Почти всички класици на българската литература са минали през София и са живели тук, но само няколко имат къщи, отворени за посетители. В столицата това са Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови, Пейо Яворов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Димитър Димов. В момента обаче повечето къщи са застинали, дейностите, които биха могли да развиват, вървят бавно и трудно. Рядко ще чуете за литературно четене например, което се организира в някоя от тях. Къщата на Смирненски е в толкова окаяно състояние, че е затворена за посетители. Тази на Димитър Димов пък е неизвестна дори за хората, които живеят на съседната улица.
Националният литературен музей, под чието управление са къщите-музеи, се бори не само с обичайната липсата на пари и с претенциите на бивши собственици, но и със забравата.
В къщите често има дни, в които няма и един посетител
казват уредниците им. Таксата за влизане е символична – 1 лев за възрастни и 0.80 за учащи, вероятно съобразена с основния им контингент - ученици, заведени от някой по-буден преподавател. Тези пари обаче не могат да покрият разходите на музеите. Мъртвите поети не са много ценени от спонсорите, вероятно ако можеха да пишат смс поезия, нещата биха стояли по друг начин.
От друга страна едва ли има по-подходящо място за представяния на нови книги, открити уроци, дори концерти или тематични балове от тези къщи. Всички те са пазят духа на времето си, а Националният литературен музей и уредниците на отделните къщи непрекъснато издирват експонати и обогатяват сбирките. Затова и превръщането им в културни центрове е един изход от настоящата несигурна ситуация.
В най-голяма степен в тази посока се развивa къщата на Иван Вазов на ул. "Иван Вазов". Според Ирина Бачева, уредник на музея, има два фактора за това. Първият е, че писателят и поет и една от най-популярните фигури в българската литература. Той е разбираем дори за малките ученици. Известността на Вазов привлича много спонсори, особено по кръгли годишнини на поета. Другият фактор къщата-музей на Вазов да е най-известната в София са главният му уредник Мирела Иванова и Ирина Бачева, също уредник. Те са се посветили не само на работата с посетители, изнасяне на беседи, предоставяне на информация, работа с ученици и студенти с архива, но и на търсенето на разнообразни начини за представяне на музея и намиране на спонсори.
Правят гостуващи изложби в цялата страна, основно с оригинали,защото архивът им е много богат. Мирела Иванова поддържа връзка с медиите и се старае да събужда интереса им, представяйки дейностите в музея.
Освен това
организират веднъж месечно, в сряда, литературно четене
съвместно с издателството "Жанет 45". Уредниците се опитват да приобщят и младите поети – по случай 9 май са организирали в градината на музея литературно четене само на млади творци. Част от тях са Ида Даниел, Патриция Николова, Галина Николова, Николай Бойков, Марин Бодаков. Като следваща цел двете активни дами са си поставили озвучаването на музея. Има нужда, особено когато се правят събирания в двора, отбелязва Бачева. Спонсорите, които Мирела Иванова е намерила са обещали, че до есента къщата-музей на Иван Вазов ще бъде озвучена.
Атмосферата в апартамента-музей на Пенчо и Петко Славейкови на булевард "Раковски" 138 е несравнимо по-приспана. Наскоро е бил ремонтиран и това си личи по гладките бели стени и чистотата наоколо. В него обаче не се правят четения или дискусии. Според уредничката, причината е, че няма достатъчно място. Помещенията наистина не са големи, въпреки че това, което изпълнява функцията на хол, би могло да побере между 10 и 20 души. Освен това преди няколко месеца учениците от частното училище, носещо името на Пенчо Славейков са получили дипломите си тук. В същото време притеснението, че
твърде многото посетители могат да навредят на ценната сбирка
е разбираемо. В апартамента са събрани около 9 хиляди вещи, ръкописи и свидетелства за семейството на Славейкови, и за Мара Белчева. Така със своята сбирка той се нарежда сред най-богатите къщи-музеи. Там може да бъде видяна оригиналната масичка, на която е подписана Търновската конституция например. Архивът, който се пази там, е достъпен за работа на студенти и изследователи. Апартаментът всъщност не е бил жилище нито на бащата, нито на сина Славейков, а на тяхна внучка и племенничка – Светослава Славейкова. Тя е отгледана от семейството и за нея даряването на собствения й дом за създаване на музей е акт за благодарност. Светослава е и първата му уредничка.
Надеждите на къщата-музей на Пейо Яворов са свързани с инвестиционния фонд Икуест, който я купи в края на 2006 г. от фондация "Отворено общество". Проблемът при нея е, че след като къщата става музей,
държавата не обезщетява собствениците
и вместо товаим плаща символичен наем. Затова те си връщат собствеността по закона за реституцията, но почти веднага продават къщата.
Сградата на "Раковски" 136 всъщност е квартирата, в която се самоубива Лора, а Яворов прави първия си опит за самоубийство. Там са пренесени неговите вещи от следващия му дом на ул. Солунска. В момента къщата-музей на поета не може да развива почти никаква дейност заради чисто битови проблеми. Стените с оригинални и модерни за времето си орнаменти са сериозно напукани и увредени. Личат петна от влага, която заплашва бъдещето на ценните експонати. Новите собственици са обещали, че няма да гонят музея и той ще продължи да се помещава на целия среден етаж на къщата. От
Икуест искат да направят заведение на първия етаж
и конферента зала на последния. За целта обаче сградата трябва сериозно да се ремонтира и укрепи. Много ентусиазирана от идеите им, уредничката Пенка Кириакова предоставя на архитектите плановете на къщата още в началото на пролетта тази година, но ремонтът в средата на лятото все още не е започнал. Жената се притеснява, че ако мине сезонът, следващата възможност за укрепване ще е чак следващата година.
Музеят на Никола Вапцаров има потенциал за развитие. Към малката квартира на улица "Ангел Кънчев" 37, в която са живели поетът и брат му Борис със съпругите си Бойка и Венера са присъединени и съседните апартаменти. В едната му част е оригиналната мебелировка на квартирата – със собственоръчно сглобеното от Вапцарови радио, смъртната маска на Яворов над спалнята, малката библиотека с разнообразна литература. В другото крило са оформени две изложбени помещения и музикална зала. Уредничката на къщата-музей Катя Зографова има големи планове за него. "Имам
проект за нова композиция и зала за мултимедия
искам да го направя по-светъл, в прекия и преносния смисъл", казва тя. На първо време обаче апартаментът се нуждае от цялостен ремонт, защото покривът тече, а мазилката на фасадата пада върху минувачите.Зографова има идея да превърне верандата в елегантно кафене, подобно на това зад Народния театър, което Вапцаров е обичал да посещава и в което в момента е клубът на СДС. За чудесните й идеи обаче са необходими около 20 000 лв. В момента тя се опитва да намери спонсори и да организира потомците на Вапцаров, за да може по случай годишнината му след две години музеят да има съвсем нов облик. Срам ме е да искам и левче за посещенията тук, това не е къщата, която искам хората да виждат, казва уредничката. Въпреки това обаче музеят на Никола Вапцаров не е съвсем изключен от културния живот на столицата. Преди време направихме едно честване, казваше се "33" и беше посветено на поети, които са около тази възраст, разказва Зографова. На толкова години Вапцаров е бил разстрелян. Годишнината на поета Младен Исаев също става повод в музея да се организира събитие.
Зографова се надява заедно със съвета на музея да изработят стратегия, по която да се действа в следващите две години, за да може на 100-годишнината от смъртта на поета, къщата да бъде приятно и привлекателно място за много други събития.
Къщата-музей на Димитър Димов на улица "Кръстю Сарафов" 26 в квартал Лозенец е много малко известна, разказва уредникът Ани Свиткова. Музеят е отворен за посещения едва през 1989 г.
Броят се на пръсти дори учителите, които го знаят
Апартаментът е толкова малък, че не побира всички музейни експонати. За изложби и големи събирания не може да става и дума. Свиткова прави изложбите, посветени на Димов в Народната библиотека. Затова пък къщата-музей на Димов е избрана за място за срещи на асоциацията на лекарите-писатели. Изборът им не е случаен. Димов е бил всестранно развита и личност. В огромната библиотека на дипломирания ветеринар може да бъде намерена научна литература от всякакви области – химия, математика, физика, философия, културология. Димов пише първия учебник по ветеринарна медицина в България и е работил като преподавател.
Кухнята си е превърнал в химическа лабратория, а в хола, редом с библиотеката има и огромен шкаф с уреди по физика, част от които сглобени от самия Димов. Когато се ражда втората му дъщеря - Теодора, майката заедно с детето отива да живее в центъра при родителите си, защото за цялото семейство няма място.
Надеждите на уредничката са свързани с това да намери пари за по-хубава и модерна изложба. Засега обаче спонсори се намират повече сред лекарите, отколкото сред писателите. В последните няколко години асоциацията на медиците-писатели помага за честванията. Къщата е получила спонсорство от Испанското посолство за 60-годишнината от написването на "Осъдени души". Към близките на писателя се обръща за съдействие, когато има нужда от някакъв ремонт.
Уникално е, че в къщата-музей на Димитър Димов е събран целия архив за него и често идват студенти, които имат да пишате теми и курсови работи за него. "Ако има кой да им каже от библиотеките, че архивът всъщност е тук", отбелязва Свиткова. Тя се надява в бъдеще да може да отпечата повече материали, за да направи музея по-популярен. Сега разполага само албумче с десет снимки и картички с образа на писателя. Те обаче са много стари - издадени са още преди 1989 г.
Всички уредници на музеи са единодушни, че къщата, за която се грижат, има още какво да даде на културния живот на София. Често обаче им се налага да мислят повече за битовизми – как да спрат теча от покрива например, за да могат да опазят поне ценните архиви. За да станат привлекателни домовете на поетите, трябват пари, а ако се вложат разумно и музеите продължат да се развиват като културни центрове, те ще се върнат многократно. Само след няколко месеца ще разберем дали новият собственик Икуест ще помогне това да се случи с къщата на Яворов или надеждите на музея отново ще бъдат излъгани.
http://metropolis.bg/show.php?storyid=363402