Ще си остана неразбраната тъга
която стихва тихомълком в мрака.
Ще се превърна в неизплакана сълза,
която се забравя като крясък.
Ще си бъда нараненото дете,
чиито думи никой не разбира,
ще изчакам да поспре да ме боде
и в прегръдката на нежността ще се завия.
Ще си остана сивото във пролетта
и красивото в сърцето на злодея.
Ще бъда чашата с вода,
а ти без стон ще ме разлееш.
Ще бъда вино отлежало
ще впивам в устните ти - страст.
Ще бъда облика на твойто огледало.
Ще виждам във очите ти лъжа.
Ще накарам любовта да те настъпи,
във ъгълчето нежно да дере.
Сега те питам - ще отстъпиш ли?
Пред мен и мойте страхове.
И когато по прозорците се стича,
като дъжд горчивата тъга
ти не бягай и не викай - тя ще идва все по - зла!
Отпусни се и недей да криеш
страхът си от разгарящия яд.
Аз ще си остана неразбрана ,
а Ти Тъга, потъвай в хладен АД!