част 19: L'envoi
written by: co0l_xtReMe
на Чандлър и Марлоу
на Адамс и Джентли
(които нямат нищо общо с ПауниБг, и слава богу)
и на #rave
(който пък няма много общо с рейв музиката)
Предговор:
Рядко пиша предговори. По принцип смятам, че развалят магията от четенето, особено ако са пряко конкретизирани с творбата. Все пак този път се налага да кажа точно три неща.
Тази история е за тези, които ще и обърнат подобаващо внимание. Не е предназначена за диагонално четене – ако е така, изобщо не започвайте. Десет минути чат, пет минути четене, и т.н. и т.н...това не се толерира.
Вече напълно се убедих, че болшинството от аудиторията си пада по просташкия хумор. Сериозната литература и всеки опит за такава явно е някакво табу тук. Масите се нуждаят от простащина и елементарни бъзици, за да им хареса нещо.. жалко наистина.
Това са хората, които непременно трябва да прочетат настоящата история, за да могат после да се зверят и да ме замерят със саксии.
Або, Брадата, Вортиген, Ганка, Гордон, гълъбът, Джънгълбрадър, Дизел, Древен, Еско, Иванушка "Химика" Търчибесний, Импакт, Калина, Копача, Крум Несебърски, Леприконка, Миж, Миракуликс, мис "Мтел, здравейте", Мрънколака ...Сон, Найта, Принц Игор, CuCTeMaTa, сладоледаджията, Снифу, СорсиМен, Теодорка, TheLH, Тсар, ЦЬ.
С други думи, това са участниците в настоящата Конспирация.
Успех
...
Intro
ПауниБг..
Разбити катинари се търкаляха по мръсната пръст. Тук-там имаше и парчета тел с неестествена форма, явно изтръгнати отнякъде.
Клетките на повечето животни бяха разбити, а останалите – просто отворени.
В зоопарка бе настанала абсолютната анархия.
Животните се разхождаха свободно навсякъде и правеха каквото си поискат. Единствените правила, които важаха, бяха именно тези които животните сами си бяха измислили...а животните имаха неприятния навик да мислят много като количество и малко като качество...
Ако първите заселници можеха да видят в какво са се превърнали земите им, вероятно щяха да се преобърнат в логовете си. Създаден навремето с идеална цел и като резерват, днешният зоопарк приличаше повече на гето.
Свободата бе добила ново значение по тези земи. Тук тя значеше да безчинстваш и да правиш каквото си искаш.
Хаос и безхаберие властваха наоколо.
Има само един начин хаосът да бъде преборен – когато бъде залят с още повече хаос. Тогава първичният хаос става ред.
"и първото нещо, което направиха, беше да натиснат по скрул бара и да го плъзнат надолу, за да видят колко дълго е цялото това нещо"
Chapter ONE: Show must go on
Мощната струя вода изведнъж спря. Малката душкабинка се отвори и изпод горещите пари се показа чисто гола млада жена. Пристъпи пластмасовия праг на кабината и със същия властен жест я затвори след себе си.
Беше привидно млада. Линиите на лицето и подсказваха за известна зрялост, както и за някои други недотам приятни преживявания, но тя все пак си беше млада. Тялото и беше слабо и отпуснато, но си личеше, че някога е било наистина атлетично и спортно.
Тя затътри босите си крака по мраморния под, като оставяше влажни петна след себе си. Все още беше гола и явно не бързаше да се облича. Това не я притесняваше, тъй като живееше сама, а и рядко имаше посетители.
Седна на канапето плавно и притвори очи. Косъмчетата от облицовката се впиваха в нейната кожа и това и донасяше сладостно усещане. Малки капчици вода все още се стичаха по лицето и най-често се спираха в устните и.
Все пак се чувстваше самотна. Имаше всичко, задоволяваше всичките си прищевки; със задоволство бе открила, че никой не може да и предложи повече, отколкото тя самата като жена можеше да си предложи. Но инстинктите не се поддаваха на разум и понякога беше много самотна. Понякога гледаше снимки на двете си деца, но това имаше колкото тонизиращ ефект, толкова и носталгичен.
Изборът бе изцяло нейн. Понякога се чувстваше ограничена от обстоятелствата, но осъзнаваше, че именно тя е избрала точно тези обстоятелства. Живееше сама и не допускаше никого до себе си. Бе избягала от съпруга и двете си деца. Преди време дори не бе допускала, че нещо такова може да се случи. Уви, нещата се стекоха така, че за тях стана твърде опасно докато са с нея. Всъщност опасно беше за всеки, който има някаква връзка с нея.
Затова тя избяга от тях. В началото смяташе да не бяга, а да потърси на тях по-добро убежище. После съзна, че това би било възприето като нейна слабост и евентуално използвано срещу нея. Затова сама напусна семейството си, като остави впечатлението, че е загубила интерес към тях. Така никои нямаше да я изнудва, или поне такава беше идеята.
Всъщност хората си шушукаха, че просто не е търпяла да живее с мъж, който е по-умен от нея. А Брадата действително беше много умен.
Носеха се и още по-смели слухове. Че преди да го напусне, тя опитвала с други методи, които обаче претърпявали неуспех. Така например, една вечер тя решила да му отреже брадата, понеже смятала, че с нея ще изчезне и неговата мъдрост.
Не успяла. Разбира се, такива неща се случват, и тя вероятно е щяла да преживее един провал. Но това не било просто един провал. Не успяла, не защото просто не успяла, а защото Брадата се оказал дотолкова по-умен от нея, че предвидил действията и. Именно това я вбесявало.
Телефонт иззвъня.
Тя с неохота протегна ръка и опипом потърси слушалката. Вдигна я и тихо каза:
- Да?
Посрещна я тишина.
- Ало?
Най-сетне отсреща прозвуча глас – твърд и студен, леко заглъхнал. Може би ако знаеше как е "облечена" жената, все някаква живинка щеше да се усети в гласа му.
- Предполагам очаквахте обаждането ми – прозвуча леденият тембър.
- Моля? С кого говоря? – сетивата на жената вече бяха изопнати и нямаше никаква следа от състоянието и преди малко.
Отсреща отново всичко замлъкна.
- Вероятно имате грешка – поуспокоена каза тя и понечи да затвори.
- Вие май още не знаете? – отново проговори той.
- Какво да знам?
За миг отсреща отново отговори тишината и жената си помисли, че отново ще последва невротично и мълчаливо изчакване.
- Погледнете в сейфа.
- Какво? – изненада се тя.
- Вижте си сейфа. Онзи зад скъпата репродукция на Мъри Найдини, с позлатените рамки.
Жената се сепна, сковано придържайки слушалката без изобщо да помръдне. Сетне се овладя, стана и отиде до сейфа. Още докато набираше комбинацията, в нея съмнението се бе прокраднало и чакаше в засада.
Гласът отсреща също чакаше.
Сейфа се отвори и веднага две неща и направиха впечатление.
Първо, посредата стоеше малко хартиено самолетче. По него със ситни букви беше изписано нещо. Тя го взе в ръце и прочете:
"А можеше и да е бомба.. надявам се оценяваш моята добронамереност".
Второ, в сейфа нямаше нищо друго. Всъщност хартиеното самолетче беше точно на мястото, където трябваше да стои това, което всъщност липсваше.
Жената пое дълбоко въздух и овладя настъпващия пристъп. На нейно място всеки би проявил слабост, предвид това какво се е случило. Само че тя беше от онзи тип властни и силни жени, които виждаха смисъл в решаването на проблемите, а не в тяхното преживяване.
Долепи слушалката до ухото си и безизразно изрече:
- Ти ли го взе?
- Бум, бум, бууум..
- Как, по дяволите?
- Буум, буум, буммм.. – продължаваше да повтаря леденият тембър.
Жената за миг замълча и се опита да преосмисли някакъв план за действие.
- Колко искаш?
- Защо вие жените мислите само в зелено?
- Добре. Какво искаш?
- Бууумм..
- Какво искаш? – повтори тя с непоколебима решителност.
- Шоу, мъст...гоу он, бейби.
Линията прекъсна.
А Миж остана все така гола, облегната на стената и почти бездиханна.
Chapter TWO: Abusive Art
Някога той се наричаше Сашко. Много, много отдавна.
Понякога го сравняваха с Александър Македонски. Но не защото е от Македония, а защото преди време бе сринал цяла Македония.
После изгря като медийната звезда Сол Стийлър. Това име се превърна в нарицателно за ПауниБг. Хората се плашеха от него и в отчаяни опити се опитваха да му се противопоставят. Но за него прегради не съществуваха. "Админ страх, мен не страх" – обичаше да казва.
Днес за всички той бе Сорси.
В родината му много го уважаваха. Незнайно дали поради топли чувства, или поради уплаха – но хората винаги гласуваха за него, когато конкурентите му имаха глупостта да пуснат анкета за най-голям интригант.
Сорси следеше общественото мнение със задоволство. "Хората ме обичат" – обичаше да казва.
Днес Сорси беше истинска медийна звезда, шоумен, а дори и бохем. Злите езици говореха, че доста е поомекнал и загубил форма.
И може би бяха прави, защото Сорси се бе комерсиализирал и тръгнал да издава автобиографична книга. Ето какво пишеше в неговите мемоари:
"Az bqh eheee gagaga :> I togava kato te podhvanah te aheahe :> srah a?"
Естествено, дори най-големите гении имаха пропуски.. литературата никога не е била силна страна на Сорси. За сметка на това, той беше доста добър в математиката и логическото мислене. Така например, на корицата на мемоарите му, с големи букви се четеше: "..типично по нашенски – двама българи са чета, а трима – чета с предател".
Преведения и готов за издаване вариант на мемоарите на Сорси имаше далеч по-стойностни литературни качества.
"Това е моята история. Историята на човека, когото превърнаха в най-безкомпромисната машина за унищожение.
Аз бях нормален човек.. някога.
Като такъв бях тъпкан и смачкван. Правата и достойнството ми бяха помазвани. Бях унижаван и обиждан. Бях.. никой. Но не онзи Никой, с главното "Н", а онзи средностатистическият никой..
Те постоянно се гавреха с мен. Налагаха ми безброй ограничения и само ме дебнеха да ги наруша.
Така например, имаше едно правило, че в канала си мога да каня само приятели. Но аз приятели нямах.. затова тръгнах да каня всякакви хора. И тогава те ми взеха канала..
Админите всеки път всичко ми вземаха. А после юзърите ми се смееха. Никакво разбиране от страна на едните и никаква солидарност от другите. Админите се правеха на мъжкари пред юзърите (да знаете, че жената-админ непременно има мустаци..), а юзърите подлагаха дупе, защото искаха някои ден да са на мястото на админите.
Аз бях някъде по средата на този кръговрат, и общо взето все бях прецакан. Нямах постоянен ник, нямах канал, нямах нищо. Бях беззащитен и слаб. Понякога опитвах да се защитя, но те винаги бяха по-подготвени, по-безскрупулни и по-зли.
Всъщност всичко около мен беше зло. Средата ми беше такава, че постепенно аз започвах да привиквам към нея и да се променям.
И един ден просто не издържах и реших да сложа край на всичко това.
Щях да отмъстя на всички, да покажа на цялата мрежа кой какъв е и къде му е мястото.
Превърнах се в СорсиМен. Нямах джунджориите на Батман, нито придобитите способности на Спайдърмен, нито пък произлизах от чужда свръхсилна цивилизация като Супермен. За сметка на това аз имах таланта си – моят собствен, личен и натурален талант.
Но най-силното ми беше друго. Не беше моят талант. Най-силното ми оръжие беше бездарността и безпомощността на останалите, на целият заобикалящ ме свят.
С други думи, аз не бях толкова гениален, колкото прости бяха останалите.
С такова изказване донякъде омаловажавам себе си. Но това не е важно, никога не е било важно за мен. Моята цел винаги е била да принизя другите, а не да изтъквам себе си.
И така аз се превърнах в нещо, което сипеше разруха навсякъде. Стотици хора получиха нервни кризи заради мен. Някои от тях останаха с трайни увреждания на нервната система, други и до днес имат тикове. Трети пратих в психиатрия. Имаше дори такива, които доброволно избягаха в наркокомуна, само за да се избавят от мен.
От денят, в който предприех тази важна крачка, аз нямам име.
Сега аз съм само Той, Абюзърът. Или както обичам да се самоопределям – Абсолютният юзър."
Край на цитата.
Chapter THREE: Рицарите от Кръглия форум
Лъчите на sluнцето се процеждаха през високите прозорци от западната част на залата.
Сигурно сте чували за онази странна класация на най-големите измами в историята на човечеството. Там, на едно от челните места, беше продаването на Луната, и то не веднъж или дваж, а цели няколко пъти.
Подобна е и нашата история. Преди време кланът Омега много умело бе продал sluнцето на фамилията НаТорЕла. Те, от своя страна, се опитаха да я примамят с италианско гражданство. Но всичко това нямаше никакво отношение днес.
Залата беше обширна и празна, като не се броят кръглата маса и столовете около нея.
Добре дошли на извънредното събрание на петимата от Мурдер в техният Кът. Това беше мястото, където те бяха най-силни. Тук никои друг нямаше права; това беше техният свят и те го бяха моделирали...извинете, модерирали...по свой собствен вкус. Можеха да правят каквото си искат с когото си поискат, с изключение на тях самите, разбира се. Въпреки, че..
Бяха насядали през три стола, за да не преписват един от друг. Макар да бяха екип, вътрешно те се бореха кой ще е по-оригинален и зъл спрямо враговете, най-големият от които беше Братството.
Всъщност столове само условно казано, тъй като те бяха по-скоро табуретки с височина не повече от десетина инча. Висшият съвет на Мурдер стоеше клекнал по време на заседанията. Така, защото в това положение те умееха по-добре да насират враговете. А и се беше прокраднала идеята, че най-гениалните мисли идват в тоалетната.. затова и табуретките донякъде приличаха на цукала.
И понеже клечаха на доста ниско ниво, техният диалог се провеждаше не над масата, а под нея. Това се правеше и от съображения за сигурност, тъй като при евентуална опастност бързо можеха да се скрият под масата.
Клекнали, от ляво на дясно: Мрънколакът ...Сон, Гордон, Миж, TheLH, Копача ЕриоНд. Някои намираха известен символизъм в това "от ляво на дясно" и особено в онова "дясно", но TheLH и ЕриоНд упорито отричаха. Слуховете обаче не спираха и твърдяха, че са ги виждали да се държат за ръчичка по време на заседание. При това не са викали духове...
Миж се поизкашля.
- Драги колеги.. – едва започнала тя прекъсна и сбърчи нос – кой беше?
Никои обаче не си призна.
- Саботаж ли надушвам? – раздразнено попита тя.
- Аз надушвам нещо друго.. – простичко каза Гордон.
Миж пак се поизкашля – защото все пак трябваше да внушава респект у останалите – и отново понечи да заговори...
- Хей, Миж, каква е тази кашлица? Да не те боли гърлото? – загрижено я прекъсна TheLH.
- Остави жената бе! – авторитетно се намеси Мрънколака – Може да е лапнала нещо вечерта, това да не е твоя работа..
- Млъкнете! – изкрещя Миж и замалко да си удари главата в масата – не съм ви събрала да обсъждаме глупости!
И те млъкнаха. Откакто бяха чули слуховете за това какво е направила с мъжа си, никои не смееше да и противоречи.
- Тази сутрин непознат глас ми се обади, докато излизах от банята..
- Ти гола ли беше? – остро попита Мрънколака.
- Това какво значение има?
- Колко пъти съм ти казвал да не ходиш гола! Всеки път, когато се съблечеш, и все нещо се изпортва!
Тя въздъхна и продължи:
- Беше очуден, че още не знам, затова реши сам да ми каже. Отворих сейфа и.. него го нямаше. Беше изчезнало.
Няколко секунди всички мълчаха и асимилираха чутото.
- Сигурна ли си? – пръв от шока се съвзе Копача.
- Да..
- Някои освен нас имаше ли достъп?
- Не.
- Тогава.. как?
- Представа нямам. – Миж сви рамене.
- После.. какво?
- Обадих се на TheLH и му разказах. После сметнах, че съм загубила много време, затова реших да се съберем заедно и да ви кажа наведнъж. И ви се обадих.
TheLH се намеси:
- Както казах на Миж по-рано днес.. възможно е това да е вътрешна работа. С други думи, да го е взел някой от вас.
Думичката "вас", изречена тъй отчетливо, отекна из стаята.
- Някой от нас ли? – обади се Гордон, който беше толкова горд, че не можеше да понесе такива думи – някой от нас? Значи изключваш себе си от това число, така ли?
- Ами.. – девствено се усмихна TheLH – да. Имайки предвид, че именно аз подхвърлих тази теза.. да, наистина се изключих.
В няколко болезнени мига никои не продума и само се споглеждаха изпод вежди. Накрая Мрънколака изсумтя:
- Във всеки случай, трябва да си го вземем обратно. И да разберем кой и как го е взел. За жалост, трябва да наемем трето лице да ни свърши тази работа..
- ..защото предателят може да е сред нас, а дори и да не е, ние така или иначе не знаем нищо – допълни Копача.
- Някакви идеи? – запита Миж, която постепенно започна да си възвръща статута на Главен Злобар (гъ зъ).
- СорсиМен – каза TheLH. – това е моето предложение.
- Хм.. наистина ще свърши работата. Само дето има вероятност накрая да прецака и нас.
- Не мисля.. познавам го от времената, когато се подвизаваше в Найтчат Крю. Дори той има някакъв усет за чест и достойнство.
- Други предложения? – запита Миж, която стоически се опитваше да прикрие личната си ненавист към СорсиМен.
Такива нямаше. СорсиМен не им се нравеше, но осъзнаваха че нямат друг избор. Миж обаче не можеше да остави нещата така.
- Добре.. тогава аз ще внеса моето предложение. Предлагам да наемем Братството да ни свърши черната работа.
- Какво?! – с дрезгав глас изрече TheLH.
Другите също бяха шокирани.
- Май висенето пред компютъра ти е размътило главата, а?
- Момчета, разберете.. те са подходящи. Колкото и да им го отричаме, знаете че е така. Точно в тази област са добри. Ще се справят.
- Но те дори не са наемници.. не действат за никого, освен за себе си. – аналитично поде Гордон.
- Ние няма да ги наемаме.. ние ще ги помолим за услуга. Всичко ще е в рамките на деловия и професионалния тон. Ще оставим назад личните чувства. Все пак, не забравяйте какво ни е откраднато.. то е по-важно от всичко останало..
- Не съм съгласен – запротестира TheLH – не бива така на сляпо да решаваме. Нека проведем кастинг.
...
Рано сутринта на другия ден, рицарите от кръглия форум отново бяха се събрали. Този път пред тях – по средата под масата – имаше и два видеоекрана.
Внезапно единият светна и на екрана се появи СорсиМен. Държеше е доста обиграно и непринудено, явно честите напоследък гостувания в телевизионния шоута бяха оставили отпечатък. Беше пооформил и двойна гуша, резултат от охолния живот на една знаменитост.
- СорсиМен – започна TheLH, понеже Миж не искаше да говори с него – предполагам агентите ни са ти съобщили най-общо за какво става дума?
- Тъй вярно.
- Е, тогава сега ще ти зададем няколко въпроса.. моля те, бъди искрен и обективен.
- Хуу.
- Смяташ ли, че още си във форма? – зададе първият въпрос Мрънколака.
- А не ве, в такава форма съм, че като те порна отзад ще направя такава дупка в тебе, че самият ти ще приличаш на формичка за сладки..
Несъмнено СорсиМен имаше още за казване, но Копача го прекъсна:
- Какви смяташ са ти предимствата пред другите кандидати?
- Аз.. аз не знам кои са другите кандидати. – каза СорсиМен.
- Видя ли, не се хвана.. – тишичко процеди TheLH – казвам ви аз, печен е..
На екрана СорсиМен ставаше все по-нетърпелив.
- Господа, времето ми е ценно.. ако ще питате, нека е по-бързо.. примерно толкова бързо, колкото свършва Копача, ха ха ха.
- Може би Миж иска да зададе последния въпрос? – TheLH бе забелязал, че шефката му мърдаше неспокойно.
- Мммдаа.. СорсиМен, изчадие недно, откъде докопа онази моя снимка, която после си обработил на ФотоШопа и разпращаш навсякъде? – Миж цялата се потеше.
- Ъъъ, Сорси, по-късно ще се свържем с теб да ти кажем дали сме те избрали.. – Горгон побърза да замаже ситуацията, а и да спести на Миж няколко цветущи израза - дочуване засега.
Екранът изгасна.
...
- Пффф, глупаци. – въздъхна СорсиМен, докато откачаше микрофона от яката си. Внезапно рязко тръсна едната си ръка, от нея полетя нещо и яростно се разби в стената зад него.
- Абе, простак, ти защо през цялото време ме дърпаше за ръката и ми шушнеше в ухото? Не видя ли, че говоря по видеофона, деа?
- Абе, бате.. – простена Ганка, личният прислужник на СорсиМен – исках и мене да ме покажат по телевизията, бате..
- Виж се какъв парцал си бе! Как така ще те показват някъде?
- Ама, бате, много ми се искаше..
- Да не съм чул! Я бягай обратно да говориш глупости по ОперУол! Тая линия не съм ти я купил за да си клатиш краката!
- Амааа..
- Няма хън-мън! Марш!
Подсмърчайки Ганка бавно затътри чехли към компютъра. Седна и веднага зааписа на ОперУол..
<ArtOfOwnage> ei tapaci
<ArtOfOwnage> da vi...
<ArtOfOwnage> ne... nqma da vi eba, poneje ve4e sam vi ebal
<ArtOfOwnage> hahahahahah
Дълбоката му психологическа атака се изразяваше в неистов смях на собствените му лафове. Ганка винаги си въобразяваше, че всяка негова дума е интелектуален бисер.. макар той да не знаеше такива фрази като "интелектуален бисер", поне усещаше нещата така. Това беше Ганка.. младият ученик на СорсиМен, който отчаяно се опитваше да подражава на учителя си.
Навремето СорсиМен беше измъкнал Ганка чак от бунището, за да го вземе чирак при себе си. Бе го научил да чати, което се оказа доста по-лесно от обучението му да говори. Все пак накрая Ганка доби един полузавършен вид, достатъчен за основните физиологични процеси, сред които и най-важния – наакването на публични места. Това беше много важно за абюза.
Сетне СорсиМен го просвети във великата си философия "ЖАБАТА" (за Живота, Абюза, Балъците, Абюза, Тъпаците и Абюза). За негово съжаление Ганка не я усвои достатъчно добре. Той не разбра основните принципи и логически последователности, но в него се заформи един голям хъс и омраза.
Ганка се превърна в изпълнено с омраза и злоба същество, на което му липсваха изобретателност и подход.
Ганка мразеше дори учителят си, самият СорсиМен.. понеже той адски го комплексираше.
И така...
<ArtOfOwnage> hahahahahah
<MiRaCuLiX> ??, ?????????.. ??? ????? ?????? ?? ???? ?? ???????? ?????? ??????, ????????? ?? ???? ?? ??????
<ArtOfOwnage> nqmam kirilica
<MiRaCuLiX> ej, sopolanko.. ako oshte vednyj te vidq da plqmpash takiva neshta, linijkata ti shte si zamine
<MiRaCuLiX> qsen li sym?
<ArtOfOwnage> ne :>
<MiRaCuLiX> nedej se otvarq mnogo, che da ne hvryknesh barabar s pravata si..
<ArtOfOwnage> hahaha ta az sam nedosegaem !
<MiRaCuLiX> brej, tyj li? I zashto? Koj ti e dal liniqta?
<ArtOfOwnage> nikoi.. platih si za neq :>
Някъде на десетки километри разстояние, Миракуликс се намръщи и плю ядно. В ПауниБг имаше едно неписано правило – хора с купени линии не се закачат. Капитализмът управляваше. И все пак...
*** ArtOfOwnage (~raHka@raHka.GlobOP.irc.sellinet.net) Quit (Killed (MiRaCuLiX (lekencata ae u levo)))
Просто Миракуликс наказваше тези, които не купуваха линиите си от него самия..
...
- Време е – каза Миж и погледна пясъчния часовник. Те не използваха електронни часовници, понеже се страхуваха да не бъдат засечени от радари.
Втората видеостена се включи. Не светна, защото екранът си остана тъмен. Все пак силуетът – ако изобщо можеше да се нарече такъв – се различаваше...някакво размазано петно с цвят малко по-тъмен от черното.
- Слушам – като че ли каза петното, но не с глас или звукови вълни, а просто с нещо, което другите чуваха в главите си без да е минало през ушите им. Древният нямаше доверие на ушите на хората.
- Мисля, че сте по-наясно със ситуацията дори от самите нас.. – примирено поклати глава Миж – Така че просто..
- Защо да изберем вас и с какво превъзхождате другите кандидати? – прекъсна я TheLH.
Петното избълбука.
- Откъде да знам.. просто ще ни изберете. Въпросът е.. защо ние да приемаме вашият зов за помощ..
- Ще покажем цици.. – свенливо прошепна Миж.
- Приемете го като предизвикателство. – авторитетно както винаги се намеси Мрънколака.
- Предизвикателство.. ммдаааа.. a може и да е интересно дори..
- Някои от вас има ли въпроси? – обърна се Миж към съзаклятниците си.
Всички мълчаха. Бяха достатъчно унижени, че се обръщат за помощ точно към Братството. А и дар слово ги беше напуснал – петното ги смразяваше и потискаше жизнените им функции.
- Добре тогава.. ще се свържем с вас по-късно, ако ви одобрим, разбира се..
Връзката прекъсна и екрана светна.
- Е.. аз предлагам да изберем Братството – твърдо отсече Миж.
- Неееее! – тропна с краче TheLH – ще гласуваме!
- Точно така – подкрепи го Гордон – който е за СорсиМен да вдигне ръка!
Четири ръце веднага се издигнаха над масата. TheLH и Гордон бяха вдигнали по две ръце...
- А сега, който е за Братството да покаже среден пръст.
- Чакай, това не ти е Нецензурно! – Копача както винаги съобразителен.
- Споко бе.. те правилата не важат за нас..
- А, да..
Тогава Мрънколака, Миж и Копача направиха нужния жест.
- Мамка му.. – TheLH не можа да скрие разочарованието си.
- Е, всичко е ясно.
Сетне се свързаха с двете страни, за да съобщят решението си. СорсиМен го прие доста трудно.
...
- Ей, Сорси – този път заговори по телефона.
- Кой се обажда?
- TheLH съм..
- Какво искаш?
- Искам да ти кажа, че аз гласувах за теб.. за жалост беше недостатъчно и не те избраха.. но аз съм недоволен.. и все пак искам да те наема..
- За какво става въпрос?
- Ще работиш за мен.. работата ти е да саботираш Братството и тяхното разследване..
- Хм.. – поклати глава СорсиМен – не, не мога.. с ЦЬ сме стари приятели..
Мозъкът на TheLH веднага включи на бързи обороти.
- Глупости. ЦЬ каза, че си проз!
- Тъй лии.. оо ще му кажа аз на него..
- Ахсйрменр.. – приглушено прозвуча някакъв трети глас.
- Какво става там? – подозрително попита TheLH.
- А? Къде? – очудено попита СорсиМен, докато дясната му ръка се опитваше да се освободи.
- Чух някакъв глас. Има някои при теб ли? Не ме лъжи, Сорси, само не ме лъжи..
- Аааа, това ли.. това е Ганка. Иска да го покажат на екрана. Винаги си е мечтал за големия екран.. знаеш как е..
- Хах – отдъхна си TheLH – що се обграждаш с идиоти?
Chapter FOUR: The Choosen Two
- Какво знаем за Братството? – запита Миж и пъхна малък диск в плейъра.
"Братството е социален кръг, отцепен от останалите и със свой собствен суверенитет. Основан от двамата братя ЦЬ и Древен (в обратно-азбучен ред – Древния да не се сърди), по-късно Братството приема и нови съмишленици. Това са Импакт и Еско.
Братството решава да избяга от действителността – но не в лошия смисъл на думата, който води до загуба на реална представа за живота – и се заселва в утопичният Рейв. Никой все още не знае със сигурност какво е това място – дали е планина, езеро, вулкан. Мурдераторите в пропагандата си винаги са пускали слуховете, че Рейв е мръсен канал за отточни отпадъци."
- Грр.. – обади се Копача – кой е записвал това?
- Ейприл.
- Коя Ейприл?
- От Костенурките нинджа.. – мда, мурдераторите наистина деградираха..
"Някъде по това време Братството се присъединява към клана Омега – най-силният в пределите на мрежата.
Говори се, че Братството вярвало в АБСолютното божество, или както го наричали останалите – АБС. Те се прекланяли пред него и го уважавали, но никога не падали чак дотам да му служат сляпо и да му пренасят жертви. Въпреки това те пламенно защитавали честта му, при което многократно поемали ударите. Един ден просто открили, че и това божество както другите, не правело нищо своите поклонници. Така или иначе това прозрение не променило нищо.
Братството преживяло много възход и изключителни мигове, но въпреки това и то давало жертви. Първи паднал Импакт. В една от битките той си ударил главата в монитора (толкова много се вживявал), от което получил сътресение. По-късно това сътресение прерастнало в една постоянна лудост. Психиката и съзнанието на Импакт били тотално разбити. Той ослепял за очевидни неща, а започнал да вижда такива, каквито не съществуват...така например той видял някакъв символизъм между името си "Импакт" и думата "пакт", решил че това е предзнаменование и преминал във вражеския пакт. Там той си въобразявал, че е някой, докато всъщност всички му се смеели какъв наивник е.
Последвал го Еско. Момичетата от неговия фен клуб твърдяли, че той с ненавист е напуснал Братството, но истината била, че Древния го прокудил. Това било един дълъг и неумолим спор, като онези, в които момчето и момичето спорят кой е скъсалият и кой – зарязаният.
Скоро след това, при необясними обстоятелства Импакт и Еско намериха смъртта си. ХОТелът и хОТЕЛът, където се беше покрил Импакт, не го спасиха. До сетния си час Импакт кроеше планове да постави Братството на колене.
Момчето просто искаше свирка..
Малко известен факт е, че Братството има в редиците си и Сестричка.
В днешни дни Братството е нарастнало с нови и недотам популярни членове, повечето от които действат в сянка, ако изобщо действат. Говори се, че ако не друго, то те поне дават от кръвта си на двамата първородни братя – Древен и ЦЬ.
Много хора са виждали Древния, но той винаги бил с различен външен облик. Говори се, че приемал всякакви телесни форми, и в зависимост от тях се променял и характера му.
ЦЬ бил по-стереотипен и постоянен, но пък него малко имали честта да го зърнат.
За себе си Братсвото твърди, че е безсмъртно."
Видеоматериалът – който междувпрочем представляваше потискащи сиви букви на черен фон, които течаха бавно по екрана под звуците на Рейдиохед – свърши. Дискът спря да свисти и лампичката изгасна.
- Но в тази история няма нищо лошо.. – очудено рече Гордон.
- Нали именно затова откраднахме диска от официалният архив на ПауниБг – смигна му Мрънколака.
- И ще се погрижим да потъне в забвение и никой друг да не го види – каза Миж и понечи да извади диска от плейъра.
Пара и мирис на изгоряло се разнесоха из залата. Малкото дискче беше почерняло и полуразтопено вътре в плейъра. От него вече не ставаше нищо...
- Уау.. – очудено възкликна Мрънколака като ценител на модерните технологии – явно сами са се погрижили за това. Колко глупаво от тяхна страна!
- Може би.. може би не търсят известност? Може би им приписваме неща, които не са особено верни.. – съвестта на Гордон бе пробудена от съмнения.
Сигурно беше от дима...никой не му обърна внимание...
Chapter FIVE: Calm before the Storm
В един от малкото моменти, когато братята бяха добили възприемчив човешки облик и изглеждаха като съвсем обикновени люде...
ЦЬ стоеше на компютъра и пишеше нещо.
- Копале.. какво пишеш.? Само не ми казвай, че е ново ТК..
- Не е. Откакто ни откраднаха последното и го потулиха някъде, вече нямам ентусиазъм.. всъщност ела и виж.
Древния си приближи и надникна през рамото на ЦЬ.
- Какво е това.? – отново запита.
- Ами правя си архив.. когато някои ден пак инсценират "датабейс краш" на форума, да си имаме всичко което сме писали. В два текстови документа тикам всичките ни публикации – един за публикуваните и един за непубликуваните.
- Аха.. – започваше да схваща Древния – но тогава защо в папката има толкова много файлове.? За какво са останалите.?
- О, тези ли – ЦЬ обхвана с мишката файловете "цензурирани", "модерирани", "изтрити", "непубликувани", "заключени" – това всичкото са шорткъти. Пренасочват към главния файл с непубликуваните ни неща, а именно "преебани.тхт”. – и ЦЬ щракна два пъти върху въпросния файл, при което компютъра заби от натоварване...
...
- И тъй.. – започна Миж, - понеже прехвърлихме черната работа на друг, пък и си нямаме работа.. предлагам да обсъдим цялостната ни стратегия във форума.
- Ами както неведнъж съм казвал – изпъчи се Мрънколака – пропаганда му е майката.
- Ама защо ни е изобщо стратегия, след като ние сме шефовете на тоя форум? – запита Гордон.
- Щот онея все ни пържат ве, мамка му..
- Вижте сега какъв е номера.. когато една тема е Лоша – блокираме я.. и после ако Някой Някъде я спомене, то той вече е офтопик.. и го трием.
- Хитро, но ни е нужна цялостна стратегия.. – TheLH държеше лист хартия – тук съм изготвил един списък с тактики.. Ако позволите?
- Давай.
- Значи.. основното е да имаме специално отношение към хората. Това значи да не се държим еднакво с никого. Такива неща като обективност и справедливост ги забравете.
- Ама как да ги забравим – не се сдържа Мрънколака и се ухили мазно – след като никога не сме ги помнели..
- Ще трием теми, ще модерираме теми, ще заключваме теми. Мурдераторският Кът ще е за бойните ни трофеи. Там ще показваме колко сме велики и как сме потушили големите бунтове.
- Има няколко така да се каже специални похвата. – и TheLH вдигна ръце и започна да "чертае" из въздуха, защото преливаше от вълнение..
1. Когато някой каже сумати неща, нашата работа ще е да се хванем само за едно от тях, да разтегнем локуми на негова основа и в крайна сметка да ги оборим. Читателите ще гледат как сме остроумничели и ще останат с впечатлението, че сме оборили противника.. изобщо няма да забежат, че той е казал и много други неща.
2. Ще преувеличаваме нещата. Примерно, ако някои ни пита нещо, ще го изкараме така сякаш ни обижда.. така ще ни е по-лесно да го оборим.
3. Задължително трябва да използваме ключовите фрази "много добре знаят", "всички видяха", "на всички им е ясно" – така ще почовъркаме подсъзнанието на читателите и те ще остават с впечатлението, че мислят като нас.
Имаме няколко задни вратички, така да се каже спасителните реплики. Те би трябвало да откажат всеки от претенции и недоволство.
1. "На нас никои не ни плаща за да поддържаме този форум".
И тогава се случи нещо странно. Внезапно на Копача му се зави свят от цялото това жестикулиране на TheLH и той започна да вижда и още някакъв текст във въздуха, който другите изобщо не забелязваха.
"Вие може да не вземате пари, но чатърчетата дават пари за форум и чат, нали? А и всеки друг можеше да бъде на ваше място като надзирател на този форум.. и той също нямаше да взема пари.."
Копача разтърси глава и премигна няколко пъти, но единственият резултат беше, че думите на TheLH се стопиха за сметка на новопоявилия се текст.
2. "Ние толкова много сме правили за цялостното изграждане и съществуване на този форум".
Копача само изгледа със зяпнала паст как странният текст отново се изписа.
"Работата е там, че всеки друг можеше да бъде на ваше място.. из ПауниБг е пълно с компетентни и разбрани хора, които имат време и средства да поддържат това.. просто са избрали вас да го правите, а и вие сте искали, така че нямате право да парадирате с това.. всеки на ваше място можеше да го направи."
Нищо неподозиращият TheLH продължи да пише във въздуха, защото такъв си беше той – въздухар.
3. "Ние сме модераторите и щом нещо е еди-как-си, значи ние сме решили да е така.. нямате право да оспорвате".
"Желязната ви логика не струва, защото тогава можем да кажем – ние сме потребителите, и щом сме постнали нещо, то ние сме решили да е така.. нямате право да ни модерирате"
Копача не издържаше...идеше му да извика, че нещо му става, но се уплаши да не би да го помислят за побъркан...така че вместо това каза:
- Мисля, че някой от Братството е проникнал в.. атмосферата тук.
Мигом всички се обърнаха към него и го изгледаха изпитателно.
- Невъзможно – единствен проговори Мрънколака – щях да усетя. Аз имам усет за тези неща..
- Мрънколака е алергичен към клана Омега и щеше да почне да подсмърча и да му текат сополите – поясни Миж.
Това изобщо не успокои Копача. Той преглъщаше шумно и здраво се потеше от нерви. "Господи, защо на мен?!" – помисли си.
Из въздуха отново започнаха да се изписват зловещите символи.
"Защото това е съдбата на всеки.. модератор"
- Какъв модератор по вядолите! – несъзнателно извика Копача на глас, преплитайки език от уплаха – Какъв модератор! Аз не исках да съм модератор! Даже исках да се откажа.. но Миж ме задължи да остана! Никакъв модератор не съм аз.. това е абсурдно.. баш мен ли намери да обвиняваш за това..
"Мммда, Копаче.. как се чувстваш сега на наше място, а .?"
- Какви ги говориш?! – сопна се Миж.
- Май неговият подфорум Тумор го е побъркал – каза TheLH и добави – знаех си аз, че така ще стане..
- Че кво му има на Тумор? Много е забавно там, аз толкова се смях..
- За пред хората, нали? А като остана сама?
- Е..
Копача се обади:
- Ти недей много приказва, че твоя форум Изкуствено е бетер по-зле.
- Глупости! – възрази TheLH – та нали самите велики ТК-та са баш в моя форум!
- Аааа светотатство! – изрева Мрънколака, докато всички гледаха потресени от чутото – Затворете му мръсната уста!
- Еее.. – TheLH чак сега осъзна какво беше казал – бъзикам се ве.. пробвах ви да видя дали предателят не е сред вас.
И те продължиха със съвещанието, като разгледаха още няколко основни реплики и тактики за замазване очите на масите. Сетне попрегледаха Великия Текстов Файл, където от няколко месеца насам си записваха лафове, с които да нареждат Братството. Миж дори изпита останалите дали са ги научили наизуст.
- Така ще спечелим масите. – по едно време каза Гордон - Когато спечелим масите, един ден вече няма да има нужда да се защитаваме.. те ще го правят вместо нас.
- Абе спокойно бе хора – намеси се Мрънколака - имаме достатъчно фенове из форума. Все хора, солидни и надеждни, които да се застъпват за нас.
- И де ги видя тия фенове?
- Ми виж.. ъъ, как беше.. Красиу например. Той беше толкова впечатлен от моя интелект, че публично ме подкрепи, дори за сметка на добрия си приятел Найта..
- Всъщност.. – прекъсна го Миж – той се застъпи за нас не заради твоя интелект, а защото с него сме.. тъй де, бяхме.. гаждета.
...
- В една от редките почивки между съвещанията, Мрънколака звънна на жена си.
- Скъпа, как сте, наред ли е всичко при вас?
Отскоро Мрънколака си имаше син. Това предполагаше характерът му малко да се смекчи и той най-сетне да се оттегли от бизнеса, но не би.
- Добре сме. А ти как си?
- Тук стана малко напечено, но се оправям. Скоро ще се прибера. Как е малкия? Да не си посмяла да му четеш от онези глупави приказки!
Мрънколака копнееше да се прибере и да приспива сина си. Вместо детски приказки, той му четеше анти-ТК трактати.
Беше пробвал и с несръчните писателски наклони на Гордон и БигЛеймър, но нека не забравяме, че и бебетата имат елементарен вкус и себеуважение.
...
В това време братята си играеха на шашки...
- Как мислиш, Принцът ще се справи ли?
- Ако предположението ми е правилно, Принцът е единственият, който може да се справи. Все пак, това беше най-големият му враг.. той знае всичко за него.
Chapter SEX: Жената в ПауниБг
Централен плаж, Бургас...
Красива брюнетка с оскъден бански прекоси на бегом цялата плажна ивица, докато женските и прелести се мятаха във всички посоки.
Продавачът препълни необичайно много кофичката със сладолед и дори не и взе пари. Той адски се възбуждаше да гледа момичета, които папкат сладолед, който се стича разтопен по цялото им тяло. Момичето благодари и се запъти обратно към шезлонга си...
...изящното краче на Теодорка стъпи в някакво мръсно леке.
- Снифу, какво правиш тук?! – изчурулика прелестното и гласче.
Теди повдигна изящното си краче и размърда изящните си пръстчета. Сетне направи нова крачка, но отново стъпи в леке.
- И ти, Дизел?!
Тя побърза да се отдалечи и едва когато стигна до шезлонга си промълви с леко простодушното си и тъповато лековерно гласче, в което междувпрочем беше и чарът и:
- Толкова хубав град е Бургас.. но защо всички лекета са оттук..
...
Някъде в тоалетните на СофияЛенд..
Световноизвестният хакер Иванушка "Химика" Търчибесний влизаше в CuCTeMaTa..
- Това ще ти струва още едно второ място на конкурса.. – стенеше тя, донякъде преструвайки се.
CuCTeMaTa посрещаше с отворени обятия – тоест с отворени крака – всеки готов да влезе в нея и да я хакне.
Всеизвестен факт беше, че навремето "старите" администратори са организирали конкурси, за да могат после да вечерят с победителките. Админите обаче били толкова смотани, че момичетата така и не им пускали; затова в крайна сметка те само се снимали с тях и после гордо разпращали снимките. Било някаква гордост да се снимаш с красиво момиче.
Напоследък обаче такива конкурси нямаше, тъй като "младите" администратори бяха доста по-плиткоумни в мисловно отношение, пък и не ги биваше в организирането на каквото и да е, като започнем от техния собствен живот например.
Трудно е да се определи кое поколение са били по-големите загубеняци.
(новото – бел. авт.)
...
Варна, един рожден ден, който нямаше нищо общо с ПауниБг, в един обикновен панелен апартамент, който още по-малко пък имаше общо с ПауниБг.
- Момчета – разпалено разправяше единият пъпчасал тийн на останалите пъпчасали тийнове – на харда си имам порно с една от моя квартал, даже я познавам.
"Хм", помисли си един от присъстващите, който в свободното си време се наричаше ЦЬ, но днес по задължение се държеше банално и стереотипно – точно както се изисква на глупави мероприятия като празнуването на рождени дни, или поне на повечето.
"Хм, на света има само едно такова нещо и то се нарича.."
- Кхм, приятел, това момиче с порното.. да не се казва случайно Калина?
Момчето се изцъкли.
- Да! Как позна!
В този момент ЦЬ и приятели вече се смееха неудържимо на глас, и вероятно с мрачен сарказъм констатираха колко малък е светът.
И също колко големи са нечии органи.
Сигурно затова много хора бяха принудени да минават по едно и също място. Булевард "Калина".
На този булевард бяха минали приблизително половината от "висшия еталон" на ПауниБг, и, повярвайте ми, мога да го докажа и в съда.
Самият булевард тайно беше наречен "булевардът на отчаянието". Защото той беше очукан и не особено пригледен булевард, поради което никой, освен наистина много отчаян човек, не би минал през него.
...
Плевен, малка компютърна зала с две гърди отпред..
Гърдите принадлежаха на Леприконка, която – очевидно – си ги беше забравила отвън. Така, щото по нея следи от въпросните гърди нямаше.
- Оххх.. – стенеше тя, като съчетаваше тракане по клавиатурата с единия от пръстите си и правене-на-нещо-друго-под-бюрото с другия..
<Vortigen> ohh .. dosega cybersex ne mi beshe dostavial takova udovolstvie ;]] strahotna si baby l;`]
<leprikonka> az puk dosega ne go bqx pravila s admin..
<Vortigen> skoro kato te napravim i tebe admin poveche nqma da go pravish s useri ;]
<leprikonka> az..az..ne znam kakvo da kaja..
<Vortigen> ti si golqma kasmetliika
<leprikonka> tova puk zashto?
<Vortigen> pomnish li kak te naznachihme za local na techno-ping ;] ti naistina si kasmetliika..
(за аферата "техно-пинг".. to be continued – бел. авт.)
Chapter SEVEN: Принцесата на чардаша
Имаше само една причина Принц Игор да приеме да свърши работата на Братството – собствената безопастност. Принца подозираше – защото той бе много подозрителен тип, но в другия смисъл на думата - че откраднатото Нещо, което трябва да намери, е неговото досие. Принца смяташе, че вълната "кой е принца?" не е отминала и бе твърдо решен да запази тайните си. Щеше да намери изчезналото Нещо, после да прецака всички и да го скрие вдън земя.
Игор не подозираше, че по петите му е самият СорсиМен. Иначе едва ли би влязъл в къщата му...
- Какво търси той вкъщи?! – изумено изрева СорсиМен и се втурна да прекрати целия този фарс, нехаейки че прикритието му ще излезе наяве.
- Помня аз, помня.. – мърмореше си Принца, докато преравяше нощните шкафчета – този грубиян Сорси живо се интересуваше от моята личност..
Шумен трясък прекъсна монолога му. Вратата замалко да изхвърчи от пантите, а иззад съпътстващия облак от прах се появи СорсиМен, облечен в бойната си униформа. На гордо изпъчените му гърди висяха няколко медала, сред които се различаваше този за "изключителни заслуги при окупацията на Пирдоп".
- Какво правиш в къщата ми? – с леденото хладнокръвие на герой от комиксите попита СорсиМен.
- Така ли се говори на благородник? – мазно каза Принца и също се изпъчи.
- Какъв благородник си ти бе, я се осъзнай..
- Мда, със синя кръв.
- Син е мозъка ти, от студ.
- Къде е? – неочаквано Игор премина в настъпление.
- Кой?
- Не ми се прави на ударен, след като знаеш, че е "кое".. тези на мен не минават.
- Виж какво..
- Ти виж.. в момента губим времето на всички, които ни наблюдават, така че..
- Искаш да кажеш, че снимаш със скрита камера?
- По-лошо. Кажи сега, къде е?
- Кое?
- Онова, което е било откраднато от Миж и което Братството търси.
- Какво е то всъщност? – с искрено любопитство запита Сорси.
Принца го изгледа проницателно.
- Ти май наистина не знаеш?
- Не, но това не ме касае, тъй като задачата ми е да попреча и на Братството да узнае..
- Хм.. – Принца замислено приглади мустаците си, защото, както е добре известно, всички благородници имат мустаци.
- Мисля си.. с теб бихме били добра партия.
- Мда.. рано или късно щях да им обърна гръб, въпрос на време беше. Нали се досещаш, че накрая, след като си свършим работата.. и теб ще прецакам.
- Досещам се.
- Но си съгласен, защото тайничко се надяваш, че ще ме изпревариш и аз ще съм прецаканият?
СорсиМен кимна утвърдително.
- Както винаги съм казвал.. един абюзър никога не може да има вяра на друг абюзър..
Няколко секунди двамата се гледаха съзаклятнически. Първи тишината наруши Принца:
- Чудесно. Нека тогава посетим твоят.. ъм, работодател?
- TheLH.
- О, той ли? – изненада се Игор.
- Изненадан ли си? Да не те е страх от него?
- Не, та той е женчо.. исках да кажа изкуствовед, авангард, интелектуалец, поет, любовник.. имам предвид, че едва ли го бива в ръкопашния бой.
Chapter EIGHT: Сър Рицарлот
Поредната Злобарска Среща на Мурдераторите бе към своя край.
- Значи с псевдо ТК-та няма да стане? – жално проплака Гордон. Той имаше в актива си една доста провалила се драсканица на име "До КауниБГ и отзад", където неуспешно се опитваше да навлиза в чужди води. За негово съжаление това не се оказа толкова лесно, колкото е с водите на бременна жена, примерно.
- Съжалявам, но аз се смях на псевдо теориите само от солидарност към анти-Братството.. – откровена бе Миж.
- Но поне на TheLH му е харесала моята история, нали? – с последна надежда каза Гордон и продължи въодушевено – сещам се как едва десет минути след като я бях публикувал, и ти вече даваше положителни коментари и гласуваше с пет звездички..
- Пич.. това беше инсценировка.. за пред масите, нали се сещаш..
- О! – тежка буца се намести в гърлото на Гордон и поиска да остане там задълго.
В този момент един от тях почувства, че сега е моментът да каже нещо велико, понеже именно в такива сърцераздирателни моменти великите мисли се попиват най-добре.
- Ще ги закопаем! – надъхано изрева Копача, чиято основна цел в живота беше да подкопава самочувствието на хората. Или поне да си мисли, че го прави.
- Важното е да нямат никакви компромати срещу нас. Нали нямат? – за Мрънколака такива ситуации не бяха нищо ново.
- Амии.. – смутолеви TheLH.
- Какво?
- Ами, аз.. таковата..
Всички погледи се стовариха върху него с тежестта на, хм, дванадесетчасов работен ден.
- Веднъж заплашвах ЦЬ в чата. – призна TheLH и изведнъж така му олекна, сякаш работният ден беше прекаран пред компютъра.
- Какво си правил?! – на ръба на истерията рече Мрънколака.
- Какво толкова? Нали ти веднъж беше скочил да биеш Або посред улицата!
- Това е друго бе, кретен! Моето беше реално.. а твоето е било в чата.. което е много тъпо и детинско.. и как точно го заплашва?
- Ми с бой.. че като го видя на живо и таковата.. каквото си там следва.. обичайните неща.
- Вън! Марш в стаята си!
- Ама аз няма да го бия наистина бе.. кво ми е направило момчето..
- Какво? – Мрънколака се вцепени от злост и едва процеди през зъби – Абе ти си бил голям тъпанар бе, изчезвай веднага!
Колкото и да беше горделив TheLH, той не пропускаше факта, че довечера е вечерта на Мрънколака - предстоеше пълнолуние. С последна надежда той погледна към Миж, но тя само поклати глава. TheLH неохотно стана и се запъти към личните си покои. Тъкмо прекрачваше прага на вратата и гласът на Гордон го сепна:
- Как можа, човече.. държал си се като първобитен тийн, който за трети път влиза в ирц.
- Нямах избор бе.. той щеше да ми гепа жената! – жално изчвърча TheLH.
- Ква жена?
- Ква.. ми тая от.. ъъм.. тая от чата.
- Ма ти си търсиш гадже по ирц ли?
- Не бе.. ние с нея и мейлове си пишем.. – заоправдава се TheLH.
Недвусмисленият поглед на Мрънколака го накара да разбере, че не се нуждае от повече покани да напусне съвещанието.
...
TheLH блажено се беше отпуснал в балдахиновото си легло, когато усети нещо странно. Сякаш отново бе на любимата си яхта, полюшването нагоре-наголу..
Той отвори уста и осъзна, че леглото му виси във въздуха на метър и половина височина.
- Ааааа! – бяха първите му "думи".
- Шт! Че ще пуснем!
Тогава той се озърна и забеляза двете фигури, които бяха вдигнали на ръце леглото му.
- К-к-какво правите? – пребледнял като платно попита.
- Ами.. май проверяваме дали е достоверна информацията ни, че имаш страх от високото.. – каза СорсиМен.
- П-пуснете ме веднага!
- Едва ли искаш точно това.. – лаконичен бе Принца.
В средата на леглото TheLH вече се бе свил на кълбо, а ръцете му – побеляли от стискане – се бяха вкопчили в завивките.
- Какво искате?
- Да разберем какво е Онова, което ви е откраднато и за чието издирване е наето Братството.
- И да ни го дадеш, защото подозираме, че знаеш къде е.
Всичко това би имало много по-напрегната и епична развръзка, ако TheLH не бе толкова слабохарактерен.
- В скрина, под пижамата! Само, моля ви, пуснете ме!
СорсиМен пусна своята страна на леглото и скочи към скрина. Лявата половина на леглото се слепи с пода и то така се наклони, че TheLH се претъркули от него, удари си главата и изпадна в несвяст.
- Ето го! – възкликна Сорси, като държеше в ръце малка сива кутийка с кадифена облицовка.
- Дай да видя! – Принца също беше превъзбуден и дори не усети как и той пусна своята част от леглото.
Сорси внимателно отвори кутийката, а Игор побърза да вземе съдържанието от нея. Беше малка и най-обикновена дискетка, на лицевата част на която бяха изписани четири символа – вероятно наименование на съдържанието и.
- Ха-ха-ха.. – не се сдържа Принца, когато осъзна какво държи в ръцете си – ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХА.
...
Съвещанието беше приключило и нищо неподозиращият Мрънколак набрираше един дълъг телефонен номер.
- Алльооол? – отговори нечие заваляно произношение.
- Бисти, баджанаааак, марабаааа!
- Оо, Едисон, баджанак..
- Милион пъти съм ти казвал да не ме наричаш така! Просто ...Сон.
- Мани тея глупости. Кажи какво има, рожбе? Какво става там при вас?
- Много съм притеснен, баджанак.. тук става нещо странно.
- Прави като мен.. аз като си пийна също стават странни неща.. обаче после не ги помня – гърлен глас раздра линията.
- Бисти, сериозен съм! Або е замислил нещо..
- Ъъ..?
- Казах ти, стават странни неща. Братството настъпва все повече. Духовете се пробуждат. Або прописа във вотинга на твоя тема. Девил изникна от нищото и започна да ни притеснява. Въобще.. масирана атака отвсякъде.. казвам ти, Або е замислил нещо!
Мълчание.
- Бисти, кажи нещо, по дяволите!
- Або не беше ли мъртъв..?
- Да, но духът му..
- Ама ти вярваш ли в тези неща?
- Как да не вярвам.. нали помниш онзи път като ходихме до гробницата му.. дето го молихме да стегне малко локалите си, че вземат да ни притесняват.
- Хм.. нещо ми убягва този момент..
- Бистии..
- А?
- Много пиеш.
- Твърд алкохол не съм пил вече три години бе, баджанак.
- Значи твоето опиянение е на психическа основа..
- Ами, хм, и това ми убягва.. баджанак, кой ден сме днес?
- Хм.. събота – неуверено рече Мрънколака.
- Събота, да. Ти що не се забавляваш някъде, вместо да се обсебваш от такива нищожни проблеми?
- Не съм задръстен бе.. ей на, тази вечер ще излизаме с аверчетата.
- Аха. И къде ще ходите?
- На пиано бар.
Очите на Бисти светнаха.
- Ооо, пиЯно бар, искам и аааааз..
Chapter NINE: Момент на истина
- Истината боли.. – през смях каза СорсиМен, докато се държеше за корема превит на две.
- Ха-ха-ха-ха-ха.. – Игор още го държеше.
Внезапно в стаята се усети лек полъх и откъм прозореца две фигури постепенно се материализираха.
Смеховете на Сорси и Принца секнаха. Фигурите бавно ги доближиха.
- Благодарим ви за свършената работа – каза едната от тях – всъщност всичко протече по план. Дори, смея да твърдя, ако бяхте по-лоялни и честни, сега нямаше да стигнем до това развитие.
- А сега, ако сте така любезни – другата фигура протегна ръка.
С треперещи пръсти Принца подаде дискетата. Двете фигури погледнаха за миг надписа върху нея, сетне се спогледаха помежду си и нищо не казаха.
- Как.. как ни открихте? – изумен попита СорсиМен.
- В интерес на истината, не сме длъжни да ти казваме, но..
- ..знаехме за това място още от самото му създаване, макар да не предполагахме, че ще ви намерим тук. Това, което в действителност ви издаде бяха.. – тук дори самата фигура прозвуча озадачено – гръмогласните смехове на Принц Игор.
- Простак! – смъмри го СорсиМен.
Принца сви рамене.
- Понякога, когато прецакваш всички, прецакваш и себе си..
- А понякога, когато прецакваш себе си, прецакваш само себе си. – довърши фигурата. – А сега, господа.. свободни сте!
- Но какво да.. – запротестира Игор.
- Това изобщо не ме засяга. Вие вече не сте ни в плановете. Моля, напуснете.
И двамата бяха изтикани до вратата и зад нея.
- Такааа.. сега какво ще правим с нашия приятел.?
- Скоро трябва да дойде на себе си. – каза ЦЬ, докато оглеждаше тялото на TheLH.
- Странно е, че изобщо е изпаднал в безсъзнание.. та нали е.. хм.
Тялото се размърда и TheLH плавно отвори очи. А когато успя да ги фокусира, над лицето му падна сянка на ужас.
- ЦЬ.. Древен.. вие.. – думите излизаха на пресекулки измежду хълцанията.
- Киру, Кируу.. – поклати глава ЦЬ.
- <sigh> - въздъхна Древния.
Изненадващо TheLH намери сили да отвори широко уста и истерично да изкрещи:
- Мииииииижж..
Очевидно той искаше да се обърне за помощ към Миж и Мурдерите, но след като Древния щракна с пръсти, от устата му се отрони само:
- ..жкааа.. Мижка!!!
...
- Миж, не ти ли се стори, че TheLH те вика? – загрижено каза Гордон.
- Не, не го ли чу.. сигурно пак е видял мижка и е увиснал за полилея..
...
- Какво правите тук? – TheLH бе спрял да хълца, но все още беше разтреперан.
- Дойдохме да оправим всички каши, които ти забърка..
- Аз съм Сър Рицарлот!
- По-скоро Сеир Рицарлот.. – произнесе ЦЬ със съчувствие.
- Кхм.. – деликатно се прокашля Древния – не обиждай самият TheLH, той с нищо не е виновен.
- Просто не мога да..
- Щом аз мога да стоя в едно помещение с Киру, значи и ти ще можеш да изтърпиш TheLH.
- Не е същото.. с Киру и аз мога да стоя..
Двете фигури се спогледаха, докато тялото на TheLH със съзнанието на Импакт в него трепереше като лист.
- Ще ме убиете ли?
- Трудно ще ни бъде.. предвид това, че ти вече си мъртъв..
- Но ми е интересно защо избра да се вселиш точно в тялото на TheLH.?
- Ами.. той е слабохарактерен и податлив, лабилен психически..
- Ахаа.. – разбиращо поклати глава ЦЬ – тоест избра него, защото и двамата сте лабилни психически?
- Искам при мамааааа.. – простена Импакт.
Братята взеха по един стол и седнаха срещу него.
- Доста хора, за пореден път направиха и невъзможното ТК да премине в трета глуха.. но защо и ти?
- Вие ме.. убихте.
- Ти знаеше, че ще бъдеш убит, още щом предаде Братството – с твърд глас му напомни Древния.
- Братче, защо все надценяваш хората.. това, че е трябвало да знае не значи, че все пак е знаел.
В този миг тялото на TheLH се разтърси от силна конвулсия.
- Нямаме много време – рече Древния, който ги разбираше тия неща – духът му се опитва да излезе от тялото, и когато го направи, ще ни е доста по-трудно отново да го хванем..
- Всъщност той не ни трябва, макар маниакално главозамаяният параноик в него да си мисли, че искаме да му навредим. А колкото до историята.. тя постепенно се изяснява. Мурдераторите са откраднали нашето последно ТК, под номер деветнадесет, и са го дали на съхранение при Миж, която за да го опази по-добре е минала в изгнание. Искали са тази Теория да потъне в забвение, а и тайно да черпят сили от проникновенията в нея. В този момент се появява духът на Импакт, който бил толкова убеден, че не е приключил с делото си на земята, че вместо да остане да почива в мир, решил да се върне. Искал да си отмъсти хем на нас – цялото Братство, хем на Мурдераторите, които само му давали обещания, но не успели да го опазят от смъртта. Решава да се всели в тялото на TheLH, който бил един вид най-приближеното протеже на Миж, и да открадне Теорията. После, нещата се обръщат срещу него, защото Миж се оказва твърдо решена да наеме не кой да е, а нас за издирване на откраднатото. Сетне се появяваме ние и стигаме до този момент, в който аз разказвам това, а тялото на TheLH с духът на Импакт ме гледат лукаво, въпреки всичко, и аз се чудя защо?
- Защото има една малка неточност във всичко това.. – вече говореше гласът на Импакт.
- И тя е?
- Не съм откраднал ТК-то.. или поне не в пълния смисъл на думата "кражба". Древния ми го даде, да го прочета. Още щом се вселих в това тяло, първата ми работа беше да се присламча към него. Ти как можа изобщо да си помислиш, че човек като TheLH ще се захване с.. измисленото ви Братство?
ЦЬ само погледна Древния с онзи поглед на голямото братче, който казваше "значи аз те пазя от големите лоши батковци в училище, а ти после ги каниш вкъщи?"
- Заеби – каза му Древния – така или иначе не съм влагал чувства.. по-добре отиди в залата за съвещания и се оправи с Миж. Аз ще се погрижа за този.. тези тук.
ЦЬ тъкмо затваряше вратата след себе си, когато чу присмехулният смях на Импакт:
- С Мрънколака не ще можеш се справи.. той е върколак-програмист. Програмистите имат добре развито пространствено мислене.
ЦЬ не му отвърна и закрачи замислено.
"Пространствено мислене.. хм? Това сигурно ще рече, че мислите му се реят, и за жалост много рядко са на точното място в точното време".
Chapter TEN: Мурдераторският кът
- Нима го открихте? – Миж не скри изненадата си, когато го видя.
- Открихме дори повече, отколкото можете да си представите.
- Чудесно, тогава..
- Нямам намерение да ви го давам. И без това то си е наше.
- Как смееш! – изрева Миж – Дръжте го!
Нищо не се случи.
- Заповядах ви нещо! – и Миж се озърна, но от старата и дружинка в залата беше само Гордон, който се опитваше да се маскира като крак на масата.
- Ъъ, шефке.. – мигаше на парцали Гордон – аз не мога.. аз съм роден за интелектуален труд, не за..
- Къде е Копача? – прекъсна го тя.
- Ми той.. отиде да копае някакви гробове..
- А Мрънколака?
- Той като видя гробовете го хвана параноята и избяга.. нали знаеш какви клинични псистъпи има напоследък.. въобразява си, че цялата вселена се е съюзила и крои пъклени планове срещу него..
Отварянето на вратата прекъсна поредния истеричен диалог.
- Братче, аз свърших с онези отатък. Ти готов ли си.?
- Почти. Какво стана с тях?
- Импакт отлетя с клетвата да се върне.. а TheLH не помни нищо, май така му е най-изгодно..
ЦЬ кимна разбиращо, и тъй като намерението му да говори сериозно с Миж вече беше изчезнало, се запъти към вратата.
- Значи няма да ми го дадете? – извика тя след тях.
- Няма.
- Но вие трябва да ми го дадете! Аз трябва да го модерирам и после то да стигне до обществеността.. последното евентуално..
- Ако такава е процедурата, бихме го дали на друг мурдератор.. TheLH например.
- Тогава никъде няма да ходите! Няма да ви пусна.
- И как.?
- Това е светът, който сама съм си моделирала.. тоест модерирала. ТОВА Е МОЯТ СВЯТ! – неистово изкрещя Миж, протегна ръце и понечи да изрече заклинание.
Нищо не стана. Вместо това ЦЬ заговори:
- Да, това е твоят свят.. светът, който аз ти създадох.
Тя го гледаше втрещена и не помръдваше.
- Разбираш ли.. ние сме творци. Работата ни е да творим и така постоянно да поддържаме свободата. Ти си мурдератор. Твоята работа е да ни ограничаваш. Такъв е живота. Такъв е кръговрата..
Само че ние винаги сме една крачка пред теб.. както и днес. Просто твоите действия се оповават на нашите, затова са и след тях. Някой ден ти наистина може да ни спреш, но не и днес..
ЦЬ щракна с пръсти и Миж се стопи във въздуха.
Древния се обърна към треперещия Гордон:
- А ти вечно помни как Мурдераторският кът беше пост-модериран.
Chapter ELEVEN: OVER THE KILLS AND FAR AWAY
- Абе, ЦЬ.. – рече братът Джънгъл, но тихичко, понеже официално беше блокиран във форумите.
- Да? – ЦЬ също беше блокиран, затова се налагаше да говори с жестове на езика на глухите.
- Тоя, Мрънколака.. хората не знаят другото му название, нали? В смисъл.. хората слушат за Мрънколака, но не знаят за другото му Аз.. и така ако Мрънколакът бъде публично осквернен, другото му Аз ще се отърве чисто, нали така?
- Ами, общо взето..
- Значи повечето хора не знаят, че зад личността на Мрънколака се крие лицето Еди?
- Аха.. не знаеха – озъби се ЦЬ.
...
- Мтел, здравейте! – прозвуча мелодичният глас.
- Но аз не съм набрала този номер! – Миж за трети път неуспешно се опитваше да установи някаква връзка чрез мобилният си апарат.
Всъщност очудващо беше дори това, че може да се свърже с информационният център на Мтел, тъй като навсякъде около нея имаше само пясък, дюни и кебапи..
- Ало, Миж, къде си?! – най-сетне прозвуча познат глас.
- Дърпай шалтера на хит бе ге! Изобщо, изключете всичко, което някога е било включвано, докато се върна! И спрете продажбата на батерии!
...
- Тези подляри Тсар и Джънгъла.. как така ще дойдат тук и ще те плашат.. ще им дам аз да разберат..
Когато Копача се беше завърнал в залата, той откри треперещият Гордон и се зае да го успокоява.
- Ама.. – плахо запротестира Гордон – не бяха Тсар и Джънгъла.. бяха..
- Ауе въобще не ми говори за тоя Джънгъл.. да ходи в Джънглата да си живее.. а Тсаря да ходи да му царува, пак там..
- Виж, бяха..
- А така, добре го каза, "бяха"! На тях времето им е изтекло, а и виж колко е близко до "бягаха"..
- Н-н-но..
Обаче Копача не го чу, понеже беше толкова зает със собствените си слова и нуждата да каже нещо премъдро, че изобщо не слушаше какво му говорят отсреща.
...
- Значи свърши.? – попита Древния, когато вече се бяха върнали в седалището на Братството.
- На път съм. Какво ли друго ми остава, след като братчето ми е решило да не се кефи на това, което пиша, болшинството ме мразят, а една муцка дори казва, че ме мразели не защото съм се държал еди-как-си, а защото просто съм бил тъп.. ето къде била простата истина – аз съм тъп.. Всъщност кое е по-лошото.. да си гадняр или да си тъпанар..
- И двете са много разтегливи понятия, браар.
- Както и да е. Приятели, това беше деветнадесетата Теория.
- Последни думи.?
- Хм.. предполагам ако бях Импакт, или пък някои друг, защото Киру хич не е единствен, щях да произнеса нещо драматично, извисено, величествено, целомъдрено, тържествено.. нещо като лозунг от трибуна. Виж, копале.. винаги съм искал да го кажа.. конкурсът на техно-пинг беше най-голямата измама под мотото "първият честен конкурс". Историята е следната..
Вортиген, който е добър приятел на ФлЕсТа, обещава дамската част от конкурса да бъде спечелена от приятелката на ФлЕсТа – Цветелина. Въпросната обаче се оказва малко по-морална от обикновеното и твърдо отказва. Нейното печелившо място се заема от Уинди, която – както всеки що-годе наблюдателен човек би могъл да забележи – го печели с мили усмивки, свалки и висене в канала на техно-пинг.
Малко по-къдно Уинди се отказва и мястото и бива заето от Леприконка.
А сега идва и интересната част.. лично аз впрегнах целият си гений и направих нещо, което никои не разбра, но което потвърди гнилото в целия този кур.. т.е. конкурс.
Намерих два ника – мъжки и женски - покрили изискването за натрупани месеци. В пощата си имах около десетината мейла на участници – включително и на победителите - с техните отговори на въпросника.
Няма да задълбавам в мазнярския тон, който всички използваха.. взаимствах най-добрите, стегнати и остроумни отговори от всички тези писма, прибавих и собствените си познания и изпратих.. естествено не спечелих..
- Това ли беше.?
- Това беше. Благодаря ти.
...
Нещо в криптата се размърда...и пак...
Капакът на саркофага се отмести плавно и от него излезе странно запазена фигура.
- Мамка му и прасе – Або разтриваше схванатия си врат – то било неудобно да си мъртъв бе. Аз пред компютъра не се схващах толкоз..
Тялото се отърси от целия прах по себе си и с внимателни крачки излезе на открито извън криптата.
Тъй като и без това разни хора си мислеха за него разни неща, и това нямаше да се промени, Або бе решил да спре с тази толерантност. И без това никои не я оценяваше.
- Трябва някои от старите кучета, който все още има права, да озапти цялата тази пасмина видиотени лекета, които налазиха ПауниБг.. – каза сам на себе си. След това извади парче пергаментова хартия, написа нещо на него и повика един кибичещ наблизо гълъб, който много мразеше пауните.
"Древен, мисля че би искал да документираш това, което предстои да направя.."
Подпис нямаше, защото Древния никога не би сбъркал този почерк..
...
Някъде далеч прозвуча болезнен вой.
- Аууууууууу.. – виеше самотно. Беше Мрънколака.
Беше пълнолуние.
Chapter TWELVE: Offtopic
На изисканият прием в негова чест, който ЦЬ така и не уважи, пристигнаха много поздравителни телеграми.
От Брадата:
"Жена ми никога не ме е била!!! Що ме срамите.."
От Бисти:
"a3 za6t0 p04ti ne u4astvam?"
От Найта:
"ako bisti ti e pisal – kaji mu da bara mecha :>"
От MiRaCuLiX:
"искам само да съобщя..за заинтересованите:
глобална линия – 1000 лв; админска линия – 2000 лв и свирка.
Освен това молим потребителката Кали да дойда в офиса ни да си вземе наградата, която вече е спечелила няколко пъти.."
От Миж:
"не ме кефи"
От TheLH:
"тъпо е"
От Мрънколака:
"скучно, не можеш ме изненада"
От Копача:
"много тъпо"
От Гордон:
"Не ти ли казах, че се пише Горгон! Иначе да, тъпо е.."
От анонимен:
"яко си е бе"
От TheLH:
"сори, че пиша пак.. и сори, че си противореча от време на време.. ама айде да не коментираме темата а.. а да, и придържайте се към темата.. за оплаквания – в "поддръжка".. офтопик си.. и не ми викайте Гестапо.."
От Крум Несебърски, адвокат:
"Аз представлявах вече покойният Импакт. В предсмъртното му писмо пише, че ако някой някъде го спомене, да знае, че Импакт го мисли за много тъпо. И че
there was an IMPACT HERE!!!"
This is the End, my only friend the End...
~01.08 - 10.08.2004,
cx AT unibg.net
бележки на автора:
тъй като си мисля (по-скоро се надявам), че това ще е последната ми "ала ПауниБг" история, сега е моментът да изразя своята признателност.
Трябва да благодаря на H4ckG1rl (днешна ollie) за това, че още от тъмните времена на форума ми се кефеше и ме защитаваше от набезите на варварските племена.
Трябва да благодаря и на Julie_ за същото; накрая тя ми изтъпя и се обърнах срещу нея, но нека знае, че оценявам това което правеше.
Искам да благодаря на братчето ми за всичко, и за първа и единадесета теории (това се превърна в нещо като традиция.. да видим двадесет и първа..)
Благодаря на або и кака Еле за датата деветнадесети април две хиляди и трета, и далеч не само.
Благодаря на Бисти че има голяма уста Братчето ми вика, че те чувствал като баща.. не знам.. във всеки случай доста научих, тенкс.
Благодаря на Найта и #nightchat (с малки изключения) за системната подкрепа.
Благодаря на УМНА, защото тя осмисляше живота ми в периода, в който се родиха повечето теории.
Благодаря на Тсфетелина, защото тя беше от онези, които ме намираха онлайн и ме загоравяха само защото са прочели нещо мое.. прекрасно усещане
Благодаря на Уинди, задето ми показа, че Тъмната Страна не съществува единствено в моето въображение, а напротив – тя е съвсем реална.
Благодаря на целият #rave (искаше ми се да кажа "чанел рейв", но нямаше да звучи толкова инвайтърски), който чувствам като едно цяло (или може би като швейцарско сирене, защото има 2-3 дупки по това "цяло"то) и затова не искам да деля на отделни личности.
Признателен съм на всички, които подкрепят, поддържат и най-вече харесват ТК