Здравей.
Представи се по начина, по който го правиш обикновено.

Въпрос №1: С какво се занимаваш служебно, с какво би искала да се занимаваш служебно и с какво се занимаваш в свободното си време?

IRC или Skype? И защо?

Не съм очаквала да бъда интервюирана, тъй като основно чета, а рядко пиша в този форум, но съм поласкана

Казвам се Стелла и съм на 23 години. Учех Информатика 3-4 години в СУ, но сега съм първа година Графичен Дизайн в НБУ. Живея в София с родителите ми, двете сестри и котката. Друго не знам какво да кажа толкова накратко.



В момента работя като офис-асистент в една софтуерна фирма, но се занимавам главно с маркетинговия отдел. Доста време не бях много ориентирана с какво искам да се занимавам, но тъй като от няколко години рисувам сериозно, осъзнах, че това е нещото, с което искам да се занимавам в живота си. За жалост, осъзнавам, че трудно бих се изхранвала като традиционен художник, затова се насочих към нещо по-практично - графичния дизайн.

В свободното си време главно рисувам, свиря на пиано или китара, пея, чета книги, гледам телевизия, излизам навън - с приятели или на разходка... Въобще много неща обичам да правя, лошото е, че рядко имам свободно време



Skype. Допреди една година стоях нон-стоп в IRC - и на работа и вкъщи, направо се изприщвах, ако компютърът не ми е включен и каналите не са отворени Не знам как да го обясня, но с времето тази зависимост изчезна, може би и хората, с които най-вече общувах също спряха да пишат... Сега влизам много рядко, а с познатите си се виждам наживо. Не че Skype ми е много любим, но по него се свързвам с майка ми, леля ми и още познати, които са далеч и го използват, така че го ползвам повече от IRC

Паулу Коелю, Стивън Кинг или Марко Семов?
Ако трябва да посочиш книга на един от горните, коя би била тя и защо?

Интересен въпрос
Книга на Марко Семов не бих посочила, защото не си падам по публицистика
На Стивън Кинг не мога да посоча книга, защото съм ужасно страхлива и съм чела само 30 страници от "То". Оттогава всички книги на Стивън Кинг (а имаме почти всички) са скрити на задния рафт на библиотеката, тъй като ме хваща страх само като видя картинките.
Така че остава Паулу Коелю Въпреки, че "Алхимикът" е приятна и красива книга и повечето хора свързват Коелю с нея, аз бих предпочела да посоча "Захир", която също е разказ за едно пътуване и откриването на същността си, но е написана в много по-различен и приятен за мен стил.

Захир е страхотна книга, в интерес на истината тайно се надявах да посочиш нея. На Семов не всичко е публицистика (визирам "Цената", "Очите") и на Стивън Кинг не всичко е страшно (The Green Mile). Надявам се да не е проблем, че задавам 2 въпроса един след друг, ако е така просто кажи и ще си изтрия мнението.

Определяш ли се като красива и какво за теб представлява красотата?

Имаш ли хоби?

Ейй, да бе, забравих за "Зеленият път"! Направо изключих Нея съм я чела и е една от любимите ми.

Въпросът за красотата е много сложен. Може би имам различни виждания за красота от другите хора, защото често ми се случва да съм на различно мнение за красиво с някого. Обичам да гледам хората и да изучавам лицата им. Според мен красивото не е в перфектно изваяното лице, тип "Пълна промяна", а в истинското лице, от което лъхат емоции, което има интересни черти и издава душевност... Оф, трудно ми е да обясня така
Не бих казала, че съм красива, макар че други са ми го казвали. Понякога се чувствам красива, понякога - не...



Ако речем, че рисуването вече ми е бъдеща професия, то тогава хоби ми е музиката. Най-много обичам да пея, дори по едно време ходех на уроци, но вече не ми остава време

Фенка ли си на Купоните или си от спокойните ?

Какво е отношението ти към лъжата, клюките и интригите? Имала ли си преживяване, свързано с нещо подобно, което се е запечатало дълбоко в спомените ти?

Какво мислиш за семейните празници?

Още ли смяташ, че ще бъде изобретен лек, който да контролира любовните пептиди на Ани и Боян ?

Какъв образ ти се появява пред очите, когато някой спомене думата "доброта"?

Какво би променила в себе си (визирам нещо от характера) ?

Преди обожавах купоните - само ми дай да хойкам нанякъде, да има много танци, пиене, ядене, а у Първите 2 години от студентския ми живот почти не ги помня Абе, помня ги, ама то само пиене и купони помня, няма голяма файда... Но напоследък обстоятелствата така се подредиха, че все по-рядко ми се удава да ходя на купони, а ако отида, са едни такива бабешки, ужас Пък може и аз също да съм улегнала, не знам, трябва да се пробвам скоро.



Улучи ми болната тема. Лъжата в някои случаи я оправдавам, но клюките и интригите ги мразя адски. Причината е една... компания да я наречем, в която се движех няколко години. Винаги съм общувала с много хора, имам всякакви познати, но такова патологично изкривяване като у тези хора, просто никъде няма. Там интригите, клюките, слуховете и измислиците просто са в невероятни размери. Много съм си патила от тях, защото са разказвали какви ли не слухове за мен и после... ходи обяснявай на гаджето си, че нямаш сестра Направо настръхвам като се сетя.



Семейни празници... В моето семейство така сме възпитани, че Коледа например е семеен празник и тогава всички са си вкъщи и го прекарваме заедно. После на Нова година вече - ходим където си искаме. Същото и по Великден и т.н. Ако питаш мен, аз не съм много традиционалист човек, но майка ми е много стриктна в това отношение и ни е изградила някакви... принципи Предполагам, че ще запазя това отношение и когато създам собствено семейство.



Хахаха
Да, все още смятам. Аз съм човек на точните науки, обичам физиката, химията... Смятам, че те движат всичко в организма ни. Смятам, че щом чрез химически вещества може да накараш човек да се ядоса, да се успокои, да се развесели, да се депресира... тогава може да го накараш и да спре да страда от любов
Това, разбира се, не означава, че не вярвам в любовта - напротив, много съм романтична и мечтателна. Иди разбиери



Ето този образ.
Това е любимата ми скуллптура - Pieta (състрадание). Сътворена е от Микеланджело в последните две години на 15 век. Изобразява тялото на Исус в скута на Дева Мария, след разпятието. Намира се в базиликата Св. Петър във Ватикана.
Обожавам излъчването - спокойствие, нежност и... доброта. Просто няма друго нещо, което толкова да ме изпълни, когато го гледам. Една от мечтите ми е да отида да я видя наживо

kakyw wid muzika predpochitash?

С какво чувство си спомняш сега, елф от преди 5 години ? А Вальо и Искрен ?

Kakvo mojesh da gotvish?

Амиии... Аз си се харесвам такава, каквато съм. Ако се променя, вече няма да бъда същата, затова не бих искала да се променям. Но нещото, което смятам, че е в мой ущърб, като част от характера ми, може би е това, че съм много наивна и вярвам в доброто у хората, доверявам им се и в крайна сметка се оказвам наранена по някакъв начин



Слушам главно метъл, рок, понякога и джаз. Тъй като "метъл и рок" е доста широко понятие, ще уточня, че си падам по неща като Blind Guardian, DIO, Led Zeppelin, Rainbow, Whitesnake, Helloween, Judas Priest и прочие
Понякога изпададам в някакво отнесено настроение и слушам Delerium - не знам точно какъв стил се водят, ambient ли е, какво е, но са страхотни.
А в офиса слушам радио FM+, защото колегата ми се оплаква, че от mp3-ките ми само му се карали



#elf е първият истински сериозен канал, в който влязох в първите ми дни в IRC. Спомените ми са само хубави - настроението, духът, хората. Покрай него се запознах с много приятели, с които споделяме общо виждане за живота и с които все още поддържаме връзката си. Чувството най-точно казано е носталгия.
За жалост, с течение на времето каналът западна. След като ми го повериха, много исках да го направя отново такъв, какъвто беше в онези славни дни, но... нещата просто не се получаваха - хората ги нямаше, а новите лица някак... не бяха тези хора, които да върнат духа. А може би грешката е била и моя.
Колкото до Вальо и Искрен, ще съм много доволна, ако ми кажеш и никове, защото паметта ми е доста лоша

Теоретично - всичко
На практика мога да правя спагети, супи, мусака, тортички, баници и тем подобни.
От майка ми съм научила, че умението да готвиш или го имаш, или не. Ако го имаш - хващаш рецептата, добавяш по нещо от себе си и яденето се получава, дори да го правиш за пръв път.
Във всеки случай да се похваля, че правя най-хубавите палачинки, мекички и пържени филийки.

Какво правиш, когато видиш падаща звезда?

Пожелавам си желание, разбира се
И да ви кажа, винаги се е изпълнявало.

С какво се гордееш?

Още един въпрос и за вчера, ако не е проблем, де : Обичаш ли да пиеш/ядеш компот?

Напоследък се гордея с това, че осъзнах, че съм самостоятелна и значима личност сама по себе си, че мога да постигна всичко без чужда помощ и такива неща.
В по-конкретен смисъл се гордея с това, че съвсем сама си купих кола и с последната печатна реклама на фирмата, измислена и направена лично от мен



Много обичах едно време баба като правеше компоти, също лютеница и разни сладка... Обаче вече не й се ходи до лозето, за да прави, все в града си стои, мрън

simpatizirash li na nqkakyw sport?

Към кои форумци имаш положителни/отрицателни впечатления ?

Много обичам плуване. То ми е в кръвта - майка ми в била републиканска шампионка като млада, леля ми е завършила НСА и допреди няколко години беше треньор по синхронно плуване, дядо ми (техния баща) е много добър плувец, дори и на тези години. Страшно добре се чувствам във водата.

Иначе от известно време гледам Формула 1 и взех, че се запалих страшно. Кими ми е любимец и направо скачах от радост като стана първи в Китай

Кое държание можеш да класифицираш като просташко? А за пълния смисъл на Простотията (с главно П) ?

Ооо, това е много лош въпрос... Аз не чета всички теми, така че сигурно има много хора, за които нямам никакви впечатления
Но хора, които са ми направили добри впечатления са:

PrinceIgor (защото обича загадките също като мен), ти (заради аватара... разбираш какво имам предвид), dlh и Alissa - едни от малкото, които познавам наживо... nik666, DarkSol`2Bz, ^_JoHn_DoE_, Mariyana, Mandy, magdanoz, zeraful, GoodINC, hatred, CrazyGoD, DaDiablo, Your^mind^f, Forfi, dreben, Narf, NoEx, RABIES - въобще хора, които имат собствено мнение и могат да го изразят както трябва Но това са просто впечатления от форум, нали се сещате. Ако някой ден се опознаем по-добре, може да си сменя мнението



Като се замисля за това поведение, се сещам за няколко човека:
1. Едно бившо гадже, което парадираше наляво и надясно с парите си по много грозен начин (зарязах го).
2. Един от братовчедите ми, който се държи като пълен селянин и се прави на голямата работа, все едно светът му е в краката и всички са по-низши от него и са му длъжни по някакъв начин, а всъщност е едно малко леке, което нищо не е постигнало в живота си (не си говоря с него).
3. Един стар познайник, на който всяка втора дума му е гадна селска псувня (спряхме да се виждаме).
4. Една съученичка, която се държеше като курва по много грозен начин (гледах да не общувам с нея).

Това са първите четири неща, които изникват в съзнанието ми на първо мислене. Но със сигурност има и още неща, които бих класифицирала като "простащина" - бутащите се хора в автобусите, чалгата, таксиджиите, които неслучайно наричат "бакшиши", боклуците по улицата, сергиите за "сютюени по левче" на центъра на София, селските свалячи, 13-годишни момиченца с батковци на по 35 години... Да не продължавам, че ще започна да се замислям за емиграция. Просто страната ни е една голяма кофа с простотия, пък аз съм такъв човек, че и най-малкото нещо ме отвращава.

Сега се сетих за една случка - отивам в магазина, за да купя пиле на грил по поръчка на бившия ми приятел. Оказва се, че трябва да чакам половин час, докато станат готови и аз започвам да се мотая в магазина. Минава известно време, пилетата стават готови, аз си отивам на опашката и... някакъв мъж на средна възраст ме прережда! Аз му обяснявам, че съм тук от половин час, обаче той ми вика - "Не ме интересува." И се прави на приятно разсеян, докато аз се опитвам да обясня с думи прости, че пилето е мое. Продавачката и тя се направи на тъпа и му даде на него пилето. Не съм възпитана така, че да вдигам скандали, затова си замълчах, но ми стана толкова чоглаво. Вместо той да е чакал половин час и като истински мъж, да ме пропусне пред него, той мен ме пререди. На такова леке не знам как му се вика.

Ето затова някъде по-горе казах, че съм много наивна

Kakvo moje da te izkara izvyn nervi

На кметските избори ще гласуваш ли ?

Смяташ ли, че IRC ти е дало/отнело нещо ?

Какъв би бил сюжета на филм озаглавен "Щастие"? А ако си главния герой?

Обикновено не си позволявам да бъда изкарана извън нерви. Най-често това ми се случва вкъщи - майка ми е просто специалист. Сестра ми също, особено когато ми взима дрехите без да пита
Нещата в ежедневието, които ме нервират са несправедливостта, простотията, интригите...



Сигурно ще гласувам, но още се колебая между 2-3-ма кандидата. То няма много смисъл да гласуваш като не вярваш на никой от предложените, ама все пак трябва да поемем и ние някаква отговорност. Ако гласувам, поне ще имам възможността да се ядосвам след това



Определено. Нещата, които ми даде са много нови приятели и познати, с които споделяме еднакви интереси. Едва ли щях да открия толкова хора, с които споделяме любовта към един и същи писател, ако не бях влязла в IRC. Трябва да се отбележат и дългите задушевни среднощни разговори - не знам защо, но истините за живота все ти идват до акъла между 2 и 5 сутринта
За да има баланс във вселената, естествено е и да ми отнеме нещо - може би това е времето. Постоянното висене пред компютъра, когато часовете минават без да ги усетиш, отнема възможността да свършиш толкова много други неща (например да си научиш за изпита на следващия ден, но това е една друга тема ).

"Щастие"...
(5 минути мислене)
По мое мнение най-истинско щастие могат да изпитват тези, които не са видели лошото в света, чиито сърца са чисти, чиито съзнания са все още неопетнени от мръсотията, която ни заобикаля.
Затова смятам, че най-подходящият сюжет за този филм е детската радост - малкото бебе в прегръдките на майка си, детето, което сутрин първо се усмихва и чак след това си отваря очите, радостта от пускането на сапунени мехури, търкалянето по тревата с любимото куче, скачането в локвите, заспиването с любимата плюшена играчка...

Тъй като вече не съм дете, едва ли мога да съм главния герой в такъв филм. Може би в моя филм аз бих държала едно бебе в прегръдките си. Мисля, че нищо не би могло да ми даде по-голямо щастие от едно дете (ама някой ден, засега още не съм готова! ).

syjalqwash li za neshto?

Казват, че човек не трябва да съжалява за нищо. Но аз не съм толкова умна и съвършена и си съжалявам за много неща
Абе не знам всъщност... като погледна назад и си кажа "Това не трябваше да го правя", после пък си казвам "Да, обаче ако не бях, нямаше да стане еди-какво си." Така че всяко зло за добро. Всеки един момент от живота ни ни дава възможността да направим избор и всеки избор ни дава по нещо хубаво. Но същевременно за всеки избор правим компромиси с друга част от живота си.
Ако мога така да го кажа - съжалявам, че нямам възможността да разбера какво щеше да се случи, ако бях направила различни избори в живота си досега

Представи си, че 3-мата ти най-близки човека описват характера ти в 3-4 изречения. Как би изглеждало описанието им според теб? (възпрозиведи го)
А кои са тези хора.?

Майка ми би казала, че съм лъчезарна и весела, силна, но също така и непостоянна.
Бившият ми приятел би казал, че съм добра и мила, но наивна до глупост и прекалено чувствителна.
Психиатърът ми би казал, че съм емоционална, нестабилна и жертваща себе си в името на другите.

По-дълго не можах да го измисля

Няма ли да се вземете с PrinceIgor ? :>

Ооо, още не съм си поръчала кристалната топка

Мислиш ли, че човек, който не е зъл ще стане такъв ако види достатъчно много страдание.. или това важи само за картините?

Koe e nai-trudnoto neshto, koeto si pravila?

Да. Никой човек не се ражда зъл по природа. Това се случва с порастването и заобикалящия те свят - малко по малко се губят емоциите, съчувствието, емпатията и просто ставаш безцветен и зъл.
По същия начин, ако влезете в къща, която е видяла много насилие, ще усетите духа, който се е пропил в нея. Ако гледате картина, която е рисувана с омраза, ще ви побият тръпки от усещането. Такива неща.



Ако изключим някои изпити по висша математика в университета, най-трудното нещо, което съм опитвала да правя е да забравя някого, когото обичам (все още не съм успяла...).

Доволна ли си от интервюто?

Смяташ ли, че имаш непостижими мечти?

Да, беше ми много интересно да отговарям на въпросите ви, освен това доста от нещата ме накараха да се замисля



Да, определено. Нещо, което е напълно непостижимо е например това да живея в Англия в началото на миналия век
От по-реалистичните ми мечти бих казала, че не смятам, че има нещо, което да не мога да постигна. Май единственото нещо, което човек не може да направи, е да накара друг човек да го обича насила. Всичко останало е напълно възможно, ако имаш достатъчно желание, упоритост, воля и мозък
Точно скоро си мислех по подобен повод, че когато бях по-малка си мечтаех да имам кола и си казвах, че това е нещо голямо и никога няма да мога да го имам и т.н. А ето, че се получи (и между другото, много съм щастлива!!!). По същия начин сега си мисля за някакви неща, че едва ли ще ми се случат някога, но кой знае...