Малка Понеделнична
част пета: Crush
.....................................
Out pops the cracker
Smacks you in the head
Knifes you in the neck
Kicks you in the teeth
.....................................
I keep the wolf from the door
But he calls me up
Calls me on the phone
Tells me all the ways that he's gonna mess me up
.....................................
Седях и гледах втренчено стената срещу себе си. От моментите, в който се казва, че "гледаш без да виждаш". Дори не мислех. Вдигнах ръце към тавана и се опитах да се протегна. Остра болка ме прониза през бъбреците. Затворих очи и клепачите ми потрепериха. Оставих се на болката. Животът горчеше между устните ми като дуло на Колт. Влязох в банята и започнах да търкам зъбите си ожесточено с четката. Усетих вкус на кръв в устата си. Подпрях се на мраморните плочки пред себе си с наведена глава. Когато вдигнах поглед към огледалото зениците ми се разшириха от ужас. Лицето ми беше посивяло и състарено. Паднах на пода и запълзях навън.
Не знам със сигурност колко време бях стоял в ъгъла на стаята, треперещ, с пистолет в ръка. Сепнах се от собственият си глас. Не можех да спра да повтарям, че Тя ме преследва. За пръв път се почувствах слаб. Чувствах страх. Захапах със зъби дулото на пистолета и стиснах очи. Натиснах спусъка. И пак.. И пак.. Барабанът не спираше празния си ход. Строполих се на пода, свит на кълбо. Не осъзнавах какво става около мен. Чувствах и усещах неща, за които до този момент не бях подозирал. Знаех със сигурност единствено, че никой не трябва да ме вижда в това състояние. Бях прекалено лесна жертва, а хищниците прекалено много.. Стомахът ми се сви на топка. Застанал на четири крака се опитвах да махна кървавите бинтове, които все още ме стягаха в кръста. Чух звук на акустична китара някъде отвън. Присвих поглед и се взрях отвъд прозореца. Огромната луна неумолимо продъжаваше своя път между милиони звезди. Някой почука на вратата. Изправих се бавно и тежко запристъпвах в посока на дразнителя. Пред мен стоеше хубаво русо момиченце със сини очи. Вероятно беше сбъркало вратата. Не успя да каже нито дума преди бинтовете, висящи в ръцете ми да направят два пълни оборота около шията и. Вдигнах я на педя от земята. Погледът ми срещна нейния. Усетих слабост миг преди да разбера какво се опитат да промълвят посиняващите и устни. Хванах я с две ръце и я хвърлих към вътрешността на апартамента. Тряснах входната врата и я заключих отвън.
Не спирах да тичам. Тичах между хилядите мраморни плочи с изписани имена и години. 20, 21, 16. Смятах мислено възрастта, на която са измрели. Спънах се и паднах в калта. Обърнах се по гръб и отправих поглед към небето. Звездите светеха над мен като душите на безброй мъртъвци.
- Две големи водки и бананов сок. - споделих на сервитьорката с възможно най - безразличния си глас. Нямах желание за игра.
- Чакаш ли някого? - ето.. без дори да съм я погледнал тя започваше да фамилиарничи.
- Не.
Краката ми се подкосяваха от умора, а аз ги влачех бавно в средата на асфалтовата пустиня, точно по осевата линия. Главата ми беше леко замаяна. Опитах се да се усмихна, но се почувствах глупаво. Бях изгубил способността си да се смея сам със себе си. Колко ли познати ми бяха казвали, че съм грозен, когато се смея? Погледнах пръстите на лявата си ръка. Препънах се в бордюра до входа на блока, в който живеех.
- Хей момче, познаваш ли един дядката от шестия етаж, който живее тук, в този вход? Мисля, че е рибар. - взрях се в тъмния силует.
- Да, тази сутрин получи инсулт и умря. Срещнах го в асансьора, беше тръгнал към болницата. Задържа вратата за да ме изчака. - очите ми се насълзиха.
Стоях пред входната си врата и не можех да възприема това, което се случваше. Извадих връзката ключове от джоба си и се подпрях на вратата. Застинах на мястото си, когато под тежестта на тялото ми вратата се отвори със скърцане. Вътре светеше. Влязох и затворих след себе си. Отметнах глава назад и шийните ми прешлени изпукаха. Кашлицата спря мислите и прати тъмнозелена болка към стомаха ми. Пристъпих вътре и премигнах от учудване. В стаята ми стоеше Манди и блъскаше със злоба главата на русата досадница в стената.
- Никой.. никога.. не се е отнасял.. толкова.. зле.. с мен. - с всяка дума се ожесточаваше все повече и повече. Хванах я за ръката и я завъртях рязко с гръб към стената. Избърсах с палец кръвта от бузите и и я погледнах в очите. Стискаше зъби и ме гледаше ядосано. Захапах я нежно за долната устна, докато не усетих вкуса на кръв. Погледнах я пак и и се усмихнах.
- Саймън.. студено ми е. - притиснах я до себе си и притворих очи. - Станал си слаб - процеди тя - отначало помислих, че малката кучка ти е роднина, но тя не спря да ме моли да я пусна.. Беше се залепила като сопол за мен. Щях да разбия дупка с главата и в стената, към коридора.. И след това да изляза.. - блъсна ме назад. Шамарът проблясна и отекна в душата ми. Не можех да кажа нито дума. Това беше първата и единствена жена, която ми удряше шамар и щеше да и се размине. - Какво има? - свих се на топка върху леглото си и се опитах да заспя.