От толкова отдавна вървя сама по пътя си. От толкова много време – сякаш цяла вечност съм единствена и една по пътеката на живота си. Всичко е мое и само мое, няма с кого да го споделя, не мога да покажа на никой какво виждат очите ми, да разкажа какви са мислите ми и да споделя чувствата, които ме изпълват. Мои са малките радости от първите слънчеви лъчи, които огряват на пролет студената и мъртва земя, от цъфналата роза сред бурените, които я задушават и й пречат да диша, от топлия дъжд и пухкавия сняг… От усмивката на влюбената жена, когато Той е щастлив и от ласката на майката към завърналото се изгубено чедо. Мои са кошмарите нощем, които ме карат да крещя и да се будя обляна в студена пот и трепереща, мои са битките с демоните на съзнанието ми и войните с другите, които не искат да бъдат част от моя свят. Мои са и страхът от самота, и ужасът да бъда познавана…

***


Ела, поеми ръката ми и почувствай как тупти сърцето ми, как кръвта ми препуска във вените и как душата ми иска да запее. За теб.
Ела, поеми ръката ми и нека те отведа там, от където исках да избягам – там, където нощта надделява над деня и обгръща в нежната си и тайнствена прегръдка страховете на децата. Там, където слънцето си почива в своя дом от огън и страст, от любов и отчаяние. Там, където птиците могат да искат да са хора, а хората имат криле.
Ела, поеми ръката ми и без страх влез с мен в леговището на драконите, които ни пазят и бдят над това, което ни прави живи и топли, силни и раними, там, от където извират сълзите на болка и срам и където са погребани първите ни усмивки.
Ела с мен, поеми ръката ми, за да видиш феите, родени от мечтите на млади послушници и убивани от злобата на излъгани надежди. Те ще ни поръсят с прашец от нежните си криле и ще забравим, че смъртта е за всички, а животът ни е даден в заем.
Ела с мен, поеми ръката ми, ще идем при облаците, които ще ни скрият от злобата на завистници и от помощта на доброжелатели. Ще си построим замък сред тях и ще живеем вечно, показвайки пътя на заблудените моряци и на изгубените надежди.
Ела с мен, поеми ръката ми и повярвай във вярата ми в теб. Защото ти си моята религия, моят бог и моят храм…

***


Когато те открих можех да понеса слънчевата светлина и да й повярвам. Да знам, че тя не би ме наранила, и да пожелая да полетя към топлината на лъчите й, за да ти донеса късче огън, парченце жарава от извора на живота.
Когато те открих, времето спря и миговете, затворени в пясъчния часовник на миналото ми бяха пуснати на свобода. За да се превъплътят в дъга, носеща всички минути от началото до края на света. За да създадат спомени за любов и вяра, надежда и прошка. И да отмият всичко пошло от съзнанието ми. Да излекуват душата ми.
Когато те открих си спомних как да мечтая и как да искам да бъда добра. Достойна и истинска. Слаба и даваща сила. Да бъда вдъхновение и повод да живееш, да ти обещая безсмъртие.
Когато те открих поисках да се преборя с кошмарите и демоните, да поведа легионите на мечтите и желанията си в поход срещу примирението и тъмната си половина. Да бъда за теб чиста енергия и водач към по-добро бъдеще. Да съм твоето бъдеще.


***


Виж – там някъде, долу останаха всички страхове и кошмари. Заключихме в клетки омразата и злобата, завистта и греховете си. Там долу няма място за нас. Ние не сме от този свят. Той ще ни погуби, ако се разделим.
Бъди до мен, когато чувстваш, че няма смисъл и силите ти свършват. Ще ти дам от моята вяра и ще можеш да продължиш. Ще ти дам силата си и словото си, сърцето си и кръвта си, за да се стоплиш и да бъдеш победител.
Бъди до мен, когато болката от излъганите мечти надделее, за да ти покажа, че още има смисъл и никога няма да спра да изпълнявам желанията ти. Ще ти създам нови мечти и нови цели, които ще постигаме заедно – рамо до рамо, ръка за ръка – едно сърце, една душа, една мисъл – за щастието на другия.
Ще постигнеш своето безсмъртие, защото винаги ще живееш в сърцето ми, в мислите и в делата ми. Всяка моя постъпка ще е за теб, всеки удар на сърцето ми ще е за да можеш ти да си жив, всеки ден ще започва с “Обичам те” и вечер, преди да затворя очи ще ти го казвам и ще те сънувам, защото ти си аз и аз съм ти. Да нараня теб значи да убия себе си, да те разочаровам е същото като да предам себе си, да не те обичам е равносилно на смърт…


***


Ела, поеми ръката ми и нека заедно да създадем най-прекрасната приказка на света. Вълшебна и истинска. Пълна с магия и обич. Ще победим лошите и ще се надсмеем над нещастието. Ще създадем свят само за нас двамата, недосегаем и сигурен, светъл и пълен с топлина.
Ела, поеми ръката ми и повярвай, че аз съм тази, която знае пътя…


П.П. - Писани са от една приятелка.