Нямах какво да си прайкам днес в обедната почивка /бях тотално отчаян от "Български пощи"/, та си седях в кухнята и дремех и изведнъж ми хрумна да ем супа. Та супата си беше супеста, ама в къщи имат някакъв кофти навик да готвят безсолно, безоцетно и други без-ове. Вземам аз оцета и си сипвам както си трябва, бъркам като пич, пробвам, ама гума.. Никва разлика. Започвам да си мисля как са спрели да правят оцета както си беше едно време и трябва да сипваш едва ли не половината бутилка, че да се усети някаква разлика /беш ли му маата, може от вкусовите ми рецептори да е../ и в същия момент виждам надпис на бутилката.. "Подкиселител".. WTF Това ли е шибаното извинение на производителите на оцет за да спрат да правят качествен оцет.? Съдържанието на нещото беше "истенски винен оцет и оцетна киселина". Демек най-калпавото вино и оцетна киселина..

Предлагам в същия ред на мисли да бъдат създадени продукти със следните имена: "Подмазнител", "20 броя ракообразуватели", "Доматен хлебонамазвател".. Списъкът продължава, но предвид нецензурното му съдържание ще се въздържа от транслирането му тук.

Благодаря за вниманието.

От много време насам вече няма качествени продукти, а по мое мнение няма и да има скоро

Така си е! Качеството е отвратително! И с всеки изминал ден всичко това, което трябва да бъде, не е това, което е! Искат маса пари за нещо, което действително не ни дават!

Който иска качествен оцет (например) отива в магазина и си купува балсамиран оцет (или както му е наименованието в България).

Балсамов :>

Аз исках оцет, мейт.. А те са ми пробутали подкиселител..

Окей, сега ще превърна тази тема в своего рода манифест срещу идиотщините в републиката и затова моля някой да бъде така добър да я преименува на "6% подкиселител" /с кавички/.

Макар "Български пощи" да не е държавно предприятие служителите му са останали от соц. /А някои от тях дори от идването на власт на комунистите/. Чаках пратка от чужбина /до днес, защото в момента вече не я чакам/, която по мои сметки трябваше да пристигне вчера. На два пъти ходих, тъй като не получих никакво уведомление вчера и един старец, с когото общуването беше изключително трудно на два пъти ми сочи една тетрадка, в която с химикал не беше написан моя адрес. Преди пет минути /днес/ на вратата се звъни. Отварям и щях да падна от очудване. Шибаният Клинт Истууд. Тексаски селянин с всичките му принадлежности - брадясал, с изгорял /но още димящ фас в ръката/, рошав и смърдящ на чесън. Погледна ме с мътния си син поглед и каза: "Четиресет и седем". Помислих, че има предвид калибъра на ютията, с която ще ме застреля всеки момент, ама после ми мина през акъла, че числото е сходно с адреса, на който живея. "Ахъ" /за малко да добавя ", пънк"/. Прецени ме отгоре до долу и с кълбо дим в гурелясалата ми муцуна рече "Мариан". "Ахъ". Подаде ми хартийката, аз казах "благодаря" на гърба му и с това се приключи. Та.. сега отивам да се боря със стареца отново :)