индивид, който не се интересуваше от нищо друго, освен Интернет. Темата беше
една... сякаш човечето бе посветило живота си на една фигура в IRC - або. Това разбираше
човек от листите. Беше открило нещо, което го озадачи. Вдигна телефона и занатиска копчетата
яростно. Сети се за реклама и се усмихна...
- Michael ?
- Кой ?
- MICHAEL !!! - почти изкрещя той
- Момент - чу се от другия край на линията
- Дам - изграчи дрезгав глас.
- Миш, искам да говоря нещо с теб... имам подозрения относно този човек... або
- Ахх, хлапе, ти ли си... тъкмо се събуждам... няма да мога да се приготвя много бързо, но
казвай по телефона... какво те вълнува ?
- Ами... нищо... остави...
Затвори.
Michael беше от управата на мрежата, в която влизаше co0l_ytReMe. Занимаваше се с модериране
на потребителския форум. Беше женен за прекрасно момиче, което също бе част от управата -
Daniela, която обаче не взимаше твърде присърце 'виртуалните' неща.
Michael бе човека, на когото co0l_ytReMe разчиташе за разгадаването на своята мистерия.
Разнесе се телефонен звън и джоба на панталона му завибрира. В цялата стая звучеше Shape Of
My Heart. Не можеше да си представи нещо по - хубаво от Стинг и тъмна стая в компанията на
любимото му девойче.
- Да ?
- Келеш, - зашептя глас отсреща - не се захващай с нещо, което не е по силите ти!
И затвори...
.......................................................................
Тъмнината го плашеше... всеки звук го плашеше... всяха негова мисъл го плашеше... Бе започнал
да разбира твърде много.
- Не е добре човек да знае твърде много.
Съдеше по факта че никога досега не бе получавал заплахи по телефона... Изведнъж прояснението
дойде само...
- Боже, как може да е толкова извратени ... да създадеш един образ, който да бъде мразен от
всички и с каква цел ???
Мислите нахлуваха в главата му... NightWish - също човек, главен в мрежата и известен с това,
че помага на всички за всички беше на дъното... Инфото на сървъра, ръководен от, човека, на
когото co0l_ytReMe бе посветил живота си гласеше "Over The Hills And Far Away". Касетофона
продължаваше да го подсеща, натяквайки припева на песента на Nightwish.
- Как може да съм бил толкова глупав... през цялото време е било пред погледа ми... Картини
започнаха да се сменят пред погледа му.
'Хлапе, не се занимавай с IRC' 'От както се помня...' 'There is no spoon'
- Те... - очите му се насълзиха - те всички са замесени в това ...те ... те всички са... або
Блеснаха думите A.ll B.eing O.ne за момент и след това той бе безжалостно изритан от канала,
носещ името на този отрицателен герой, който бе гонил съня от co0l_ytReMe.
- И Michael и Daniela и NightWish... всички са замесени...
Очите му се замъглиха...
- Значи изчезването на decho не е било случайно... той е искал да разкрие истината на някого...
Тишината убиваше. Пред лицето му стоеше образа на един измислен герой, измислен от много хора,
заблуждаващ образ... образ, който бе заблудил стотици и продължаваше да заблуждава... Всичко
беше много тънко изпипано - всеки един детайл - историята, името, местожителството, снимките,
дори си имаше 'дубльор' за моментите, в които имаха нужда 'за пред юзърите'. С други думи Те
бяха създали една личност, срещу която да се излива гнева на хората, с едната единствена цел
този гняв да не е насочен срещу тях - управляващите... Но не бяха предвидили него - хлапето.
Именно това бе един от факторите, които му помогнаха да осъзнае истината - наричаха го хлапе...
Той се чувстваше хлапе... но в друг смисъл на думата... в смисъла които бяха придали...
неговите приятели, с които излизаше в реалният живот да пийне по едно - КЕЛЕШ
- Никога повече не искам да чуя за тази илюзия! - изкрещя хлапето и яростно започна да чупи
машината си...