"Тихо, тихо!
Ще събудиш сънищата!
Тихо, за да не те чуят звездите, да не размърдаш нощта!
Ела да ти разкажа приказка - за Той и Тя, които се срещнаха в един най-обикновен ден, на сивите улици, случайно - и загърмели омагьосани светкавици, както когато се срещнат два облака в синьото ясно небе.
Небесното падане спря, морето онемя.
Сбъдване!!!
А колко се бяха сънували!
Те се срещнаха! Те...
В оня най-обикновен ден, случайно!
Някой някога каза, че няма любов - той онемя в този миг. Друг беше казал, че няма сбъдване - няма значение - този друг изчезна...тогава...
Той спря и Тя спря и целия свят затаи дъх - окъпан във всички цветове.
Те си спомниха...Мигновена целувка.
Край.
- А има ли любов?
- А ти вярваш ли в приказки?"

***

"Да, разбира се, аз те обичам - каза Розата на Малкия принц. - По моя вина ти нищо не разбра. Това няма никакво значение. Но и ти също така беше глупав като мене. Дано бъдеш щастлив..."