(без кофеин. витализира тялото и духа. чете се наведнъж.)
част 17: Войната на BeaZtiE
written by: co0l_xtReMe
Посвещавам това на всички представителки на нежния пол и тези, които се чувстват такива.
- Той беше добър човек... – монотонно започна гласът.
На погребението на Импакт бяха дошли всички. За първи път от много време насам, на едно място се събираха представители на повечето сървъри в ПауниБг. Наричани за по-удобно "наш'те" и "ваш'те". Всеки от посетителите бе тук с намерението да зърне другите, защото снимките, разменяли си някога по Интернет, вече бяха остарели.
След края на лятната ваканция, административният отдел на ПауниБг се завърна по местата си и продължи работа. И тогава всеки откри, че парчето му пай не си е на мястото. Няколко личности, цели фамилии (и Диневи) се устремиха към властта в ПауниБг.
Помещението беше тъмно. Представляваше малка стаичка, но това беше трудно забележимо, тъй като освен тъмно бе и замъглено. Което се дължеше на наслоилият се с часове цигарен дим.
Някъде в далечината се чуваше детски плач.
Всичко това бе достатъчно, за да изнерви всеки. Обстановката в стаята бе крайно непоносима и подтискаща.
И изведнъж той бива забелязан. Мъжът, който контрастира на заобикалящата го атмосфера. Бледият силует, озарен от светлината на монитора. Вторачен в компютъра си, мъжът игнорираше всичко около себе си и бе изцяло погълнат от Мрежата.
"k0lk0t0 i da sme se psuvali i da sme imali razn0glasiq, az demond mn0g0 g0 uvajavam i vqrvam t0i men su6to.." – донаписа мъжът и нетърпеливо натисна Ентер. След което максимизира Кучките (така се казваше неговият скрипт, базиран на BitchX).
*** Topic is 'aaaa naazdrae!!!11'
*** Set by minix on Lost_in_paradise_datе
<BiraZtiE> az teb mn0g0 te uvajavam..
<demond> kakvoto i da si govorim, v PauniBg niama...
<BiraZtiE> 0pitvam se da ti kaja, 4e kat0 li4n0st te uvajavam mn0g0.
<demond> dokato v BgFIREc...
*** BiraZtiE is now known as Uvajavam`demond
Посетителите в канала ставаха свидетели на типичен разговор между администратори, където всеки "благородно споделя" мъдрите си прозрения, без изобщо да слуша другия. Бисти бе поел инициатива под надслов "алкохолът ще спаси света!" и се опитваше да всее мир и...уважение. Демонд от своя страна говореше за единственото, за което може – неудачите в ПауниБг, между другото БгФайърСи и пак неудачите в ПауниБг. Повечето юзъри се надпреварваха да говорят в канала наред с админите, белким ги забележат. Децата търсеха изява и при всеки удобен случай гледаха да се измазнят или да кажат нещо остроумно. А по-умните потребители тихичко гледаха сеир и отдаваха случващото се на алкохолния делириум.
Внезапно лампата светна.
- Динев!
Бисти уплашено вдигна глава и погледът му срещна този на неговата съпруга.
Чакаха го големи неприятности.
Има една не особено сериозна, но за сметка на това интересна теория, която гласи, накратко, че всичко в живота е продиктувано от секса и стремежа към него. Устрема към власт, към богатство, към слава, към спокойствие и добродетели – всичко това с една крайна цел. Секс.
Има и друга теория, не по-малко смела. Че жените са в основата на мъжа, и че мъжът прави и би направил всичко за жената. Принципно.
И така, седнал като първолак на канапето и размишлявайки над това, Бисти се чудеше какво ли ще му се наложи да жертва, за да угоди на жена си.
След няколко сконфузени и мълчаливи секунди, Медеа въздъхна и положи ръката си върху неговата.
- Скъпи, ти не си лош човек... – и после с леко съчувствен тон – но ти предстои да станеш...
Така се започна. Така се зароди администраторът-диктатор, който никои не можеше да спре. Дори самият той себе си.
И както винаги, всичко беше с идеална цел. Само че работата на идеалните цели е да се израждат и покварват.
Основният довод на жена му беше, че щом така и така е отказал да отказва iRC (Бисти се беше заклел да не излиза от чата), поне да свърши нещо важно. Когато Бисти – подготвен и непоколебим – бе оказал сериозен отпор, Медеа поде лични и неприятни теми, един отличен удар под кръста. Че не така си е представяла семейният живот, че е разочаворана от пасивността и липсата му на амбиции, че синът им има нужда от повече. Бисти не издържа и пораженчески се предаде, като дори не го направи така, че да изглежда благороден и благосклонен.
Медеа искаше пълен монопол върху ПауниБг, гарантиращ доброто бъдеще на поколението им. Навремето врачка бе предсказала, че един ден синът им ще бъде админ. А Медеа беше на принципа, че ако сам не си помогнеш, не можеш да разчиташ и на пророчеството. Врачката обаче, в замяна на хубавото предсказание, бе поискала локална линия – иначе щяла официално да се отрече от предсказанието си в Държавен вестник. Скоро след това тя осъмна с нов хост – juped.com, но това беше друга история...
Медеа дори имаше план за всичко, така че за Бисти оставаше единствено да го изпълни. И малко да импровизира.
Докато правеше списък с хората, с които трябва да говори, телефонът иззвъня.
- Дддаааааа? – провлачено смутолеви Бисти, докато се прозяваше.
- Ъъъъ, Миникс се обажда!
- Ъъъъ – Бисти беше предразположен към сарказъм. – знам отлично кой се обажда. Това, че се обаждаш рядко и то само когато имаш нужда от нещо, не значи че съм ти забравил гласа.
- Уф, сори пич, знаеш как е...телефона по цял ден е зает. Чатърки звънят от цял свят само за да ме чуят. Прояви малко разбиране, и на мен не ми е лесно! Знаеш как е...
- О да, знам как е. Последния път като си ме търсил и е вдигнала жена ми, си почнал да я зарибяваш.
- Логове имаш ли? – светкавично контрира Миникс, който беше врял и кипял в подобни разправии.
- Логове, ъъъъ...не, мисля, че не. Нямам логове. – Бисти тотално се обърка. Виртуалният му живот отдавна се бе слял с другият и това имаше някои странични ефекти. – Извинявай.
- Няаа проблем! – мазно и снизходително каза Миникс. На ум си мислеше щом толкова лесно будалка администратор, то какво ли остава за някаква си проста тийнка. Каквито, между другото, му бяха страст.
- Кажи сега за какво се обаждаш?
- Ами, всъщност, преди малко ми хрумна страхотна идея. Нека да продадем контролния пакет акции на juped.com!
Juped.com беше безплатният хостер на ПауниБг, нещо като hit.bg, само че по-тузарско. А Миникс спешно имаше нужда от пари, и понеже нямаше какво да продаде, а за "плащане в натура" не вземаше пари, той бе прибягнал до бизнес сделки. Парите му трябваха, понеже нямаше дори стотинка в джоба си, а си бе уговорил чатърска среща.
- Какви ги дрънкаш?
- Виж, трябват ми пари...ако ми дадеш една десетачка, в брой между другото, може и да не се наложи да стигаме дотам, но иначе...
- Ква десетачка бе, че и в брой? Ти луд ли си? Аз съм в Италия, забрави ли?!?
- Ми то, таковата...дефакто, Бисти, и аз съм в Италия в момента...
- КАКВО, ДОШЪЛ СИ ЧАК ДО ИТАЛИЯ ЗАРАДИ НЯКОЯ ТЪПА ПУТКА?!? – изкрещя Бисти с такава сила, че събуди бебето си, което на свой ред така ревна, че Миникс излезе от релси и разстроен затвори телефона.
Час по-късно двамата пиеха бира на терасата в апартамента на Бисти. Миникс тъкмо се беше запознал с плановете на Динев за завладяване на мрежата и доволно потриваше ръце.
Химика, който също бе "вътре" в нещата, вече бе изпратил телеграма с текст "ке ги разбиеме копеле".
- Наистина, крайно време беше. Ще покорим мрежата! – Миникс отдавна мечтаеше за времето, когато ще поеме властта и ще сложи женски никове на Сървайсес.
- Не! – отсече Бисти. – Повече да не съм чул такива изрази като "покорим", "завладеем", "ебем" и така нататък. Кодовото име на операцията ще е "спасим". Ние ще спасим ПауниБг. Схващаш ли? – и му намигна.
- Аха.
- Добре тогава. От днес си моята дясна ръка!
Когато чуеше фразата "дясна ръка", Миникс винаги се сещаше за едно нещо, нещо срамно. Дори толкова бързо се сещаше за него, че сега нямаше време да се порадва на повишението.
- Ъъъ, шефе, аз...
- И не ми викай "шефе"! Само Респонс може да ми говори така!
- Нали няма да ме караш да правя онова нещо?
- Кое нещо?
- Онова. – Миникс направи гримаса.
- Кое бе?
- Дето го правят десните ръце...
- Какви десни ръце?
- Как какви?
- На кого?
- Имаш някого предвид ли?
- Ти ми кажи.
- Обвиняваш ли ме в нещо, Бисти?
- Защо, ти направил ли си нещо?
- За какво изобщо ми говориш?
- Не знам. Дай да пийнем биричка.
И пиха, което направи целият им оставащ ден неплодотворен за големите им планове.
"Бой на ПауниБг", колкото и объркващо да звучеше на пръв поглед, всъщност значеше "шеф на ПауниБг". Самата титла "бой" бе измислена навремето именно от Бисти, който мечтаеше за мига, когато ще носи званието "Бисти Бой". Игра на думи.
След разпада на Найтчат Брутъл Гръп, една от наложилите се "дъщерни групировки" бе Найтчат Крю. В момента те бяха основен конкурент на Бисти за "бой на ПауниБг". Найтчат Крю, подобно на Бисти, искаха да сринат мрежата. Правеха го за кеф, за фън, за шоуто и за спорта. Докато Бисти и клана Диневи искаха да сринат ПауниБг, просто защото и преди го бяха правили.
Босът им, НайтУиш, лежеше на шезлонга в офиса си и пиеше бренди. По едно време натисна някакво копче, което висеше във въздуха, и в стаята влезе Хърт Вонегът, или просто Хърто. Хърто бе със статус "слуга".
- Бренди? – усложливо предложи Найта.
- Не, сър, благодаря. Казаха ми, че ако пия по време на работа, ще имам черни точки.
- Кажи сега, какви са ангажиментите ми за днес?
Хърто натисна друго копче, висящо във въздуха до първото. Появи се холограма с формата на електронен бележник и Хърто зачете:
- 13:00 – среща с грозна чатърка. Подбрали сме я с доста оспорван кастинг. Лично ще потвърди на темата ви във форума, че хубави чатърки няма и дори ще прати снимката си за доказателство.
- Ъъ, отмени това. Или...не, всъщност не. Прати някои от двойниците ми да се види с нея. После?
- Ами в 13:30 бяхте обещал да ми сложите НоуЕкспайър, сър...
- Нататък?
Хърто преглътна.
- 14:42...мм, не е четливо. Нещо от сорта, че ще наритате някакъв във форума.
- Какво е това и 42? Да не работим с влакови разписания деа?
- А в 16:30 очаквате телефонно обаждане от бившата си жена. Вече ви написахме речта, до телефона е заедно с кърпичката, през която ще говорите. Ще звучите като много болен от грип, сър.
- Кхм – изкашля се Найта в потвърждение, само че прозвуча по-скоро като деликатно прокашляне.
- В 17:00 имате делова среща с Бисти. А в 18:30 ще отказвате iRC. Това е, сър.
- Окей, благодаря ти. Свободен си.
Хърто натисна една брава, висяща във въздуха и излезе от стаята.
<minix> na kolko si godini?
<Kiss{P}mE> 1$
<minix> ne cenata be, vikam na kolko si godini ..
<Kiss{P}mE> izfinqfai, shifta zasedna
<Kiss{P}mE> 14
<Kiss{P}mE> {}
<minix> ah municheto mi to
) {}<minix> kakvo da te pravia?
<Kiss{P}mE> za6to, malka li sam?
<minix> ajde da te vodia na McDonald's
))Час по-късно, Миникс беше притиснал 14-годишната чатърка с цялата си тежест и усърдно я правеше щастлива. "Добре поне, че не и е за първи път", мислеше си той, доколкото човек изобщо може да мисли в такъв момент. Тя беше модел, тя беше руса, тя беше със зашеметително дълги крака и празна глава, която спокойно приемаше факта, че е такава. Тя беше истинска италианка. Бяха се запознали в ПедалНет, когато веднъж Миникс – доста подпийнал – случайно бе объркал мрежата и се бе кънекнтал другаде.
- Оооох, ааааа, ааааааа, ААА – истерично крещеше момичето.
- ...
- Нееее, неееееее, сприииии – момичето наистина не смогваше и искаше малко почивка – Нее...издържам...спри...
- Децата нямат спирачки...
В моментът в който телефонът звънна, момичето използва разсейването на Миникс и се отскубна встрани на леглото, където остана да лежи задъхано. Миникс вдигна слушалката с премрежен поглед и опетлан език. Още преди да каже нещо обаче, отсреща проехтя крясък:
- Имаме среща с Найта след 20 минути бе, кретен! А теб никакъв те няма! Бързо в офиса ми!
- Закъсняваме. – студено каза Бисти и натисна един висящ във въздуха звънец.
- Ти пък и ти, за добро е. Така изглеждаме наистина важни клечки.
Вратата се отвори и Хърто ги покани в гостната, където любезно ги помоли да изчакат. На Миникс му се стори, че го е чул да казва "изчукат". След малко се появи и самият НайтУиш.
- Седнете, седнете! – подкани ги той, като посочи два висящи във въздуха стола.
Бисти поклати глава в знак на отказ. Той имаше страх от височини. Миникс също отказа – той беше инструктиран да не прави нищо, което би го показало в по-добра светлина от шефа му.
- Искате ли нещо за пиене? – Найта отвори един здраво забит в тавана шкаф.
- За мен газирана вода, благодаря. – Бисти едва издържаше на изкушението, особено при факта, че Найта беше известен като ценител на спиртните напитки.
Миникс сериозно се замисли, преди да отговори напълно съобразено с инструкциите:
- За мен не-газирана вода, моля.
НайтУиш се опита да си спомни кой е този коктейл "вода", но не можа да се сети. Май не го беше пил скоро. Реши да импровизира.
- Бяла или червена? Пра-прадядо ми я е правил.
- Хехе, черна разбира се! – през лятото Бисти беше ходил на Черно Море, та сега никои не можеше да го будалка.
- И за мен, ама по-светличка, ако има де. – смутолеви Миникс.
Найта им сипа първото тъмно питие, което му попадна. Беше без особено значение, тъй като те и без това нямаше да пият изобщо. Страхуваха се да не будат отровени. На себе си Найта сипа "Бранди" – марка бренди, която той бе кръстил на една чатърка.
- И така, господа, какво ви води насам?
Миникс тъкмо щеше да пита дали може да си провери пощата, когато Бисти поде.
- Май имаме обща цел. Предлагам да я постигнем заедно. С нас ли си?
- Не... – безразлично отговори НайтУиш.
- Ха ха ха, сякаш си ни притрябвал! – бяха тренирали тази сцена много пъти.
- И да искаш да си с нас – нямаааааа, нях нях нях!
- Ами, мисля че приключихме, момчета. Лека вечер. – Найта стана и им обърна гръб, докато Бисти и Миникс вече висяха във въздуха.
Двамата бяха разочаровани от неуспеха, и точно когато малко оставаше да потопят тъгата си в алкохол, се случи нещо. Случи се нещо странно, което Бисти приписа на себе си, но всъщност истината бе далеч.
НайтУиш се отказа от правата си в ПауниБг и напусна битката.
И тогава Бисти и ко. потопиха радостта си в алкохол.
На следващия ден, ведър като ряпа, Бисти даваше наставления и се готвеше за кулминацията.
- Победата над НайтУиш няма да значи нищо, ако днес се провалим.
- Сър, йес, сър!
- Смийгъл е кораво копеле. Някои казват, че е на хиляди години. Много е мъдър и едва ли ще се даде лесно.
- Тогава какво?
- Точно от това се опасявам. Мисля, че ще трябва да прибегнем до опасни и за самите нас неща. Ще се наложи да призовем Мрънколака...сон.
Мрънколакът е едни от най-интересните демони, обитавал някога нашият свят и неговите паралелни. Произходът му е от върколак, но с течение на вековете и безбройните обстоятелства, в крайна сметка той е еволюирал. В днешни дни, най-общо казано, Мрънколакът е компютърно компетентен върколак. Или с думи прости – Мрънколакът е върколак-програмист. Много често, и то най-вече заради името, Мрънколакът се бърка с върколак-тъща, което е абсолютно погрешно.
Макар и особено кръвожаден и опасен физически, силата на Мрънколака е в психическото въздействие и логическо мислене. Макар че, общо взето, на звяра вяра не може да се има.
Бисти и Миникс слязоха в мазето и се захванаха със сложната процедура по призоваването. С фосфоризиращ тебешир, напоен със светена вода, Бисти начерта пентаграм. Във всеки един от петте му лъча залалиха свещ. Това бяха мерки за сигурност – когато Мрънколакът бъде призован, той няма да може да напусне очертанията на пентаграма.
Най-накрая двамата се заеха и със самото призоваване.
- О, бедни ми Йори...
- В името на овца, и свиня, и светът на търбуха...
После двамата сляха гласовете си и положиха неимоверни усилия да запеят хорово. Бисти като малък беше пял в хор, но това бе едно от нещата, с които не се гордееше. Миникс пък разбираше туй-онуй от минети.
- ...призоваваме теб, Този, чието име простосмъртен не трябва да назовава! Яви се, в името на чата! Мсг нс рег тук и...сега!
В облак от прах, като че ли от монитор, се появи може би най-ужасяващият от всички демони. Този, чието описание простосмъртен не бива да произнася.
- Хххх... – изхриптя Мрънколака.
"XXL?", помисли си Миникс с тайна надежда.
Както вече стана известно, по принцип демонът не може да напусне очертанията на пентаграма, в който е призован. Стига, разбира се, този който е чертал да не е пийнал. А Бисти беше пийнал. В резултат на което, на едно място ивицата от тебешир прекъсваше в размер на няколко милиметра. Което беше достатъчно на призования демон да се измъкне, стига и той да не е пийнал. Мрънколака беше пийнал. Така че няма страшно, героите запазиха тялостната си цялост и не бяха изядени.
Бисти излезе крачка напред и се изпъчи гордо.
- Аз – започна смело той – съм Бисти, или както съм по-известен – Кралят на Краят.
- Ти – Мрънколакът беше предразположен към сарказъм – ссси ми отлично познаттт. Тттова, че ме призовавашшш сссамо, когато имашшш нужда от нещо, не значи, че съм те забравил.
"А, ето откъде шефа си вземал лафовете" – с отвращение си помисли Миникс.
- Ха, това ми е познато! Преди няколко дни и аз това казвах на дясната си ръка. – Бисти държеше да подчертае, че има дясна ръка, което междувпрочем не можеше да се каже за демона, чието описание обаче не може да бъде правено от простосмъртен.
- Дай пппо същество, нека не сссмесваме личния живот с работата и задълженията. – каза Мрънколака и си придаде делови вид.
- Мисля, че си запознат със ситуацията, затова направо ще ти изложа проблема. Как да отстраня Смийгъл?
- Ах! – възкликна демонът и застина на едно място, съсредоточавайки се.
Накрая отсече:
- Пппропаганда му е майката!
И Бисти засече.
- Моля?
- Шефе, той каза, че...
- Млъкни, отлично чух какво каза! А... – и погледна демона. – какво имаше предвид?
- Каквото ссси чул, пппич. Ние демоните не говорим със заобиколки.
- Знаех си аз, никаква полза от тебе. Миникс, айде да тръгваме, нямаме повече работа тук.
- Нима ще ме оставишшш тук? – с учуда попита Мрънколака.
В крайна сметка Бисти се смили и занесе личния си лаптоп на демона. Остави му го вътре в пентаграма и дори докара кабела с нета. Така всички бяха поне донякъде доволни.
Зад смразяващия псевдоним Смийгъл, се криеше не по-малко смразяващата личност на администратора на Техно-Пинг. Икономист по образование, но нормалното и обикновеното свършваха с това. Той беше като онези потайни серийни убийци, които привидно са мирни и тихи хора с добро образование и професия, но в свободното си време изразяват загадъчна и прецизна жестокост. И да, има такова нещо като "прецизна жестокост".
В колата, по време на целия път към жилището на Смийгъл, Бисти псуваше и нареждаше двамата му гардове Маверик и Вортиген. Това бе продиктувано от вярата му, че позитивизма и целенасоченото мислене могат да окажат влияние върху събитията. Ако това не помогнеше, Бисти заедно с двете си десни и една лява ръка бяха загубени. Защото "оня от Волтрон и каубоят" - както той ги наричаше - бяха сериозни противници, срещу които бе неизбежно да се изправиш, ако искаш да стигнеш до Смийгъл.
И за втори път нещата приеха обрат. И Бисти отново повярва в собствените си сили.
Двете изпепелени фигури стояха неподвижно пред вратата на Смийгъл. До тях бе закачена бележка, на която официално се заявяваше, че Смийгъл прекратява всякаква дейност, свързана с ПауниБг и се оттегля от играта. В потвърждение на думите си и като доказателство за искреноста си, бил изпепелил двамата си най-доверени гардове. Имаше и заверка от нотариус.
Нещо определено не се вързваше, но на Бисти и Миникс изобщо не им беше до това. Тях не ги интересуваше начинът и извървеният път, а само крайният резултат. А той ги удовлетворяваше напълно.
- Абе има едно лапе... – заяви Бисти, докато поливаха победата.
- Ммм, женско ли е? – два дни Миникс бе на бойното поле, два дни не бе докосвал жена, и сега бе особено настървен.
- Не, простако. Става дума за древния, ДъГустино.
- Кой господин?
- Не господин, а ДъГустино!
- Аа, и кво за него?
- Ами не знам, дразни ме нещо...мисля си, що и той да не се откаже деа?
Някъде встрани от тях, все още в своя пентаграм, иззад лаптопа се обади Мрънколака:
- Че тттой се отказа бе, деде. Още вчера.
- А стига ве! Сериозно?
- Ддда...
Бисти се усмихна величествено. Всичко се нареждаше прекрасно. Той знаеше, че е велик, но за чак толкова добро стечение на обстоятелствата дори не си бе мечтал. ПауниБг бе в краката му. Вече нищо не можеше да го спре!
...събуди се целият плувнал в пот. Главата го болеше ужасно, като след махмурлук. Сърцето му биеше трескаво, а той бе обзет от натрапчивото чувство, че нещо лошо става.
Първата му мисъл бе, че всичко е било сън. Знаеше си той, че прекаленото хубаво не е на хубаво. Параноята го обзе, но може би прекалено късно...
Изпълнен с притеснения, Бисти се изправи и седна пред компютъра. Отвори си мейла и веднага видя писмата, с които враговете му се отказваха. Не е било сън. Всичко беше реално. Притесненията са били напразни. Бисти си отдъхна и посегна към полупълната (допреди мигове би я нарекъл полупразна) бутилка уиски...
Отпуснат блажено във ваната си, НайтУиш се наслаждаваше на живота и пиеше бренди. Когато водата започна да изстива, той изведнъж се отегчи и натисна едно копче, висящо във въздуха. Някаква кукличка в костюм на камериерка се появи веднага. Официалното облекло с разкопчана якичка внасяше допълнително сексапил на изваяното и тяло.
- Да ви изстрия гърба ли, сър? – веднага предложи.
- Не, не. Моле те, кажи ми каква е днешната ми програма?
Днес явно бе специален ден, защото прислужничката бе запомнила програмата наизуст и не и се налагаше да гледа никакви холограми.
- След половин час имате дебат по холо-канала на тема...
С мек, но видимо раздразнен глас, Найта я прекъсна:
- Нещо интересно няма ли, по дяволите?
Тя сбръчка чело и сви устни.
- Обещахте да ме водите на вечеря. По-късно, малко след полунощ, ще гледате Десинк в предаването за хора с елементарни чувства и нужди "Море от любов". После сте планували да си пуснете на DVD записа от посещението на Бисти в имението ви. Интересен скеч между другото.
...събуди се целият плувнал в пот. Главата го болеше ужасно, като след махмурлук. Сърцето му биеше трескаво, а той бе обзет от натрапчивото чувство, че нещо лошо става.
Хм, сякаш това се бе случвало вече. Всичко му бе познато. Дежа вю?
Първата му мисъл бе, че всичко е било сън. Знаеше си той, че прекаленото хубаво не е на хубаво. Параноята го обзе, но може би прекалено късно...
Изпълнен с притеснения, Бисти се изправи и седна пред компютъра. Погледът му попадна на Оперуол. Там НайтУиш и Смийгъл си чатеха дружелюбно. Обсъждаха някаква тема за алкохола и вредата от опиатите.
Поредният нов ред, който се визуализира на монитора на Бисти, започваше с "dreben". Дребният разказваше на Оперуол за някакъв негов стар познат, администратор, който се бил пропил...
- О, Боже... – едва промълви Бисти. – Той е станал глобал...той е станал глобал...
Очевидно, все пак беше сънувал.
Светът около него се завъртя, всичко причерня и придоби формата на огромна черна дупка, която го засмука мигновено. Бисти се строполи тежко на пода и загуби съзнание.
Този път сънува някакъв непознат, който го даряваше с мъдрост и познание. "Сам човек мрежа не прави, но мрежата може да направи от човека самотник".
Събуди се на същото онова канапе, където бе започнало всичко. Или където бе сънувал, че започва всичко. Реалността вече бе загубила своето значение за него. Главата все още го болеше от поредната алкохолна фиеста.
- Провалих се... – сподавено изрече. Той, самият Димитър Динев, Кралят на Края.
- Всичко свърши, скъпи, успокой се. Можеше и по-зле да е.
- Всичко свърши, всичко свърши... – унесено повтаряше той с отчаянието, че всичко в живота му е свършило, а не само някакъв отделен период.
Медеа се приближи до него и го прегърна.
- Честита Нова Година!
И се целунаха.
This is the End, my only friend the End – както се пееше някъде...