Учените проследяват 50 часа масови онлайн игри и интервюират геймъри, за да разберат поведението на успешния лидер. Установяват, че лидерството се приема много по-лесно в откритото пространство на играта и може да се използва по-гъвкаво, отколкото в реалната бизнес среда.
Онлайн игрите и бизнес средата си приличат повече, отколкото изглежда на пръв поглед. В първия случай стотици хиляди играчи взаимодействат ежедневно в сложни виртуални пространства, самоорганизират се, развиват умения и влизат в различни роли. Появяват се лидери, които ги събират, мотивират и повеждат групи от тях към обща цел. Решенията се взимат бързо и често в условията на недостатъчна информация. И макар че игрите не могат да са пълно отражение на реалния бизнес, в който залогът е много по-голям, лесно се забелязва, че качествата на един добър играч са същите, които трябва да притежава лидерът в корпоративния свят: онлайн лидерите си сътрудничат, поемат риск и приемат пораженията, а умението им да поддържат контакти може да засрами много от истинските мениджъри.
До каква степен онлайн игрите са предвестник на бъдещото развитие на лидерството в организацията? Първо трябва да се отбележи, че става въпрос за игри от типа MMORPG (massively multiplayer online role-playing games) – масови онлайн игри с участието на много играчи, които се ползват с изключителна популярност в света на онлайн забавленията (прогнозите са, че към 2010 г. в този вид игри ще участват над 40 милиона души, а бизнесът ще носи 9 милиарда долара приходи).
Участниците в този вид игри влизат в ролята на определена личност (аватар), присъединяват се към братство (гилд) и изпълняват заедно различни мисии. Сред най-популярните игри от този вид са World of Warcraft, EveOnline и EverQuest. Виртуални светове като Second Life (Втори живот) също могат да се определят като такъв тип игра, защото развиват лидерски умения.
Какво показва проучването?
Една трета от участниците твърдо вярват, че онлайн игрите може да се използват, за да се подобрят лидерските умения на работещите в една организация. Според тях техниките на гейм лидера могат да бъдат документирани и директно приложени във виртуалното общуване на реална корпорация.
49% от анкетираните споделят, че онлайн игрите са подобрили лидерските им умения в реалния живот, защото игрите тестват способността да работиш в екип и могат да те научат как най-добре да използваш потенциала на определен човек, когото никога не си срещал.
Според три-четвърти от участниците играта приучва към по-добро сътрудничество. "Да останеш във връзка с останалите играчи е много важно за успеха в играта", споделят те. Връзките се поддържат или по време на играта, или чрез размяна на съобщения с човека срещу теб, за да разбереш повече за живота му.
Лидер за 10 минути
Преди три години приятел кани възпитаничката на Станфордския университет Хелън Ченг да се присъедини към игрите, създадени по филмовата поредица Междузвездни войни. Първоначално тя е скептична към фантастичния компютърен свят. Три дни по-късно вече е напълно обсебена от него. Не след дълго Хелън влиза в World of Warcraft и след шест месеца стига най-високото възможно лидерско ниво. Ченг разказва, че по принцип е много тих човек и никога не е смятала, че има лидерски потенциал. Открива го в момент от играта, когато по време на тежка битка трябва да се вземе важно решение за нова атака и тя се престрашава да поведе целия отряд.
Случаят с Хелън Чен раздвижва отново класическия дебат "nature or nurture" - лидерите раждат ли се или се възпитават? До този момент преобладава схващането, че лидерските умения са вродени. Уменията, които създават онлайн игрите обаче клонят везните към твърдението, че лидерството е плод на средата.
Това не означава, че абсолютно всеки човек в една организация има потенциал да води и трябва да бъде лидер, а само че при определени условия тези умения могат да се появят. Особено полезна е мимолетната поява на лидерството при управлението на проекти.
В реалния живот има негласно правило, че веднъж намерен, лидерът трябва да бъде назначен за мениджър и редовно да бъде издиган в йерархията според постиженията и увеличаването на отговорностите. Точно тук онлайн игрите могат да дадат ценен урок на бизнеса – при тях никой не очаква ролите да бъдат постоянни. В онлайн игрите може да бъдеш лидер за 10 минути, 10 дни или няколко месеца. Лидерската роля се възприема като временна, докато изпълниш определена задача, т.е. един играч не е лидер завинаги. Обстановката се променя бързо, решенията също трябва да се взимат бързо и лидерите се избират бързо, на базата на уменията им, показани в точния момент за конкретната задача. Онлайн водачите не очакват да продължат да бъдат начело на групата след завършването на мисията и са наясно, че на следващия ден могат да бъдат редови участници в братството.
От измисления в истинския свят
Според авторите на проучването в бъдеще ще има нужда точно от такъв вид "временно" лидерство. Това означава не само насърчаване на гъвкавите лидери, но и опция те да се сменят често в зависимост от проектите и задачите и уменията на отделните хора в екипа.
Не всички елементи от онлайн игрите могат да се приложат на практика – например поемането на риск във виртуалния свят е нещо естествено, той се насърчава и към него се подхожда без страх заради липсата на конкретни последствия (напр. големи финансови загуби) в реалния живот. Нещо, което не е добре да се пренася в бизнеса.
Самите IBM прилагат вече част от наученото в хода на изследването – например разбиването на големи операции на по-малки проекти и избирането на техни ръководители на базата на опита им. Това позволява на повече служители да разкрият лидерския си потенциал. Честата смяна на ролите пък доразвива този потенциал.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=359653