част 12: Невероятно но Fucked < 15 000 ( чат-пат ) души на Витоша .?!?!? >
written by: D`AGOSTINO
за моя гад - нику
за моя гад - мишу
за моя гад - Кирил
за всички млади играчи
.. розовата пихтия постепенно се вдървяваше все повече и повече и започна да приема човешки очертания.
Скоро след това на задната седалка стоеше нещо, което трудно можеше да се нарече човек, но имаше всички
характерни особености.. Глава, крака, ръка, уши, нос, гърло.. Това, което не можеше да разбере Нещото
беше защо земята непрестанно се движи около него. Пространството, в което се намираше беше доста тясно
и му се налагаше да ръчка мрежата, стояща пред него, за да може да диша свободно. Изведнъж отвори широко
очи, свъси вежди и се огледа < точно като Пинко - Розовата Пантера >.
- Ей! - каза си Нещото - Кво правя тука? Дееба.. кой съм аз? - след, което бръкна във вътрешния джоб
на белия си костюм, който трябва да отбележим беше доста измачкан, извади от там една лична карта и я погледна.
" desync is NetKeeper identified "
.. и до надписа снимка, която смътно му напомняше на някого. Осъзна че се намираше в някаква кола.. след
по - обстойно разглеждане установи, че колата не беше просто кола.. беше Патрулка.. погледна в огледалото за
обратно виждане < след стабилно изкривяване на врата си, така че да може да види в огледалото > и установи,
че това, което виждаше в огледалото до голяма степен прилича на това, което беше в личната му карта.
- Еееейй.. дееба.. аз съм desync бе! - плесна се той по челото, но се сви веднага от болка - Aaaaргх..
главата.. онези мръсници двамата пак са наливали водка в бирата ми.. Ама и аз стабилно ги наредих, докато
не бяха в стаята - усмихна се той. Не усети как започна да щрака с пръсти и да си подпява " In every life we have
some trouble, when you worry you make it double, don't worry.. " в такт с полицейското радио.. Тези куки явно
бяха фенове на Боби МакФерин.
- Ъъъъ.. ама той се е събудил - каза едната кука на другата като се опитваше да завърти дебелият си врат
на 180 градуса.
Патрулката спря пред някаква баничарница.. Беше от онзи тип заведения, които студентите от даскалъка наблизо
наричаха с милото 'тенекийка'.
- Тука ли ше го чакаме? - просъска едната кука.
desync ги оглеждаше. Бяха трима и с доста стабилно телосложение, но ако неговите колеги по чашка бяха тук
едва ли щяха да могат да им се опрат.
- Ето го! - каза втория.
Излязоха от колата и се запътиха към някакъв недъгав хлапак. desync видя през прозореца как го млатеха на
тротоара и се замисли как ли беше попаднал в тази кола.
- Ъм.. вие какви сте? - питаше хлапака - Някакви куки ли?
- Нье - каза единия
- Гагага.. селяндури! - смееше се хлапака - От къде си бе? - каза той поглеждайки единия от тях
- Тайна, майна. - отвърна
- Хехехе.. селяни прости!
- Въй.. тоя ше го попилея - каза третия
Завлачиха го към патрулката. Беше зелена с надпис 'Provincia Cupz' < 'l'-а в края на първата дума беше
издращен с нещо >.
- Аре влизай.. пази главата - изсумтя единия
Баам в главата.. и се появиха звездички.. баам в капака на колата и се появиха колички.
Докато успее да се свести вече го бяха навряли най - отзад при desync.
- SoulStealer! - възкликна desync - кво праиш тук? - но отговор не получи защото хлапака изпадна в несвяст.
desync реши, че е най - добре да се прави на заспал и потъна в дълбок сън..
..............................................................
Събуди се от отрезвителните шамари на кукерите. Огледа се.. беше в мрачна стая. Той беше в центъра.. от едната
му страна беше SoulStealer, a от другата неговия колега DITRIX. Зад тях бяха кукерите. Пред себе си видя два
снопа светлина, които се спускаха от тавана. Изведнъж под светлината застанаха две познати фигури.
desync чу глас, идващ от мрачната среда, между сноповете.
- Къде е ecko?
- В Кафе Дел Мар.. - отвърна лявата му страна
- Скоро ще отидем да го видим - отвърна дясната.
- Така.. сигурно се чудите защо сме се събрали тук, в този прекрасен ден, когато можем вместо това да си
чатим на спокойствие под властта на климатика.. Ние - CX, и фигурата, която беше от лявата страна кимна, и
impact, и дясната фигура кимна, заедно с ecko представляваме Синдикатът на Забравените.. Имаме за цел да
защитаваме доброто в тази мрежа, да закриляме слабите и да бием силните, също така да се гаврим с хората,
с които ни изнася и да се правим после на света вода ненапита.. друга практика на Синдиката е да обърква
хората и да разхвърля играчките, завет на D`AGOSTINO, по целия свят, също така да пием газ и да караме
лошите да пикаят горепосочената! - Тъмнината в средата замълча за момент.
- На нашето внимание е фактът, че вие - desync - човекът, когото много уважаваме сте предизвикали размирици
в канал #pirdop, и също така пожар в трабант, с цел да 'гледате как търчат онея келеши пожарникарите', според
свидетелите. Искам да ви питам едно нещо.. Защо бре, Гещ.? Как можа да го направиш.?.. Аз ти вярвах - desync
долови съжаление в гласа, идващ от тъмнината. CX и impact сведоха глави. - Разбирам, че си искал да се
позабавляваш, но не трябваше точно на гърба на тези горки хорица.. Разбирам също, че SoulStealer в желанието
си да се измазни на велик човек е постъпил така и приемам, че вината е изцяло негова. - Във въздуха проблясна
дулото на Колт - но...
- ...синдикатът няма да толерира подобно поведение - каза тъмнината и насочи Колта към desync
- Ауе не уе! - изкрещя impact и го плясна през ръцете - Простак! трябват ми герои за следващата част на ТК!!! ако
го убиеш кво ще правим ??
Въпросът с desync явно беше решен..
- Шефе, - cx се обърна към средата - ми кво ще правим с DITRIX ?
- Тоа пък кой е .? - отвърна средата
- ДъртМарул
- Хвърлете го в клетката с озверелите вегетарианци
- Ами SoulStealer?
- Оставете го на мен..
Всичко потъна в мрак.
================================================================================
========================
..монитора блестеше ослепително в очите му. След по - обстойно разглеждане на телосложението му човек би си дал
сметка, че той бе просто дете.. така си и беше.. донякъде. Интернет бе довел до тотална физическа деградация у
него, или както му викаха по - големите и по силните ( децата, които играеха футбол навън и не го искаха при себе си
< или пък го слагаха на позорното място - вратар >) - грездей.. Немощното му вратле сякаш се прекърши и челото му
тупна на клавиатурата. 'Штръ' беше резулатът, който той изпрати в собствения си канал..
<poco-loco> що рече ?
<Himika> нема повеке се занимавам со вас.. оти не сте ми од категориа.. во вас нема леп..
Мммдаааа.. Химика действително беше македонец.. и сега след като нищо не можеше да го спре да руши, все пак
цялата империя бе в негови ръце, той можеше да разкара най - верните си, световноизвестни хора и да разкрие
същността си.. същност, която обаче не бе убягнала от хората, които мислеха трезво..
Спря мирката, но тъй като беше твърде пристрастен след 36 секунди я включи отново.. '36.. това си беше рекорд'
мислеше си той, отбелязвайки на стената числото, наред до останалите.. цялата срена беше нашарена с числа.. 1, 1.10,
1.20, 1.30, 1.40, 1.50...
Няколко часа по - късно той просто се клатеше на люлеещия се стол на баба си. Изведнъж вдигна слушалката и набра
някакъв номер.
- Ало.. чичко, кажи на твоите да гласуват 'За' в следващото ми предложение. - и затвори, след което си пусна
един интернет експлодер и се върза към вотинг пула..
"Наче.. искам да преименувате ПаУниБГ на КаУниБГ".. 'Ми аргументи' - замисли се той -
"Arguments: шот така рехашва < вече беше толкова сдухан, че сместо 'решава' казваше 'рехашва' и на всички
келнери викаше 'кернел' > моя светлост.."
Време беше.. Той влезе в IRC и се /oper-на.. след което започна показно да тества новите patch-ове.. patch-ове, които
бяха написани месеци по - рано от неговите помощник девелъпъри, желаещи да останат в сянка..
- Ето, видите ли.. сега ще ви покажа как се форбидва ник - написа той на останалите оператори и показно форбидна
своя собствен никнейм.. защото му бяха казали, че може да прави каквото си иска и ако прецака нещо ще замажат
положението.
- Ооохааа.. как го направиии.. - въудушевено пишеха останалите оператори, което го караше да се
чувства горд от ненаписаните от него patch-ове..
- Е сега.. аууу.. нещо се е прецакало.. момент само да допиша source.. - чупеше стойки той.. След което се логна
с юзъра, който имаха още 143-ма човека, все девелъпъри и отвори source.. cut-на няколко реда, paste-на ги
малко по - нагоре. - A така.. сега вече всичко е наред.. ако имате проблеми ми се обаждайте.. Който не знае GSM-a ми,
който между другото е най - новия модел сони ериксон, да ми напише един мейл и аз ако реша, че е харно ще му дам
номера си..
Химика си спомни с удоволствие факта, че от известно време нападките от страна на D`AGOSTINO срещу него бяха спряли..
Този отвратителен тип.. с удоволствие би го убил.. но от далеч и със снайпер, разбира се, защото в евентуална
физическа схватка нямаше шанс срещу Футболистчето.. Този гаден тип.. Химика си спомни - до такава степен беше
спечелил неговата омраза, че когато бе отишъл на екскурзия с училището до Габрово ( пък и да се види с неговата
възлюбена - Мейми ) и беше загубил там своята учителка D`AGOSTINO беше създал team - LGT .. На другата сутрин
вестниците писаха 'Учителка Загубена В Габрово' - 'Lost in Gabrovo Teacher' си мислеше и Химика.. 'Този толкова е
изпаднал, че и по такива детски начини се опитва да ме дразни..'.. Но сега D`AGOSTINO беше изчезнал.. изчезнал
безследно и никой нямаше представа къде е..
След това отвори девелъп-ската мейллиста и започна да пише там.. пишеше толкова ожесточено.. с хъс, който имат само
негри, попаднали по грешка в скинарски квартал..
"Аз решавам.." "..според мен.." "..аз мисля.." "..струва ми се.." "..по мое скромно мнение.." "..на тези правила,
които е предложил печения им липсва гъвкавост.." "..много по - гъвкаво е.." < кашкавала например > "..ако
трябва аз ще седна да го пренапиша.." "..не ме занимавайте с глупости.." "..аз съм велик и не заслужавам
подобно отношение.."
Фразите една по една се изреждаха.. отново и отново.. непрестанно. На него не му направи впечетление дори когато
написа за девети път 'мое скромно мнение'.. явно с цел да изтъкне колко безкрайно скромен е.
След което изпрати на своя колега пакета, за който се бяха разбрали.. Не успя от първия път.. появи се някаква
грешка в мейла му.. Вторият път имаше грешка при архивирането и колегата му не можа да го отвори.. Файлът беше
успешно трансфериран и разархивиран чак на третият път.
Точно този негов колега се дразнеше страшно много от това колко е надут Химика и как чупи стойки, но не понечваше
да му каже нещо накриво, защото когато веднъж се бе опитал BeaZtie и minix веднага се хвърлиха в защита.. Просто
нямаше смисъл да се създават допълнителни дразги.
- Не бе, виж сега.. аз съм химика и съм цар на всички чатери.. нямам време да се занимавам с амсалаци като
теб - говореше той на протежетата си
- Съжаляваме че те обезпокоихме.. моля продължи да изнасяш лекция на непросветените леймъри..
Химика беше ДРИСКО инструктор.. имаше и диплома от Държавен Кенефоосигурителен Институт < ДКИ >.. и се гордееше
с качествата си.
Обърна се и погледна накриво..
- Ейшшш, майна, кви ги дялаш бе? - опита се да се намръщи
- Ми то па не може да е йептен харно.. аз дан съм кака ти slu!!! - отвърна sisi_lapa. Тя беше икономката му.
Този ден даже ибаница му беше направила, но той не го оценяваше.. Държеше се високомерно с нея, което я
натъжаваше, защото тя тайно беше влюбена в него.
" Скъпa диария " < dear diary >, написа тя същия ден в розовото си дневниче. " химчето вече трета година, да
го изядат язвите, се държи кофти с мен.. обещавам си, че ако предстане да се държи така аз ще спра да му меря
температурата отзад с карамфил, вместо термометър.. "
..............................................................
- ecko, искам да те заплаш.. ъъъ.. да поговоря с теб за нещо.. - каза човека, с трибуквен ник, който не трябва
да споменавам, защото ми казаха, че ще ми строшат главата < да го наречем за по - кратко Мрънколака ...Сон > - ако
не ми върнеш ника, който ти си ОТКРАДНАЛ - продължи Мрънколака ...Сон - ще ти пратя килъри, които преди да те
убият ще ти избият всичките зъби с корав хамбургски кренвирш и ще ги изпратят за претопяване в някой ЗЕЦ.. < зъбо-
електрическа централа >.
- Ама.. - промълви ecko - аз нищо не съм крал.. тоя ник не беше регистриран и понеже много ми харесваше си
го регнах.. от къде да знам, че е твой.. Сега е мой.. ще чакаш да ми омръзне да си го използвам и тогава ще си
го вземеш пак..
- Да, ама ако не ми го върнеш ВЕДНАГА твоите приятели ще страдат.. ще ги измъчвам по най - различни начини..
ще ги заплашвам анонимно по мейлове, ще.. абе какво ти разбравям..
ecko беше кораво копеле и за нищо на света нямаше да предаде своите хора.
- Няма! Мой си е ника! - беше решен, че след като се измъкне от лапите на Мрънколака ще замине за чужбина за
известно време.. той си имаше едно местенце..
Мрънколака извади мобилния си телефон и набра някакъв номер.
- Ало, Иване.. - той се обърка гърбом към ecko така че да не се чува какво говори - искам - прошепна той - да
отвориш services database и да crack-неш перманентната парола на едно леке.. искам да го поуплаша малко.. за какво
става дума ли.. друг път ще ти обясня..
..............................................................
- Шефе, - обърна се CX към мрачното петно до себе си - заплашвали са ecko за онзи ник..
- Шшш.. замълчи за малко.. в момента имам друг проблем.. правили са някакви 'Работи' в канал #pirdop и може би
ще се наложи да съберем Синдикатът за да осъдим действията.. участвали са DITRIX, SoulStealer и - петното
въздъхна - desync.. Събери Провинциалната полиция и ги изпрати да хванат тримата!
- Шефе.. - вметна CX - между другото започнах да харесвам Химика след онези коментари, които е дал във форума
за 'Теория на Конспирацията'..
" Да бе " - мислеше си петното докато гледаше как CX се отдалечава за да изпълни задачата си " как не.. "
В стаята влезе impact
- Ъм.. заплашвали са ecko.. налага се да се изгуби за известно време..
- Къде.?
- Все още не знаем.. когато стигне там ще ни прати хабер..
- Какво точно се е случило.?
- Някой му е приказвал кофти работи.. той не иска да сподели с мен, казва че не е сега времето.. също така някой е
разбрал паролата му и я е сменял..
- Аха.. вече имам представа какво е ставало..
impact се обърна и излезе от стаята.
Петното се замисли.. " Заради един тъп ник да стават такива поразии.. Вероятно Мрънколака е накарал някого да
crack-не паролата на ecko.. но кой.. кой може да се занимава с такива глупости, вместо кротко да си чати.. "
Изведнъж в съзнанието му изплува отговорът.. " Химика! " Петното се обърна и затрака SMS към него.. " Ot
koga stana moderno da se rowi w services database i da se crack-wat userski passowe " гласеше той.. Изпрати го
и след секунда се увери, че той беше пристигнал..
Няколко часа по късно получи e - mail от себе си.. Изпращачът се беше погрижил да остане анонимен.. Беше използвал
неговия собствен мейл като изпращач и някакво Софийско IP, знаейки че получателя не обича твърде много 'шопи'.
Писмото гласеше:
"Slushai kvo chado
pisna mi ot tvoite nomerca
SPRI se VEDNAGA
inache shte zamine maloumnoto ti nickche
Onova deto PERM pass-a mu e purvata bukva ot azbukata"
Единствено стила на писане издаваше този, който го е изпратил. Петното се усмихна на себе си и аз изтегна удобно
във фотьойла. След няколко часа го разбуди SMS от CX.. " wlez za malko w irc po4ti spe6no e ".. След което той
влезе за да разбере, че Мрънколака беше нанесъл своя пореден удар.. User на CX беше блокиран и той нямаше
възможност да пише във форума на ПаУниБГ..
" По дяволите.. имах истинско желание да върна проклетия ник на тези дебили, но последните им действия сериозно
ме накараха да се замисля.. " - мислеше петното " както би казал Busta.. This Means War.. " - усмихна се той. " Но
първо да се разправим с проблемите в #pirdop.. " - каза си той и забоде на вилицата си поредното пържено картофче..
================================================================================
========================
Part Two - Преди Данданията
..телефонът иззвъня..
- Нику, обажда се по - малкото ти братче.. написах 'Теорията'. Какво мислиш.. да я пускам ли.?
- Абе.. става, ама не си ги нареждал достатъчно..
"нареждал.?" .. "достатъчно.?" .. "Аз да не съм врачка, че да нареждам.?" "За момент си се представих като онея
дърти пенсии, дето ходят по паркове и болници само за да си приказват и да 'нареждат' демокрацията..".. - такива
мисли минаваха през главата на малкото братче. "Добре де.. какво толко иска да пиша повече.? Мене ми се чини, че
след малко ше седна и ше 'наредя' него" - засмя се.
- Аре заеби.. ще седна да помисля какво още може да се напише.. - и затвори.
Обърна се към монитора, който мигаше на парцали и го гледаше накриво, защото вече си представяше какво ще се
случи след малко.. Клавиатурата се огъна под натиска на тлъстите кебапчета, които някой фантаст си беше позволил
да нарече с анатомическото 'пръсти'.. и на екрана съответно започнаха да се появяват буквички..
..............................................................
IRIX беше метъл.. от истинските глави.. IRIX освен другото от дъното на душата си мразеше або..
Една сутрин се събуди със страшен главоцеп.
- Аааа!!! Бастардо! - изкрещя той на плаката на або, който красеше една от стените му - Ти си виновен нали!
< за него, както и за доста много хора або беше виновен за всичко ( ммда.. дори, когато адът замръзнеше, те
ходеха при або, вместо при Топлофикация например.. ) >. IRIX извади стреличките от загубения вече дЪртс и започна
като озверял абориген да ги хвърля по портрета на омразния си човек.
- Рррр... гррр.. - той ръмжеше и беснееше из цялата стая.
На вратата се почука.
- Ахх! Простак! - каза едрият санитар - Пак си разпрал усмирителната риза!
- Уаааааааааака уака уакааааааа!!! - отговори му IRIX. Речетативите, които изкарваше понякога разсмиваха всички
санитари в 'Отделението за Тежки IRC Случаи'. Те го бяха кръстили галено 'Вербалното Отверстие', понеже беше
известен в цялата болница с голямата си уста.
- Вмирикс, струва ми се, че пак ше требе да те праснем с шокова терапия..
Тези две думички преобърнаха душата на бедното създание.. То започна да тича на четири крака из цялата стая, да
се търкаля по пода и да издава 'озадачаващи', както докторите ги наричаха, звуци.
- Бааааа.. бааааааа... - обади се овцата в него. Той хвана двете халки, които санитарите му бяха прикрепили към
стената с лечебна цел, и с всички сили започна да блъска главата си в стената. Санитарите го хванаха и го завлачиха
в неопределена посока, под напевното, вече, мучене на пациента си. Изнесоха го от стаята, на която с големи букви
беше написано 'ИЗОЛАТ..' и беше задраскано, а до него с червило за устни, което иззеха насила от него самия, беше
надраскано 'IRIX'. Навряха го в 'Шоковото' и тряснаха вратата след него.. Няколко секунди след като той се беше
почувствал свободен 3 още по - едри санитарчета го хванаха не-твърде-нежно за врата и го поведоха към 'кръста', на
който се завързваха пациентите, за да им бъде приложена терапията с ток..
Мунита по - късно IRIX дойде в съзнание и установи че вече е здраво аво завързан на 'масата' бяха му сложили и
'короната'.
Преди да успее да изкрещи 'нееее' бече го бяха тръшнали с 2000 волта. Тока се приплъзна по слепоочията му, мина
през мозъка му и се пропадна надолу - към катранено - черната му душа.
- Ммммами.. - крещеше той - мами!.. МММбоой.. whatup, boy boy?.. Ъъъ.. едииин живооот с теб живеем аз и тии.. Как
времето летии.. - цветът на очите му се сменяше неимоверно бързо < точно като екран на 'Велико Търново' >. Пред погледа
му преминаха всички негови възлюбени.. julie_, Пенка, Кирка, Матка, гаджето на minix, Чернушка - овчицата на бай Лазе..
Съзнанието му беше замъглено от тока който на тласъци пронизваше мозъка му. Спомни си времето, когато беше
обикновен чатер..
- Хай, асл плс - каза той на единия санитар.
- Дъгъдъ - отвърна му санитаря и дръпна ръчката, спирайки тока.
Тялото на IRIX се отпусна и той установи, че беше направил локвичка на пода на 'Шоковото'. Не можеше да помръдне.
Беше загубил вероятната < пиша 'вероятната' защото 'невероятната' би изглеждало малко тъпо.. > си физическа сила.
Отпуснат надолу той се остави да бъде влачен по пода от двамата яки санитари. Мокрите му панталони се влачеха
по пода. Беше хвърлен грубо на леглото в 'стаята' си. Той се отпусна, не че беше много стегнат преди това, но
така е лафа.., и заспа.
- Номер 00, събуди се! - изкрещя санитаря за четвърти път. IRIX се сепна, чувайки своето номерче. - Номер 00,
имаш посетител!
" Чакай малко, бе! " < плочата спря да се върти, предизвиквайки онзи отвратителен скречоподобен звук с това >
" Ама аз не съм в затвор!!! Аз съм в психиатрична клиника! " .. ммда..
- IRIX, събуди се !!! - изкрещя санитаря за четвърти път. Той се сепна, чувайки името си. - IRIX, имаш посетителка!
" Ъъъъъ... " беше единствената свързана мисъл, която мина през главата му.
- Сладурче - каза julie_ и прегърна голямата му глава.
- Бфдгссс - и от устата му потече лига, което накара julie_ да се дръпне на страни.
- Аааабе... - профъфли тя с отвращение - ти си кофти IRC гадже! Какво като ме направи глобалка.. Не искам повече
да съм IRC гадже с тебе!!! От днес IRC - късаме!
- Кгфдгпкдс? - попита той.
Беше късно.. тя вече беше хукнала към вратата и токчетата на червените и обувки тракаха по мраморния под на болницата
за бързо - изоставащи.
- Муцка, - каза тя на единия санитар - ако ме предложиш за вотед админка мога да ти направя такива неща, на каквито
никоя досегашна адМИНАТА не е способна..
- Ъ? - санитарят погледна озадачено. Той беше от онзи тип хора, които нямаха представа какво е това 'IRC'.. Никога
през живота си не беше 'влизал в мирката' или в 'ирцд-то', както му казваха по - напредналите..
- Whatever - каза julie_ с прекрасния си френско - намибийски акцент и напусна болницата, в търсене на нов
гостоприемник.
..............................................................
.. 'Thanks на Кен Киси за вдъхновението.. вечна му памет' - написа братчето и хвана телефона..
- Ако тва не те кефи, ще ти откъсна и останалите 3 топки! - каза малкото братче и затвори телефона.
CX, остави слушалката настрана и се запъти към компютъра си..