Слънцето изчезва и настъпва пълен мрак,
нощта ни завладява и обръщаме във мрак,
всичко живо е във мрак,
и умирам само в мрак.
Чувам пак камбани звънят,
поглеждам аз на вън,
виждам пак ковчег и се моля да е само сън,
хората умират всеки ден, всеки час,
но рано или късно ще умрем ти и аз.
Времето минава и живота си отива
и година след година душута ми умира
чувствам как умирам и тялото ми как изтива,
и душата ми долу в ада се разбива.
Излизам аз на вън и гледам към звездите,
и усещам как със сълзи пълнят ми се пак очите,
и със мъка аз си спомняп от миналите дни,
а сега пред мен се виждат две мраморни стени,
но просто няма начин да избягам от смърта,
защото идва моя ред и напускам аз света.
Спомени нахлуват пак в моята глава,
но всичките са с черно тънещи в тъмнина.
Няма светлина, не виждам светлина,
само тъмнина, черна тъмнина.
Искам да съм жив,
искам нещо да живее,
но чувам пак камбани,
виждам пак смърта,
и кръвта ми се смразява.
Излизам пак на вън и гледам към звездите,
но няма ги звездите,
вече мъртвото е небето.
Винаги накрая все доброто побеждава,
и винаги накрая светлината пак изгрява,
но не и този път,
тука мракат надделява
и всичко се обръща
и ноща ги завладява.
-> Извинявам се за грешките си...