Стилна ли си?

predstavi se pred horata

Колко ти е дълъг левия крак?

Какъв подарък би те зарадвал най-много ?!

Чужди стъпки гали тревата
чужди устни целува росата,
пианото плаче под чужди ръце
защото не бие твойто сърце

Но ти си навсякъде около нас
и твоята песен макар и без глас
в душите ни тъжни като ромон звучи
а от звездите ни гледат твоите очи.

Сигурно не ми е работа, но имам ужасния навик да чета и ровя из интернет и попадам на разни неща ... би ли ми разказала повече за нея? (коя е, какво намираше в нея, какво изгуби, какво ще помниш, някоя случка, нещо, което ти е направило впечатление, всъщност каквото прецениш).

Можеш ли да изсвириш 'Спомени за Алхамбра" ?

Без какво (може и без кого) не можеш и защо така?

Опиши UniBG няколко думи.

Вярваш ли в чудеса?

Да ;)



Ами... ако се представя, ще ги объркам още повече. По-добре сами да преценят коя съм.



Колкото десния



Най-много ме радват подаръците, които аз подарявам. Като се почне от вълнението покрай избора, опаковането, надписването на катричката... до самото подаряване ;)
Иначе... харесвам стандартни неща: роза - от любим човек, интересна книга - от приятел, сувенир - когато някой близък се върне от екскурзия и т.н.

Има ли още много неща, които мечтаеш да направиш?

Мел... тя беше всичко това, което аз исках да бъда. Не знам дали мога точно да го обясня, но олицетворяваше всичко красиво в живота ми. До такава степен, че когато почина исках аз да съм на нейно място, за да живее тя. Случка... случки много, но са толкова назад във времето и така добре запечатани, че не искам да ги изтупвам от прахта и да ги вадя на преден план. Последния спомен: много искаше дете и понеже беше невъзможно да има свое, го искаше от мен. Не да и го дам, а просто да му се радва като добра леля. Та този спомен съм го оставила да стои, за да помня точно защо един ден ще си кръстя дъщерята Мелина.
Какво изгубих? Срина ми се целия свят. Живота ми е коренно различен от тогава.

Не, няма и да мога. От две години китарата стои само за да събира прах. Едва ли някога ще се върна към нея, сега имам други страсти и те ми доставят по-голямо удоволствие, така че смятам да я оставя в миналото.



Не мога без кафе ;) С много ниско кръвно съм и сутрин ако не пия кафе е почти невъзможно да стана.
Не мога без DeStRuCti0N. От толкова одавна го чувствам като част от живота си и просто съм привързана към него. Радвам се, че го има.
Не мога без... много неща



Място, наподобяващо реалния живот, в което аз живея по-истински. Тук съм по-свободна и чувствата ми са по-силни.



Да... за съжаление.

О, да, аз съм мечтател и винаги ще има неща, които да мечтая да направя

Защо "за съжаление" ?

Малки чудеса стават всеки ден и толкова много сме свикнали с тях, че не им обръщаме внимание, а се надяваме да видим някакво голямо чудо. Големи чудеса, обаче се случват много рядко и по-често става така, че вярваш, надяваш се, а то не става и накрая спираш да се надяваш. Когато умира надеждата, болката е най-силна. След това дори и да се случи чудото, вече не носи толкова чувства и емоции, а понякога дори отваря стари рани или пък просто не го забелязваме, защото вече няма същата стойност.

веригата ти виси ли ниско долу.?
и търка ли се по пода.?
и свети ли в тъмното.?
и платина ли е или злато.? :)

Не, дори напротив, понякога така ме стяга, че не мога да дишам.
Не свети, нали аз съм Светлана, светя и за нея.
Мразя злато.

Как си представяш брака ?

Брака... за мен брака е доказателство за любов. Та поради тази причина си го представям като хармонично съжителство с уважение, доверие, компромиси и сигурност. Най-важното е, че до мен ще има човек, на когото мога да разчитам, ще е до мен, каквото и да се случва. Ще ме прави щастлива. По същия начин и той ще може да разчита на мен, а аз ще се опитам да го направя щастлив. Обикновено всичко това се постига с дребните доказателства за обич, които хората правят несъзнателно. Примерно той ще измие чиниите, само за да ме зарадва, а аз ще опържа картофи и ще се опитам да направя приятна обстановката за него и приятелите му, докато гледат мача Няма да давам други примери, мисля че стана ясно какво имам предвид. Та повечето щастливи бракове са останали такива, именно заради подобни жестове на обич. Лошото в нашия живот е, че когато получим каквото искаме, спираме да се борим за него и да доказваме, че се радваме, че го има. Аз ще се опитам да не допусна тази грешка.
Та, представям си брака, като хармонично, щастливо съжителство.

Как ще опишеш нещото, което би могло да те уплаши?

Най-често ме плаши безсилието, че не мога да се справя с нещо или факта, че то не зависи от мен.
Плаши ме факта, че не мисля по стандартния начин и наранявам хората, не защото искам да ги нараня, а защото не са ме разбрали правилно.
Когато аз самата разочаровам някого и загубя нечие доверие се страхувам, че повече няма да успея да си го върна.

Всъщност и един най-обикновен асансьор може да ме изкара от равновесие.

Радваш ли се на живота, който живееш? Искаш ли нещо коренно да се промени и мечтаеш ли за нещо различно от това, което имаш?

Като цяло се радвам. Не искам да се промени, а да се допълни. Нещата, за които мечтая, ще го променят много. Ще бъде толкова различен, че чак се притеснявам, но ще е за хубаво, ще стане по-пълноценен.

Вярваш ли, че има истински приятели?

Какъв според теб е смисъла на живота?

Усмивката насила е...?

Да. Хората се променят и старите приятели си отиват, а на тяхно място идват нови, но това не прави приятелството по-малко истинско. Нормално е хората да вървят напред и с времето допирните им точки намаляват или се променят. Докато имат допирни точки, приятелството продължава, в противен случай всеки тръгва по различни пътеки. Ако не се почувстват предадени или наранени, след години все още ще го споменават като един от най-добрите приятели, които са имали, а междувременно ще са обградени с нови. Естествено има и вариант да не се променят чак толкова или да се променят, но заедно. Този вариант обаче се случва много рядко. Почти винаги поне единия от двамата израства. Дори едно запознанство е възможно да промени мирогледа на човек.



Смисъла на моя живот или живота като цяло?
Смисъла... тук мога да пиша наистина много, но интервюто ще стане отегчително, за това ще се огранича.
Та смисъла... той не е универсален за всички. Дори и да има някакъв общ смисъл, хората са различни и всеки го изкривява през призмата на собственото си Аз. Всеки сам предава смисъл на собствения си живот. Може би универсални са щастието и любовта.

"Не е толкова важно дали животът има смисъл, а дали ние придаваме смисъл на живота, който живеем." - /Далай Лама/

Смисъла на моя живот... предполагам, че е любовта, но още не се познавам толкова добре, че да го твърдя със сигурност. /Не ме разбирайте погрешно, познавам се изключително добре, но все пак има ситуации в които реагирам по определен начин и после съм смаяна от себе си, а в последно време и вкусовете ми се променят.../. Колкото до това, дали аз предавам смисъл на живота - мисля, че да.
Едва ли сте разбрали, от написаното до тук какъв е смисъла на живота, но всъщност не е и нужно. ;)
Важно е за вас той да има смисъл.

И понеже дне си падам по цитатите:
„Ако човек почне да се интересува от смисъла на живота или неговата ценност, това означава, че той е болен.“ - /Зигмунд Фройд/



Понякога е необходимост. Има случаи в които трябва да поставиш щастието на другите над собственото си щастие.

Хапало ли те е куче?

Хапала ли си куче.?

Като малка са ме хапали доста. Първото - бях скрила едно в мазите на блока, в който живеех тогава и ходех редовно да го храня. Единия път докато ядеше го галех, а то беше голямо куче и ме ухапа за да си запази храната. Последното беше един пекинез. Просто минавах покрай него, то беше със стопанката си и реши, че е много силен и ми се метна на крака. Стопанката реагира светкавично, дръпна го, показа му паспорта, че има всички ваксини и ми се извини. Ако питаш, дали съм бясна, не съм.
Сегашния ми дакел ме хапе от време на време, но не силно, просто от вълнение по време на игра и дори не го смятам за хапане.

Имаш ли вибратор? ;>

Ами... всъщност да.
Бях много малка и имах кралски пудел. Той ме ухапа и аз му го върнах.

Нямам, романтичка съм и предпочитам живи мъже. Вибратора не може да ме гушне.

Съгласна ли си, че жената е море без брегове ?

Ех, DeStRuCti0N, пак задаваш сложни въпроси. Начина, по който си задал въпроса, предполага отговор с "да" или "не", а отговора е някъде по средата. Всичко зависи от жената и конкретната ситуация. Но по-често не съм съгласна.

Каква стръв ползваш като ходиш за риба?

Какво е благородна лъжа за теб? За или против нея. Служиш ли си и служила ли си си с благородни лъжи и как си се чувствала след това - удовлетворена от себе си или си имала угризения, че все пак е лъжа и бялата лястовица всъщност sux.

Страх ли те е от смъртта?