QUOTE
Какво мислиш за това , че България е в ЕС вече?
И по този въпрос мога да изпиша доста, защото имам лично мнение, но първо искам да се презастраховам, че не съм задълбавала в политическите проблеми, икономическото ни развитие, както и в спицификата на ЕС и това какви позитиви, и съответно какви негативи ни носи. Всичко, което ще напиша е от гледна точка на наблюденията на обикновен гражданин на България.
Смятам, че европейските ни братя ще ни ощетят в много гледни точки, вече се усеща осезаемо проблема с електричеството.
QUOTE
Според теб има ли разлика или си е същото и за себе си какво смяташ?
Тук се намесва точно тази част от въпроса ти. И казуса не е само с електричеството, това се отнася и за храни, услуги, дори с ежедневието на всеки един от нас. Разбира се, че има разлика, вярно е, че стандарта ще скочи, както и качеството ще се повиши, но тези междинни години на догонване (поне аз така ги наричам) ще бръкнат сериозно в здравенцето на народа. Другото, което ме притеснява е (ще си позволя да цитирам приятел), че няма империя, която да не е рухнала => всяко едно нещо съставено от прекалено много хора, държави в случая, рано или късно намира своя край. Въпросът, който тук обаче е най-уместен е, как ще се отрази този крах за България?
QUOTE
Променила ли си се или теб това не те вълнува и мислиш ли да работиш извън София.
Променила съм се. Вълнува ме разбира се, след като е свързано с мен. Дали мисля да работя извън София... ммм този въпрос ми го зададоха скоро на едно друго интервю. Доста се замислих, повечето хора при първия удобен случай и изгодна оферта биха избягали, защото града е прекалено шумен и пренаселен, мен това обаче ме блазни повече. Ако говорим за рамките на България разбира се. Бих направила всичко възможно да остана в София, защото ми харесва като погледна през прозореца да щъкат повече от 20 човека отдолу, а в панелената ми кутийка да няма никой друг. Дефакто където се чустваш на мястото си, било то София, някое малко и скътано селце или дори в някоя горска колиба, това си е твоето място и трудно се отделяш от него. Това не означава, че не се приспособявам бързо и не намирам това местенце някъде другаде, всичко е въпрос на нагласа. За чужбина отказах за 4 път,
за момента не бих отишла да живея там.