О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш?



Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.



Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.



Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.



Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

Каквото и да се каже за Ботев ще е малко...

Свобода или смърт юнашка!!!

Знаех го на изуст, а съм го позабравил...
Това е велико! Написано с толкова силни думи... И как те кара докато го четеш, без да усетиш, да си представиш мрачната картина.

Всички наричат Вазов патриарха на българската литература, но за мен Ботев си остава номер 1.
Неговия стил, специално на мен, ми много повече допада от този на Вазов.
Освен принос към литературата той има и към историята на България - евала.

Васил Левски Апостолът На Свободата !
Поклон !