част 14: Временна Лудост
written by: D`AGOSTINO
Офтопик инфо: тази част на ТК е посветена на Бисти, < не казвам 'Митака', защото един френд
ми каза, че на малко имемога да се обръщам само към децата си.. пък и не съм бил дораснал за това.. > чието вдъхновение доведе до дописването и.
Без него ТК щеше да представлява само 15кб. Сори че изрязах разговора ни тук - там, но беше с цел да се получи
историята
< в смисъл.. няма защо да претендирате че съм го правил за да изопачавам нещата и да ги обръщам в мояполза. > Тенкс също на сорсовете ми на инфо, които няма да оповестявам тук за
да не стане сакатлък
Тенкс на гърлфрендката, че се отнесе с разбиране, въпреки че и изсипах всичко в аванс и знаешекакво ще се случи.. хлапе, надявам се че ще все пак ще се забавляваш, докато го четеш
За всички останали - Enjoy! А! И да не забравя! ЧРД Джулс! :щ
.. телефонът иззвъня..
- Древен, - простена ЦЬ - ще те пребия..
- Защо уе.? - отговори му сънен глас
- Тея хапчета май наистина ти влияят зле.. Какво е това ТК 14 дето си написал? Не беше ли ред на 13? Иначе.. да..
съдържанието ще разбие пода..
- Ъъъ.. да, но съм оставил 13 за един френд.. да го напише.. той беше обещал.. и.. пък и 13 си е доста фатално число де..
не е за мен..
Отвъд се чу удар на пластмаса в пластмаса и след това тишина. Май някой беше затворил..
- Както и да е - каза си древния и се стресна, че говореше на себе си.. - Сега с кого да започна.. А да.. DITRIX - натисна
копчето 'POWER' на компютъра си и той се съживи. 'Блъм блъм' запя по респонсовски харда..
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
DITRIX беше от типа хора, които почитаха крайностите.. един вид или всичко, или нищо.. но честно казано не си падаше
особено по втория вариант.. Именно такъв беше случая и с канала, носещ името на сървъра, на който беше тръгнал като
локален.
- Мрън мрън - DITRIX мрънкаше на фаундъра да му даде канала
- Аве яяяя.. - фаундъра не бе от най - отстъпчивите, защото не предполагаше, че когато един ден DITRIX стане глобален
ще се случат такива кофти работи.. < като курозията например.. >
Нещата стигнаха дотам, че той измуфти паролата на канала и стана равноправен собственик.. но заради характера си той
не можеше да търпи останалите собственици и един ден реши че ако трябва ще духа на админ, но канала ще бъде само негов.
Е.. админа се отнесе с разбиране и му даде канала..
Повратната случка в живота му настъпи, когато се върза да говори на една негова 'приятелка', но поради ограничените
интелектуални способности, които му беше отредил Висшия я обърка.. и се върза именно на фаундъра, който беше прецакал
преди време..
<DITRIX> zdravei kali {}{}}{}{}
<Dead> poveche ne te iskam
<DITRIX> zashto
DITRIX беше уредил да стане локалка на mnet и смяташе, че душата и му принадлежи.. Не така мислеше обаче фаундъра, който
беше сметнат за нея..
<Dead> zashtoto si pros.. i si pobyrkan! idi da se pregledash!
DITRIX разбира се прие това твърде лично.. Той си мислеше, че като е оператор е безгрешен.. Над леглото му имаше < освен
нацистките позиви > един голям надпис 'Няма безгрешни хора, има безгрешни оператори'. Но тези думи на момата, която
той съвсем открито обичаше сякаш повредиха душата му.. Той беше решен, че трябва да потърси професионална помощ.. и
се запъти към близката психиатрична клиника.
..............................................................
- Хоооура ии.. уулици.. граад каато грааад.. - пееше IRIX и предизвикваше у санитарите бурен смях. Но той пееше.. пееше
така истински.. от дъното на душата си.. IRIX беше се отдал на българската естрада, но защо чак сега.. когато беше
затворен в лудница, далеч от IRC < сигурно именно за това де.. >.
DITRIX се вмъкна през вратата без охраната да може да го усети, защото охрана нямаше.. лудите бяха толкова привързани
към болницата си, че до една седмица след бягството си се връщаха обратно.. А защо да се пази от външни лица.. и
без това всички рано или късно свършваме в лудница.. IRIX видя колегата си и се хвърли на врата му.. разцелува го като
оставяше по брадясалата му физиономия мораво - червени петна от червилото, което си беше възвърнал нелегално.. Мина зад
него и с всичка сила го срита в задника.
- ХЕЙ! - изкрещя DITRIX - Момченце, ще си отидеш!
Но IRIX вече се беше омел през отворената врата..
Санитарите дочувайки отново познатата тема се запътиха към DITRIX, хванаха го грубо за ухото и го повлякоха към
изолатора. DITRIX чак сега осъзна, че не беше се преоблякъл.. беше по пижама.. У тях си се разхождаше по пижама и беше
забравил да се преоблече.. < много рядко излизаше навън.. само за хляб и за цигари >
- Ама.. ама - изпелтечи той - аз не съм.. не съм
- Мълчи IRIXе! - изсъска по - едрото санитарче
- Ама аз съм DITRIX, нe IRIX!!!
- ИРИКС, ДИРНИКС - се същия капут.. - спомена второто санитарче, докато помагаше на колегата си да хвърли нещастника в
изолатора..
..............................................................
- Кекекеркенез - изсмя се IRIX докато бягаше далеч от болницата.. - Знаех си че ще дойде моя час.. сега ще отмъстя за
всичко, което сторихте! На всички ще отмъстя! Но най - вече на HiBiT за това че ме вкара в психиатрична клиника!
Както и да е.. 3 крачки по - нататък планът за отмъщението беше забравен.. Стигна до апартамента на desync.. Почука, но
никой не му отговори. Блъсна вратата с всички сили и тя се отвори. Той влезе в някаква стая, която нямаше тапети, нямаше
мебели, нямаше нищо.. просто гола стая.. От всякъде висяха кабели, а в средата на два компютъра бяха седнали Химика и
desync и чатъркаха весело.
- dump privmsg cs 'ti si proz' - написа desync
- dump privmsg sockscleaner 'ne e wqrno, ti si proz' - отвърна му Химика.
Отново използваха сървъсез за чат..
- Я, я, я.. - посочи IRIX - кликни тука - при което Химика усърдно започна да кляка. Himika и desync толкова бяха
изпаднали в чат криза, че не обръщаха внимание на околната среда.. Във въздуха се носеше само някакво тъжно техно..
Минимал, който обаче не правеше впечатление на никого.. само IRIX запуши уши.
- Дайте да се махаме от тук.. Ще ви заведа на едно място..
- Къде - протътри desync
- При Бисти..
Двамата ударно се изправиха и тръгнаха към входната врата..
Намериха бисти, който стоеше в алкохолен екстаз пред монитора и пишеше ли пишеше..
" !NS! WALLOPS - ddineff!beastie@irc.naturella.com DROP [ide] (t00 nick a3 sum mu slagal noexpire.. i po4wam da si
mislya nek0j ne6ta) "
Фактът, че бисти започваше да си мисли 'някои неща' беше действително плашещ.. но в ролята си на администратор
той имаше определени отговорности, като намример да рита задници и да изглежда готин и непобедим.
- Митаг, - глас от тъмнината на стаята зад него - тук имаме нужда от теб.. Ще отидем на една разходка и след това
ще направим голям купон..
- Купон? - последната дума зажужа в размитото от руска водка съзнание и всичко вече беше решено..
И сега когато бяха вече заедно им оставаше да преведат нещата в действие.
- Окей.. какво ще правим сега? - попита Химика като най - трезво мислещ от четиримата
- Ще вземем бонбонки.. - засмя се IRIX
- Не.. сериозно говорех.. Какво ще правим?
- Ще вземем бонбонки - тропна с крак IRIX. Извади телефона си и го подаде на desync. Той се усмихна и занабира номера,
който от последните няколко месеца беше запомнил цифра по цифра.. Върна телефона на IRIX < явно момчето имаше проблем
с техниката.. >.
- Хаааай Декстъъъър... - изрева IRIX-ът, след това смутолеви няколко не-дотам-разбираеми фрази и със сияща физиономия
подаде апарата на desync, който затвори и му го върна. Бисти и Химика гледаха озадачено.
- Кой беше това? - процеди през тишината Бисти
- Бонбончето.. Канди.. candy.. падаше се 'някаква' на minix.. - рече desync. Последната дума накара Химика да изтръпне.
Значи candy беше на minix.. Той беше се опитвал да говори с нея, но говорните му дефекти не му даваха шанс, проявявайки се
и в IRC.. Час по - късно те четиримата се явиха на уреченото място, където ги чакаше смъртоносна мацка. Когато видя
IRIX и desync тя им помаха с ръка и те се приближиха. Химика уплашено се здрависа с нея под насмешливия поглед на другите.
- И така.. - каза Бисти, който беше поизтървал алкохолния делириум и беше в процес на изтрезняване - сега какво ще
правим? - и се обърна към IRIX, очаквайки нова гениална идея.
- Ще отидем при або! - изпревари събитията Химика, който не беше пуснал все още ръката на candy
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
.. телефонът бясно завибрира..
- Ммда.? - с нежелание профъфли древния
- Ся ако ми кажеш, че си съживил и або, след като в шеста част го уби, ще те пребия! - изкрещя в ухото му по - голямото
му братче.
Дребния затвори ядосано и се обърна отново към компютъра.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
- Но.. або е мъртъв - съобрази се с ЦЬ Бисти
- Ще отидем в неговата крипта.. - изрече Химика тайнствено. Останалите тръгнаха след него с нежелание.
Той ги преведе през огромни блата и пътеки, за чието съществуване никой, освен десетината костенурки, които ходеха
по тях, не знаеше.. Десет крачки по - нататък те се спряха пред огромна разкривена ограда. Вмъкнаха се вътре и се
запътиха към огромна крипта точно в центъра на събитията.. Пред нея имаше два лъва, които стояха вперили поглед един в
друг. Прекрасни статуи от мрамор. Петимата се намъкнаха вътре почти без неприятности.. Минавайки между лъвовете Бисти
замръзна в една поза, като мембър на Flying Steps..
- Хей! - потупа го по гърба Химика - Това са лъвове! Не сфинксове.. Тези не могат да те вкаменят!
- А ок.. - рече Бисти и влезе вътре.
Спряха се в ядрото на сградата. Пред тях имаше съркофаг с написани на него гръцки букви. Странното обаче беше, че те
всичките бяха едни и същи - Омега. Над съркофага имаше бронзов ангел, който гледаше посетителите с ненавист. Химика
се изправи в целият си ръст, който представляваше 'леф и пеесе с дигнати ръце', пред съркофага и започна да говори.
- Абс.. знам че знаеш че много хора знаят това което знаем.. - чувстваше се объркан - Искам да ти се извиня за
глупостите, които съм простирал по твой адрес.. Съжалявам и за оня сайт, който бях направил, ама.. - Химика млъкна и
се огледа около себе си за секунда - Бисти ме накарааааа - проплака той. При което на IRIX и desynx се наложи да хванат
Бисти за да спрат евентуално убийство. Всички обаче се заковаха на местата си, когато от съркофага започна да излиза дим.
Той прие познатата им форма и заговори.
- Какво търсите тук?
- Ъм.. рискувайки да се повторя.. - профъфли надменно Химика
- Чух това! С каква цел сте тук?!
- Ами.. изникнаха няколко твои оператори, които ни правят проблем.. и реших, че ако ти се измазня ще можеш да ги
скастриш и да ги нашляпаш.. - Химика знаеше че або може да чете мисли и затова не криеше нищо.
- Абе яя.. - або се ядоса на наглостта на келешчето и духът му се скри.
- Dobre de - каза desync - sega kakwo shte prawim?
- Я първо си включи кирилицата че само дразниш читателите! - изрепчи му се Химика, който беше върл защитник на
кирилицата.. - сега ще отидем на вилата на Бисти и ще засучем там едно парти..
- Как така? - сепна се desync - само петимата?
- Ъъъ - процеди Бисти - във вилата имам само 5 компютъра и няма как да поканим повече хора..
Всички кимнаха в съгласие.
Вилата беше висока сграда на три етажа. От нея струеше самота и алкохолни пари. Бисти се заключи в избата, съобщавайки,
че неговото писи е там и няма да излезе в следващите няколко дни.. < не знам кога.. >. Химика не му обърна внимание,
защото вече беше залепнал на едното писи, и беше отворил services database, а candy хвана за ръка desync и IRIX намигна
им и ги поведе към някаква стая. Вратата на стаята загадъчно се затвори зад тях.
Излязоха след половин час.
- Ама.. - minix не трябва да знае, че съм идвала на купон с вас, защото ще бъде много ядосан.. - разтревожено каза тя.
Двамата се съгласиха, че minix не трябва да знае нищо.. Пък и даже някой да му намекнеше.. той загряваше доста
бавно и едва ли щеше да се досети.. веднага.. Пък после щеше да бъде твърде късно..
Химика си спомни, че вечерта щеше да има семеен съвет, стана от леглото и се затича към вратата...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
Злото не спеше.. Някъде там в мрака четири сенки се съвещаваха.. Мислеха лошото на няколко братя.. СВЯТ! И в стаята
свЯтна.
- Аааабе.. кой простак запали свещта! - профуча Миж
На което Ерионд отвърна с мълчание, защото му стискаше да отговаря на нечия тема едва тогава, когато някой я пуснеше
в неговия форум.. И мълча.. та до края на разговора.
- Асс.. - рече b1gl4m3r
- Няма значение.. - каза Мрънколака - и без това читателите вече знаят кои сме ние.. тука на събранието..
Свещта освети цялата пещера < малко като в 'Обществото на мъртвите поети' ( много качествен филм! ) > и се видяха
рисунките, които бяха издраскани с тебешир против хлебарки. На тях се изобразяваше храбрият войн свети Гьорги, който
поразяваше с копието си селската ламя, изпълзяла директно от подземието в Пирдоп.
- Ама.. за какво сме се събрали - измрънка ...Сон
- За да координираме действията си..
- Аааз кааазах Конса Конситоооо - изкрещя b1gl4m3r ни в клин, ни в чорап
- Слап! - плясна го през устата Миж.. - Няма да те взимаме на другите Злобарски Срещи ако не се държиш като Г0лям Л4м3р.
- И така.. - продължи ...Сон - трябва да нахраним този простак ЦЬ, задето пусна тема, в която нареждаше нашата мила
колежка Миж.. и тъй като не можем да наемем принц Игор да свърши това, поради факта че работата се разпърдя и той
се загуби някъде, пък и имаше някакви симпатии към ЦЬ.. Та.. налага се сами да свършим мръсната работа..
- Окей! - прекъсна го пак b1gl4m3r и отиде да рине на прасето
- Офф.. май така е по - добре - загадъчно каза Миж - сами ще си свършим всичко..
И започнаха да пишат на едно .txt какви лафове ще използват за да нахранят ЦЬ.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
Междувременно.. някъде в полите на Алпите.
impact стоеше с приведена глава срещу черното петно.
- Древен.. не мога повече така.. Напускам братството!
- Окей.. както решиш - отвърна петното без желание да спори.
" Кой от нашите познати има прилепи в главата " - мислеше си петното
- Ще ви следя.. - след което се махна.. Злото бе сторено.. часове преди това той беше написал писмо до другите си
две братчета, в което разказваше, че не може повече и че ще се махне.
Някъде из зоопарка..
- Майната му на Кафе дел Мар.. - каза си ecko, прочитайки писмото - има по - важни неща за вършене от някакво си
бягане от килъри.. - и се запъти към офиса на ЦЬ за да говори с него.
След близо половин час търкаляне по паветата той стигна до офиса. На вратата пишеше " Нику - ЦЬ - Гениален програмист
на .txt и .doc ". Влезе вътре и завари приятеля си, заедно с julie_ - новоприетата му секретарка, в доста интимно
положение. julie_ се изправи и изтупа коленете си.. ммда.. подът отново беше прашен и омаца хубавия чорапогащник..
Избърса устата си и стана да си ходи. Стигна до вратата, обърна се и смигна на ЦЬ:
- И да не забравиш! Линийка на Омега..
- Аааа да.. - засмя се прецакващо той - имам нещо за теб.. - и извади някакъв документ. Подаде го на ecko, който
смутено простъпваше от крак на крак. Той му хвърли един поглед и се усмихна, след това го даде на озадачено-гледащата-juls.
"Hey sweets:)
Wuz osnowa na fact-a che ot dnes se podwizawam kato local na irc.lirex.com, iskam da pomolq line-a mi na irc.omega.bg
da bude mahnat. Naqsno sum che ne sum izlojila sushtestweni prichini i argumenti za wnezapnoto mi otteglqne, ili tam
kakto ewentualno si go tulkuwate, no reshenieto mi e final.. i poradi lichni suobrajenie ne bih obqsnqwala na dulgo i
shiroko kak tochno stoqt neshtata..
Beshe mi izkluchitelno priqtno da buda chast ot celiq staff, wupreki bezbroiinite napatki ot strana na leko
umopomracheni indiwidi/users, i se nadqwam da se razdelim s dobro. Nadqwam se che wse oshte moga da durja na powecheto
ot was.. s izkluchenie na Nacionala, koito hich ne me obi4a.. i CuHeOkuA koito na boi mi skacha:PPP }{
Have a good one guys & keep the smile
(ako ne se usmihwate poweche shte wi biqqq ;P)
luv always,
Jul:D"
- В този документ ти си се отказала от линията си на омега. - продължи ЦЬ - Написана е под диктовката на IRIX,
който ти е 'уредил' линия на лирекс.. струва ми се, че ти повече няма да се върнеш в омега.. - заключи издайнически той
и кимна на ecko. Той надигна дребното си благоевградско тяло, стигна то julie_, хвана я за врата и я изтръска през
вратата.
ЦЬ се усмихна смутено на ecko.
- Зарежи.. недей ми обяснява - кимна с разбиране той. - Виждаш ли.. ситуацията започва да става много кофти.. Изгубихме
impact.. той реши да ни зареже.. не че имам скруполи.. Но оставаме само двама..
- Не - прекъсна го ЦЬ - трима сме.. не знаеш ли за новия член на Братството? Имаме си сестричка..
- Както и да е.. - продължи ecko - трябва да отидем в Бермудския ПараЛелеПипер и да върнем древния..
- Хъм - изхъмка ЦЬ - ми добре..
Телепортираха се < да ве.. в 'Теория на Конспирацията' всичко е възможно.. > и застанаха пред ХрамЪТ..
- Чакай ме тук - обърна се ЦЬ към ecko и влезе в храма. Обърса няколко паяжини с ръка и застана пред олтара. Коленичи и
погледна нагоре.
- Древен.. призовавам те от мъртвите.. Трябваш ни.. - след това спомена и магическите думички " Бла Бла Ягиди Шмагиди " и
зад него се чу познат глас:
- Не.. не здрасти аз тоя път ти казвам 'ХАЙ'!!!
- Уау.. то било много лесно - каза на себе си ЦЬ
- Аре да се връщаме в зоопарка при пауните, щото много се отклонихме от историята - рече древния.. и се върнаха..
..............................................................
Познатата фигура протъркваше подметките си по паважа и си пееше 'All day everyday I don't give a fuck..' Светлина
попадна върху лицето му и Химика позна смъртният си враг - D`AGOSTINO. Малка локвичка се образува под левия крак
на Иван < хмм.. защо в левия крачол го държи .? >. Химика се притисна до стената и се опита да остане незабелязан
в тъмнината, но не съумя да се скрие. Древния се приближи до него, погледна го строго и изсумтя весело:
- Зззззздравей зззззззайо! Ко си прайкаш.? - древния живо се интересуваше от психическото състояние на човека,
който много обичаше. Лицето му бързо помръкна, когато Химика му посочи табелка на раницата си, гласяща: " Pro4eti
www.himika.net/rules.html predi razgovor! " и преди древния да успее да реагира, защото му беше отнето нещо и
се забавяше мисловния му процес, Химика се измъкна и се понесе като половин порция под напътен вятър право към
хоризонта. Оправдаваше се на себе си, че е бързал за семейния съвет.. Нямаше представа за какво е свикан, но
май трябваше и той да присъства. Беше се приготвил да не обели думичка на съвета < това да не е IRC!!! > защото
неговите роднини обичаха да приказват много. Натисна копчето на асансьора и когато кабинката стигна до неговия етаж
той влезе вътре дори преди да се отвори вратата < не му трябва много на човек >. Влезе в стаята и тихо седна на едно
столче. Семейния съвет беше вече около масата. Много малка маса. Не всички бяха от Семейството.. Присъстваха и minix и
слу, абе общо взето - касапска среща.
- И така.. - започна семейния лекар - събрали сме се тук за да решим как ще отървем нашият възлюбен роднина - Ванко
от казарма.. Все пак там има СТРАШНО много изверги и нито една конзола..
- Ше заякне момъка - изправи се един от далечните роднини, който беше културист и вдигаше 180 кила на лег и 120 на
полу - лег.
- Да ама за целта трябва да пази тестостерона ВЪТРЕ в себе си - усмихна се житейски друг роднина.
- Мхм - процеди през зъби Слу.
- Я го знам беее.. - изкрещя доктора и преди някой да успее да реагира с боен вик 'Хака Хука' прескочи масата и
строши левия крак на Химика.
Момчето падна на земята и започна да се гърчи пред доволния поглед на спасителя си.
- Абе тъпацииии!!! - в стаята влезе брадясал тип, който размахваше кантар - Какви простотии вършите!!! Химика е
40 килограма!!! Няма да го вземат в казармата!!!
Всички погледнаха озадачено 'негодния за военна служба', който продължаваше да се гърчи победоносно на земята.
..............................................................
Чакалът се приближи до клетката със зайчето и протегна пръстче към решетката. Зайчето настръхна и яростно скочи в
желанието си да захапе пръста, който се канеше да го нахрани.
- Ам - спомена Чакала - древния те повери на мен.. аз ще те храня, докато той се завърне.. Ама май добре се справям
а? Как те нахраних само, след като се върна от Пирдоп..
На клетката на зайчето пишеше 'Сопол Стийлър'. Зайчето беше кръстено така от древните, поради желанието му да краде
сополи от другите зайчета.
- Хей..
Чакалът се обърна рязко.
- Аз съм.. не ме ли позна.. Древния. Ела тук.. искам да ти стисна ръката.. искрено ти се възхищавам за това, че добре
нахрани зайчето ми, след като се върна от пътуването.. май беше много гладно.. Но.. от сега нататък аз сам ще го храня.
Мерси за помощта. Между другото.. преди малко срещнах Химика като идвах насам.. имаш поздрави от него - древния стисна
ръката на Чакала, потупа го приятелски по рамото и го изпрати да си върви. Гледаше с усмивка как се отдалечава и след
това се наведе към зайчето, което покорно наведе глава и му рече:
- Казваш че парите не са всичко.. правилно.. единственото са! Знаеш ли, мило мое зайче.. говорих с принца.. нали се
сещаш, че искаше да правим отбор заедно.. сещаш ли се че ми беше споменал нещо че принца е съгласен да прави група с
тебе.. Той ми спомена, че няма такова нещо.. - древния хвана зайчето за ушите и поглади вратлето му с големия нож,
който държеше - И, мило мое зайче, следващият път като се опиташ да ме излъжеш.. ще станеш на русенско варено от
Силистра..
"Ммда" - внезапна мисъл мина през главата на дребния "що пък да не отворя стол за обществено хранене.."
..............................................................
- Хай - каза непознатият глас
- Хай - отвълна леспонс
- Леспо, как плай тлактола?
- Блъм Блъм Блъм
- Как прави кучето?
- Бау Бау
- Как прави мишката?
- Клик Клик
- Как прави Емо-то
- Смук Смук
< 'По дяволите' мислеше си респо, докато четеше 'плоклетия длевен само е чакал да го съживят и веднага е започнал да се
гъбалка с холата..' >
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
Химика стоеше на леглото си, клатеше десния си крак, а счупения ляв гледаше със съжаление и слушаше KoЯn. През главата
му мина мисъл, че може би Джонатан Дейвис е физик.. Все пак той пееше " Nothing changes, just rearanges.. ", но следващата
фраза го учудваше.. " for me this time ".. не мисли твърде дълго.. той беше съобразително момче и бързо стигна до извода,
че Джонатан е бил на диета и се е ядосвал на менюто " фурми този път ".. После се зачуди от къде може да са попаднали
фурми в Америка.. Не успя да стигне до сълюшън, защото телефона иззвъня. Той хвана слушалката и каза с дебел глас:
- Кой е?
- Аз съм.. Миж.. спокойно.. не ми пищи в ухото! Обаждам ти се за да ти кажа, че след малко с Мрънколака ще нахраним ЦЬ
на форума.. ако искаш си пусни писито и виж.
- Ама то е винаги пуснато.. - каза Иванушка на сигнала заето. - Такааа.. остана да оправим още една работа.. - вдигна
отново слушалката и набра номер.
- Ало.. да.. Рос, търся Бисти.. Прибра ли се вече?.. Да.. ако може ми го дай..
- Ало? - отвърна провлачено глас от другия край на линията.
"Бла < ммда.. синдрома D`AGOSTINO тресе здраво.. > пак е пиян" - помисли си Химика.
- Бисти.. трябва по някакъв начин да отстраним древния или поне да го стреснем малко.. Помниш ли оня блъф.. с
перманентната му парола.. Ъхъ.. действително не беше 'а'.. но аз я смених.. сега е 'а'..
- Знам какво да правя.. - рече Бисти и затвори телефона. Взе в ръце клавиатурата си и натрака едно 'здрасти'*.. изпрати
го на D`AGOSTINO.
..............................................................
> oh kolko mi e tupo.. - рече ЦЬ в канала, в който се събираха придворните му..
> kolko .? - отвърна древния в типичния си стил..
> mnogo.. - беше отговора.. пък в този стил..
Древния му даде една картинка с надеждата, че тя ще го поразведри но резултат нямаше..
В главата на ЦЬ блесна идея.
> shte mi dadesh li nick-a si?
> кой .?
> D`AGOSTINO
> ок
След което древния се опита да смени паролата си, но не успя.. Не можа да уцели перманентната си парола.. И така 5 пъти
един след друг, прехвърляйки през главата си всички перманентни нароли, които можеше да бъдат сетнати.. След това си
спомни един анонимен мейл < вж. ТК12 > който беше получил, и в който се казваше че перманентната му парола е 'а'..
/msg ns newpass D`AGOSTINO mryn a
Получи notice че паролата му е променена на 'мрън' и започна да се смее.. Смееше се пронизително.. В 4 и половина сутринта
съседите му се разбудиха от заразителния му смях.
> сменили са ми перм-а :щ - каза той на братчето си
> риъли? - не повярва той в първия момент
> da
> 'a' e
> HAHAHAHAHAHAHAH:) - нещата веднага станаха ясни на ЦЬ..
Дребния вече беше престанал да се смее и в главата му започваше да бушува буря. Обади се на един свой приятел, който
можеше да промени перманентната му парола, но нямаше достъп до services database.. Изведнъж ICQ-то изкрещя и излезе
бележка от Бисти: 'здрасти'.
> bisti, koga 6te dadete na services devel-a si dostyp do services .?
- запита дребния като се правеше на разсеян> ti adwokat li mu se yawewa6? - дребния се възхити на иронията, която прояви Бисти
> baba mu se qwqwam i taka .?
> ami imaj predwid, 4e dori i da mu dam - perm pass si 0stawa perm pass. 3aradi t0wa e perm... - Бисти вече знаеше всичко.
> za kakwo stawa duma .???
> ne mi se prawi na 2 i 1/2..
Древния не издържа и започна да пише всичко, което му беше в главата.. за своите съмнения за това кой е сменил паролата
и за всичко останало.. неща които дълго време беше таил в душата си..
> h0di se pregledaj.. paran0i4en si ne6t0.. ili h0dri prebij sysadmna na isp-to si :-) - беше отговора
> za6to .?
> e sp0red teb kak sa ti fanali parolata?
> e ne sym q napisal na desktop-a s glawni bukwi
> ili kat se napie6, ne si ka3waj permpass-a na gals ;-)
> pi4 - stawa6 4ast 0t te0riata si... ne6t0 yak0 te e p0dg0nila paran0yata.. ya namali malk0 trewata.. i a3 sum pu6il
trewi4ka nek0lk0 puti - 3nam kak e.. - продължи Бисти
> p0-d0bre se 3aslu6aj w suweta mi.
> da pyrwoto ne6to, koeto 6te naprawq kato se sybudq e da otida na psihiatyr - отвърна дребния и затвори ICQ - то
Беше адски ядосан.. Стана му ясно че се е захванал с безсмислени неща.. В този момент той се отрече от IRC. Мислите му
бяха сепнати от изтракването на нов SMS.. Погледна телефона и видя някакъв непознат нему номер.. - 098587191 - съдържанието
на SMS-а беше "%English" . Дребния се засмя и го затри.. Поредния опит на някой от доброжелателите му.. Затвори очи
за секунда и се унесе в дълбок сън. Сънува че двама санитари го мъкнат към някаква стая.. Стая, в която нямаше нищо..
Отвори рязко очи и се стресна.. намираше се в същата стая от съня си.. Държеше тръба в ръцете си и блъскаше главата
си в нея.. 'Дрън дрън дрън' - звукът от ударите на главата му в металната тръба се отблъскваше от панелените
стени и се връщаше обратно в ушите му 'дрън дрън дрън'..
- Параноик.. аз.. параноик.? АЗ.? Аз - Параноикът.. Еми да.. - говореше си той.. - явно наистина съм
параноик.. никъде не съм си сложил истинското име.. сигурно даже на аватарчето на некролога ми няма да съм аз.. Боже..
колко съм се сдухал.. 'аватарче на некролог'.. Проекта за крем за бръснене за охльови ме е сдухал съвсем. Трябва да
понамаля тревата.. Хей.. ама аз не пуша..
Миг след това в стаята връхлетяха двама санитаря, отнеха му тръбата и го завързаха в усмирителна риза. Завлякоха го
в 'Изолатора' и го хвърлиха там.. Слънцето залезе..
* 'здрасти'-то съм си го измислил за да навържа събитията