Това е един текст, писан за песен на Слави Трифонов. Песента все още не е готова, защото е трудно да се напише подходяща музика, за толкова силни думи. Взех ги от "Шоуто на Слави" - 16.12.2005. Опитал съм се да запазя пунктуацията свързана с интонацията на актьора, който изрецитира текста.

--

Преди да се родя - една секунда преди да се родя
изгубих най-голямата си битка.

Една секунда преди да се родя
аз бях награбил Господ за реверите,
в лицето му крещях и пръсках слюнка
наричах го с думи, от които в гърлото ми пламваха пожари.

Обезумял го блъсках в стената,
в очите ми сълзи и кръв се смесваха.
Аз крещях, заплашвах, убеждавах.
Накрая даже молех, като пъзльо.

И исках едно-единствено - едно-единствено...,
но той не ми го даде.

Докато удрях той не се и дърпаше,
а само ми се смееше с глас.
Когато му омръзна той стисна юмруците ми в длан, заби глава в челото ми и каза:
- Млъкни! Върви! Оправяй се самичък!

И ето ме - дойдох.
Изпратен тук отново.
Един-единствен или един от многото.
Да проверя кое се харчи повече
и да сравня -
силата на словото
с тази на оловото.

А исках, щом тъй и тъй ще трябва да се раждам,
да се родя, но не човек, а камък.
Не защото ме е страх от хората, не само.
Не ме е страх от тях каквито са - плът, кръв, кости, мускули, зъби - не ме е страх.
Но ме е страх от туй, което те усещат - тъга и самота, любов и радост, предателства, приятелства, измами.
Не исках повече това, но го получих!
И за добавка - сърце ми даде Богът, мой приятел!

- Пълни си го! - ми каза. - С чувства разни. А ако щеш пък, дръж си го и празно. Какво да правиш? Каквото и да направиш - все ще е грешка. Ще ти е гадно, а на мен забавно. Здраво копеле - наздраве, нали? Пък ти... все някак там ще се оправиш.

И ето ме - дойдох изпратен тук отново.
Един-единствен или един от многото.
Да проверя кое се харчи повече
и да сравня -
силата на словото, с тази на оловото.

Повярва ли в това, което ти говоря?
Повярва ми, нали?
Млъкни! Недей да спориш!
Сълзата във окото ти показва, че ми вярваш.
Краката ти в леглото ми показват, че ми вярваш.

Обичаш ли да слушаш истории, в които все аз съм най-добрият, все аз съм победител?
Обичаш ли да идвам изстрадал и измъчен, а ти да ме обичаш, за да не ми е мъчно?
Обичаш ли да виждаш как в дълбокото се давя и как поемам въздух, когато насила ме спасяваш?
Обичаш ли ме всеки път, когато те излъжа, а после ти крещя, че с нищо не съм ти длъжен?
Обичаш ли, когато те правя по-нещастна?
Обичаш ме, нали?
Това е най-ужасното...

Такива като теб ме карат да се раждам - отново и отново.
Отново и отново! Отново и отново!!
И все човек, не камък!

И ето ме - дойдох!
Изпратен тук отново!
Един-единствен, или един от многото!
Да проверя кое се харчи повече и да сравня -
силата на словото... с тази на оловото.

Страхотен текст!Разчуства ме.Евала...

me2 ... наистина мн готино ... би станло голям хит като песен ... дано можем да му се насладим

най - накрая са измислили пак нещо добро

Лично на мене ми допада..

Досега лоша песен на Слави не съм слушал :>

и в тоз ред на мисли ;> Слави - Кажи на майка си , поздрав