Обичам родината си.
Обичам мъжа си, защото той е единствения, когото познавам, който никога не изневерява на това, което е, на това, в което вярва. Обичам да го гледам как спи на светлината от монитора. Обичам разходката вечер, веднага след като дъждът е спрял. Обичам студената бира (разбирай Каменица). Обичам моментите, в които въпреки идиотите отсреща не изневерявам на възпитанието си, защото ми е адски трудно и се чувствам силна след това. Обичам сутрин като стана да ми мирише на кафе, жалко, че само мама и баба се грижат така за мен. Обичам да виждам искрени усмивки. Обичам миризмата на маската си за коса

.