Хай представи се на публиката .

Защо твоето интервю се появи преди това на orbis, въпреки факта, че той беше предложен за интервю преди теб и също така въпреки факта, че 3-ма човека подрекпихме неговото интервю за разлика от твоето, което беше подкрепено от двама?
Фактът, че си жена смяташ ли, че има нещо общо?

P.S. Знам, че ти не си най-подходящият човек, на който трябва да се зададе този въпрос.

kwo ti e mnenieto za postoqnstwoto?

Какво мислиш за буквата Л?

кого от форумците искаш да чукаш :>

и защо?

off :големи задници сте

по темата:
Какво кара хората да предпочитат болката от любовта пред самотата, а други да се отказват от тръпката на любовта в името на самотата?

Хубаво
Казвам се Александра, на 18 години съм, живея в Добрич за сега ( но не за дълго, надявам се ) и противно на всички твърдения Не съм змия




Смятам, че този факт няма общо. Но положително има общо фактът, че приятелите ми са досадни и не ми зачетоха мнението в случая.

Мисля, че не е лошо качество, но не ми е закодирано сякаш.



Че с моя почерк изглежда по-добре от буквата Б.

Хаха, може пък когото съм искала вече да съм Знае ли човек



Необяснимо

Въпреки че философията не ми е най-силната страна, ще се опитам да отговоря. При това максимално кратко, макар че по темата са изписани километрични трудове от други личности преди мен

Самотата внушава някакво усещане за празнота и непълноценост. Болката е нещо, което ти припомня, че всъщност живееш. Или поне такова мнение се шири сред тийн масите. Аз лично не мисля, че любовта е пряко свързана със душевни терзания, емоционални дупки, депресии и болка. Всичко гореизброено е отрицателни емоции. В една връзка, когато отрицателните емоции са повече от положителните, човек трябва да се позамисли дали не си самовнушава, че е толкова влюбен, дали си струва всъщност цялата драма и дали не е време да потърси някъде другаде щастието ( Никой не е казал, че когато обичаш, е задължително да те боли )

По втората част.. защо понякога се отказваме сами от любовта? Мисля, че нямам точен отговор на този фундаментален въпрос. Понякога просто така се стичат обстоятелствата, понякога е неосъзнат избор, а понакога гордостта на силните хора ги обрича на самота. Но пък от самотата и изгубената любов се е родила толкова прекрасна поезия, нали? Значи все пак има някакъв смисъл

Генералният извод горе долу е, че почти винаги не сме доволни от положението, в което се намираме. У човека неудовлетвореността от всичко е направо генетично заложена.

п.с. пак се олях..

В този ред на мисли : губила ли си нещо, заради гордостта си?

Разкажи по-подробно за въпросните ти преживявания

Страдаш ли от комплекси и ако да - какви са те? :>

Да.

Хората са всичко на всичко 4-5. Малко като бройка, но много стойностни. Станаха ми изключително близки за отрицателно кратко време. Радвам се, че се намерихме, в живота ми са от скоро, но наистина е хубаво, че ги има. За летните партита просто не ми се говори Бяха тежки.. като студуването в морската градина даже се нарежда на последните места в класацията. Обиколих Черноморието, харчейки мизерната си заплата и минах де що клубове и барове имаше. Заради факта, че работех по 15-16 часа обаче ми се случи да заспя върху една тонколона, да идват гардовете и да ме питат какво съм вземала и докато се освестя да отговоря, да се вика линейка за моя милост. К'вото е.. хората, с които бях, още се ебават с инцидента ( мама им ). Беше весело. Колкото до промените и сътресенията - на автора на този въпрос вече обясних, че са лични и свързани със семейството ми и просто няма смисъл да стават обществено достояние. Айде стига ти толкова, бях максимално изчерпателна

obichash li da se prawish na shef ?

Всеки страда от някакви комплекси, дори и да не си признава Комплекс доскоро ми беше например белегът ми ( от изгаряне ), но в крайна сметка реших, че ми стои добре

Ще ми купиш ли слонче?

Хахах Да, че и ми ходи!

"Аз ако ти купя слонче, ти какво ще ми направиш?"

Е как можа да ми зададеш този въпрос? Повече няма да ти споделям такива интимни подробности от детството ми!

На въпроса - гумичка от молив

Тренирала ли си или имала ли си намерение и сконност да тренираш бойни изкуства ?

П.п. Горкият Лазар

iska li ti se niakoi ot foruma da bude bannat ;]

Като бях по-малка всъщност имах огромен мерак да се занимавам. По това време бяха нашумяли разни костенурки-нинжа, КаратеКид, тигри, дракони, разни китайци, мечове и така нататък. И най-важното - съседът ми тренираше и твърдеше, че може да ме събори само с една хватка ( което си е направо предизвикателство, когато си на 10-11 ). Но майка ми така или иначе не ми разреши, понеже ме виждаше като пианистка и не дай Боже да си счупя някое така ценно пръстче! Но аз явно имах агресия за изразходване и вечно го отнасяше един съученик.



Не храня лоши чувства към никого ;)

Кое е най-щурото нещо, което някога си правила?

Ама те всички казват "Аз ако ти купя слонче, ти какво ще ми направиш?", а ти ще ми купиш ли СЛОНЧЕ?!

Какво означава ника ти ?

Какво мислиш за чалгата?

Има ли литературен герой, на който се оприличаваш и ако да-защо точно на него?

Какво не би направила за пари?

Какво мислиш за Фънки?

Оле, наистина ми е трудно да си категоризирам глупостите до момента Като бях малка, например, имах редица изпълнение, свършващи винаги с предупреждение за изключване, общо 11-12 на брой ( баща ми беше на път да си разпъне палатка в двора на даскало, за да не му се налага да се разхожда ). После попораснах, започнаха да ме тресат разни еуфории и се е случвало да изчезвам от нас за по няколко дни, заради някаква любов беше, а после да съм наказана с месеци. Вече го докарах до изчезване от града в името на шоуто, но родителите ми просто свикнаха и едва ли се окачествява като щуротия.. и последствия вече Няма



За рожения ден!

Идва от един близък мой човек. Твърдеше, че съм таралеж, заради "бодливия" ми характер. И в началото беше "таралежко", после женското на таралежа - т.е. "таралежка", после някак си се превърна в "таралинка" и накрая го докарахме до "змийо", ама то не се брои



Имам доста отрицателно отношение към нея.

Е тук вече се позамислих
Струва ми се, че няма конкретен герой, с който да се отъждествя напълно. Откривам сходни черти с много герои. В момента на ума ми идва примерно Холдън Колфийлд от "Спасителят в ръжта". Мисля си, че имам нещо общо със цялостния му поглед към света - на моменти леко хлапашки, откровено бунтарски и честичко циничен. Той някак си надскаче възрастта си и понякога сякаш се чувства леко изгубен, безпътен и непринадлежащ. Бягайки открива себе си и е изпълнен с въпроси за смисъла на живота, вселената и всичко останало, на които разбира се няма отговор. Цигари в студа, ирония, откровеност, лека склонност към саморазруха, забавно-негативно отношение към живота, зад което прозира обаче и някаква романтична илюзия за щастливия край - свързвам тези понятия донякъде/отчасти със себе си. Разбира се, няма как да се припокрият изцяло двата светогледа, но допирни точки сякаш има. Това е само част от приликите и то само с един герой, мога да изброя още поне десетина ( някой, от които фантастични, но с наченки на ръбестия ми характер ), но нека не се впускам в подробности. Също и с анимационни герои правя асоциация, но въпросът все пак не беше такъв.

п.с. хм.. май че си изброих основно негативните черти, ама както и да е

Нещо, което е в разрез с принципите ми.


Понякога груб, брутален, ама иначе е пич сякаш.

Имаш ли нужда "половинката" ти постоянно да ти казва, че те обича или по-скоро имаш нужда да ти го показва?

Ревнуваш ли? Ако да - кога?

Ревнуват ли те? Ако да - кога? :>

imash li principi ? kakwi sa te?

Нарушавала ли си принципите си заради някого (какво те е накарало да сториш това)?

Айде да си го кажем направо :>

За колко пари ще легнеш с Гестапо.?

Слуачвало ли ти се е нещо да одобряваш ти, а всички други не (вкл. приятели) или пък да харесваш нещо, а всички други не? Какво правиш при такава ситуация?

Всеки обича да го чува, стига да не стане натрапчиво. Колкото до показването.. зависи. Предпочитам да усещам любовта и да я откривам в очите, в действията на другия, отколкото да ми се натяква един вид. Ако успях да обясня горе-долу..



Принципно не съм ревнив човек. Не съм почитателка на сцените, скандалите и демонстрациите. На мнение съм, че трябва да има доверие и свобода в отношенията, за да вървят.



Понякога, май. Вероятно поради факта, че приятелите ми са основно мъже.. знам ли

Всеки има някакви принципи. Какви са моите? Как да ти кажа, като те не са един или два? Но каквито и да са вярванията и убежденията ми, винаги заставам зад тях и рядко съм склонна да правя компромиси, което често пъти се оказва минус за отношенията ми с околоните.



Не мога да си спомня такъв случай сякаш. Затова и доста хора са престанали да бъдат част от живота ми.

п.с. поздравления за въпросите, успяхте да ме накарате да бъда сериозна

Няма начин

п.с. Гестапо?



Редовно Но винаги си знам моята и съм с рогата напред. В крайна сметка какъвто и избор да направя аз нося последствията, а не приятелите ми, нали?

Кога за последно се разби така, че на другия ден да се чувстваш все едно са те хвърлили от небостъргач? :>



Страхо.

В какво не вярваш?

Прелюбодействаш ли? Ако да - кога и защо?