Малка Понеделнична
част шеста: Смехът

.....................................
bang bang
she shot me down
bang bang
i hit the ground
bang bang
that awful sound
bang bang
my baby shot me down
.....................................
-- What's the last thing that you do remember?
-- My wife..
-- That's sweet.
-- ..dying.
.....................................


Окей, едва ли трябва да споменавам, че свестяването ми дойде в повече. Малко хора измежду ненаселяващите психиатрична клиника биха се зарадвали на образът на Манди, надвесен над тях, държащ огромен, кървав кухненски нож и смеещ се с онази красива, обещаваща, злобна физиономия. Аз бях от тези хора.
- Кажи. - погледнах я полу-въпросително, полу-безразлично.
- Жалко копеленце, шибан понеделник е и ако моментално не ми донесеш от някъде чаша черно кафе, ще изпия кръвта ти вместо това.. - хванах с две ръце ръката и, с която държеше ножа и опрях острието в гърлото си.
- Давай. - тя застина на едно място и можех да се закълна, че сърцето и спря да бие за момент.
- Саймън! - хвърли ножа настрани и ме стисна с две ръце за шията. Свлече се отгоре ми и започна да хапе устните ми. - Ще те убия, ще те убия, ще те убия. - не спираше да го повтаря.
- Знам, съкровище, но все още е рано. Обичам те. - тръшнах я до себе си на леглото и я завих.

.....................................

Манди се събуди и се огледа с мрачен поглед. Беше сама в леглото, а на креслото срещу нея стоеше хлапе на 16-17 годишна възраст и държеше пистолет, насочен срещу нея.
- Вероятно си си мислела, че няма да умреш днес? Изненада!
- Райба, стига си се ебавал, къде е? - процеди през зъби тя.
- Къде е кой? - погледна недоумяващо хлапето.
- Саймън! Къде е Саймън! - изкрещя Манди и стисна зъби.
- Той я търси, Манди.. Винаги я е търсел.. Търсеше я преди, търси я сега, търсеше я дори, докато тя беше тук. Завинаги ще я търси, а ти трябва да го забравиш.. Да ги забравиш и двамата. - наглостта, с която тази хлапетия говореше вбеси Манди до краен предел. Тя отметна рязко завивката и я запрати към него. Преди хлапакът да разбере какво става, Манди беше разбила най - близката бутилка в главата му и беше награбила пистолета.
- Слушай сега, жалко копеленце.. - думите излизаха приглушено от устата и. - Нито ти, нито тя, нито който и да било може да ми отнеме Саймън! Дори той самият!
Изстрел.
- Ммда, ще ме пречука, като разбере, че съм оцапала любимия му килим с кръв.. - тя завъртя поглед.

.....................................

- Как е? - барманите били психолози. Тази се опитваше да се вмести в общественото мнение и ме заговори, когато видя, че се намествам на "щъркелчето" пред нея.
- Зле.. Всеки момент очаквам тук да влети бясната ми дама, която зарязах сама в леглото си, излизайки да търся друга.. - момичето зад бара ме погледна втренчено.
- Знаеш ли.. от доста време бачкам тук и за цялото това време съм те виждала точно два пъти с една и съща.. Ти нямаш никаква съвест..
- Съвест? - опитах да си придам учуден поглед, пренебрегвайки достойнството си, което чувствах прегазено от факта, че непознат човек ми говори на "ти". Снобизъм. - Преди известно време се прибрах в къщи, десет минутки след като бях скъсал катеричката на една дама от лизане.. На вратата момичето, с което живеех по това време, се хвърли на врата ми да ме целува.. Тогава ми се допуши цигара.. Това ли е съвест? - барманката ми хвърли ядосан поглед, което накара очите ми да изплуват на полупразната чаша вермут и да се взрат в посока нея. Взех чашата си и се запътих към най - близкото сепаре. Проклети моралисти..

.....................................

Тя вървеше бясна по улицата, запътила се към любимото ми място. Затръшна стъклената врата на клубчето и ударът на стъкло в стъкло накара голяма част от посетителите на заведението да извърнат поглед към вратата. Запенената дама с кървясал поглед се оглеждаше.
- Саймън! - изкрещя тя.
Е, да.. Малко неща бяха в състояние да ме накарат да се чувствам неудобно, но това определено ме зарови доста дълбоко в земята. Тя седна до мен и ме загледа със злоба. Махнах на русото момиче, което ме обслужваше и тя доприпка. Застана до масата и се вгледа в Манди с очакване.
- Искам меню. - изскърца със зъби тя и сервитьорката провлачи крак към бара. - Какво ти се е случило, слънце? - протегна ръка към одрасканата ми шия, но я спрях, защото така или иначе доста ме болеше.
- Тя ме простреля, Манди.. Гадината ме простреля.. Не е нищо особено, само ме одраска, но въпросът е принципен.. Започват да ми се измъкват все повече и повече хора.. А тази дори нямах желание да нараня.
- Текила сънрайз! - измърка тя на сервитьорката, която на пръсти се беше приближила отново. Изгледах я със задоволство. Този коктейл го нямаше в менюто.. И двете не знаеха..
Минута по - късно ядосаната сервитьорка, след консултация с барманката със забързан ход крачеше към масата ми.
- Сухо мартини за мрънкалцето ми. - спрях я, преди да успее да ни убие с думи. За момент се почувствах неловко от това, че погазвах гордостта на Манди заради своята собствена.
- Защо по дяволите си я търсил? - бях го предвидил, но доста се забави и все пак ме свари неподготвен. - Аз не ти ли стигам?
Погледнах мрачно бучките лед, в чашата си.
- Не знам дори от колко време я няма.. Събуждам се и нея я няма.. все едно е станала и е отишла до банята или нещо такова.. Но някак си знам, че тя никога няма да се върне в леглото.. Ако просто можех да се обърна и да докосна нейната страна на леглото щях да знам, че е студена и че тя не е била там, че няма да се върне.. Но не мога.. Не мога.. Знам, че не мога да си я върна обратно.. Просто искам когато се събудя сутрин да не мисля, че тя все още е там.. - очите ми се насълзиха.

.....................................

Не зная колко време бяхме вървяли прегърнати по улиците. Манди ме стискаше силно, причинявайки ми едновременно физическа и психическа болка. Слънцето изгряваше и светлината дразнеше очите ми. Наближавахме леглото ми, а мен ме обхващаше чувство, че нещо не е наред. Отворих вратата на апартамента и съзрях женските обувки пред себе си. Манди ме изблъска навътре и открехна вратата на стаята ми. Защо по дяволите трябваше да давам ключове на в-с-я-к-а за апартамента ми.. За леглото ми.. Затворих очи и прекрачих прага на стаята си. Крясъците на Манди ме накараха рязко да ги отворя. Подът беше оцапан с кръв, а в леглото ми спеше русото девойче, което само преди няколко часа ни обслужваше, в любимото ми заведение. Познавах я доста преди това, но защо по дяволите трябваше точно сега да я намирам гола в леглото си.. Завъртях се на пети и се запътих към съседната стая, след кървавите следи. Прострях се на канапето и запалих цигара пред безжизнения поглед на Райбата. В съседната стая все още се чуваше крещенето на Манди и глухи удари. Отпуснах се назад.

- Гадно копеле! - тя влетя крещейки в стаята и се нахвърли отгоре ми. Стиснах здраво ръцете и и я погледнах усмихнат. Бях щастлив. Много щастлив, за пръв път от доста време.
- Манди.. ти ревнуваш.. - смеех се. Не можех да спра да се смея. Смеех се защото усещах, че краят наближава. Смеех се истерично, защото едно от хлапетата, към които имах слабост лежеше без да диша в краката ми. Смеех се и защото обичах отново.


На Корнера.

хехехе

Ко се смееш

http://www.imdb.com/title/tt0209144/

Да, не крия, че изпитвам доста сериозна слабост към този филм..

просто ми напомни