You made me love the dark side of love
You made me nervous about speaking of unbelief
You taught me how to consume black hearts
You made me sell my soul to you

***

I was gently looking at you
As you licked my blood and cried

***

Събудих се, обляна в пот. С усилие отворих очи и усетих пареща болка в главата. Опитах се да се изправя, но изпепеляващата болка прониза цялото ми тяло. Отпуснах се на земята и отново затворих очи. Усещах как кръвта се стича по слепоочията ми. Съзнанието ми беше замъглено, сякаш съм в треска. Какво става, по дяволите? Огледах се наоколо – всичко в стаята изглеждаше като мъгла – някак неясно, бледо...Фокусирах погледа си върху календара – пред погледа ми се оформиха огромни черни букви “ПОНЕДЕЛНИК”...Мамка му! Понеделник! Трябва да го намеря! Трябва...
С огромно усилие напрегнах всичките си мускули и се изправих. Едва се държах на краката си. Пулсираща болка раздираше мозъка ми. Всяка крачка ми костваше нечовешко усилие. Той беше тук. Знаех, че е тук. Усещах присъствието му. Взех пистолета от нощното шкафче, внимателно отворих вратата и го видях. Беше с гръб към мен. Приближих се към него и опрях пистолета в слепоочието му.
- Здравей, Джей. Къде е той?
- Откажи се, Манди, прекалено късно е – каза той и се изсмя.
- Ще си платиш за това!
Блъснах го към стената и вкарах пистолета в гърлото му. Казах ти да не се занимаваш с мен, Джей...Трябваше да ме послушаш...Един изстрел и цялата стена бе в кръв. По дяволите, тапетите ми! Копеле, съсипа новите ми тапети! Продължих да натискам спусъка, докато пълнителя не се изпразни. Огледах се. Всъщност не изглежда толкова зле. Внася свежест в стаята. Усмихнах се на себе си. Трябва да го намеря на всяка цена!

Не помня как се озовах в неговия апартамент. Входната врата беше отворена. От вътре се чуваше Ministry of Sound. Влязох и видях малкото копеленце. Погледна ме и се усмихна.
- Здравей, Манди. Най-после, първата ни среща.
- Уверявам те, че ще бъде и последна – процедих със студен глас и се приближих към него. – Къде е той?
- Забрави го, мила, той не те заслужава. А и вече е прекалено късно.
- Запомни това лице, защото ще е последното, което ще видиш.
Усмихнах се и забих ножа в гърлото му. Тънка струйка яркочервена кръв бликна и опръска лицето ми. С хриптене той се свлече на пода, а кръвта му образува локва. Секунди по-късно държах гръкляна му в ръцете си. Устните ми се разтеглиха в извратено доволна усмивка. Седнах на пода до него и запалих цигара. Не бях пушила от цяла вечност. Усещането, че дробовете ми се изпълват с никотин, притъпяваше болката. Трябва да го намеря...Къде е...Хайде, Манди, съсредоточи се...Не може да е далеч...
Изведнъж съзнанието ми се проясни. Изправих се, изгасих цигарата си в лицето на малкото копеленце, избърсах ножа в ризата му и взех ключовете за колата.

С бясна скорост се запътих към болницата. Влязох вътре и се затичах към психиатричното отделение. Някаква руса сестра се опита да ме спре:
- Къде си мислите, че отивате?
- Млъквай, кучко! Махни се от пътя ми!
- Не можете да...
Не я оставих да довърши изречението. Обърнах се, хванах я за косата и започнах да блъскам главата й в стената, докато не я обезобразих напълно. Слабохарактерна кучка...Тъмночервената кръв изглежда красиво върху белите стени в болницата...
Познат глас прекъсна мислите ми. Цялото ми тяло се разтрепера от вълнение. Отворих вратата и го видях, подпрян в ъгъла. В краката му се въргаляше трупът й. Усмихнах се и се приближих към него.
- Саймън? - Мълчание. - Саймън? – докоснах рамото му.
Той се обърна. Погледите ни се срещнаха. Противно на очакванията му, не наведох глава.
- Ти...не се ли страхуваш от мен?
Несигурността в гласа му ме накара да се усмихна. Забих ноктите си в нежната кожа на шията му и кръвта се разля между пръстите ми. Едва сега усетих, че съм на предела на силите си. Цялото ми тяло изгаряше от болка.
- По дяволите, Саймън, следващия понеделник си с мен.
- Манди, изглеждаш ужасно. Какво се е случило?
- Имах кофти ден. Да се прибираме.
Облизах кръвта от пръстите си и му подадох ръка. Той се усмихна, придърпа ме към себе си и ме захапа нежно по долната устна. Мамка му, Саймън, красив си като се усмихваш. Усетих вкуса на кръв в устата си. Отпуснах се в прегръдките му и затворих очи.