Днешният ден за Вишминищант не беше от най-добрите. Той се събуди с адска болка в главата, и с натрапчивата мисъл: „Колко ли е часът в Казахстан?”. Мисълта за Гринуич и часовите зони го измъчваше денонощно … тя беше дори в сънищата му. Вишми дори не успя да закуси, защото винаги щом погледнеше към храната се сещаше за съня, който от седмици промиваше мозъка му. Мозък, който беше пълна мистика … биолозите твърдяха, че в главата му има наличие на, цитирам: „нещо такова”, но психиатрите твърдо отричаха!

Вишми се нагласи внимателно (почти толкова внимателно, колкото разглеждаше аватари) и излезе. Беше облечен в стила, който той сам наричаше: „Абе обърках се!” – една червена маратонка, една бяла кубинка, яке с потник отгоре и шапка, на която стилно стоеше ръчен часовник забоден с безопасна игла, доукрасена с №54 от любимите му картички с покемони, които на него лично му приличаха на аватари. Вишми вървеше неспокойно по улицата разминавайки се с непознатите забързани хора … той сякаш се измъчваше, измъчваше се от мисълта, че трябва да ги осведоми колко е часът в Бангладеш, Риека и Владивосток, но те не спираха и го подминаваха.

На Вишми му призляваше все повече, когато се сети, че не е закусил. Веднага се отправи към магазина с огромен червен надпис на вратата: „Хляба свърши още в 9:00” и влезе оглеждайки се плахо. Той дори се върна три пъти, за да влезе на ново – първо не беше сигурен, че е влязъл през входната врата, после искаше да се увери в червения надпис пред магазина гласящ, че няма хляб, за да не го забрави случайно, и накрая отново се върна, за да каже на случайно минаващата група първолаци: „Деца, сега е 10:30 часа”, след което гордо добави: „А в Рейкявик е 8:30”, като гарнира осведомителната си програма с: „Това е два часа по-рано отколкото тук” и се усмихна доволно, все едно е изгледал два напълно безсмислени филма едновременно, с опцията „картина в картината”.

И така 10 минути по-късно Вишминищант се оказа пред продавачката, която потропваше нервно с крак и чакаше да каже поне нещо. Е Вишми разбира се отреагира веднага на създалата се ситуация и изстреля въпроса си:

- Имате ли пакети с хляб?

Продавачката го погледна из под вежди, и отегчено му измърмори:

- На входа пише, че е свършил! … След, което добави: „Още в 9:00 часа!”

В следващия момент Вишми започна да се задушава и да губи почва под краката си. Той се притесни неимоверно и изчервявайки се устата му изсъхваше. Беше загубил ума и дума, беше се паникьосал и чуваше натрапчив шум, който изпепеляваше мозъка му (или „нещото такова”) … и тъкмо да падне в несвяст от притеснение, го озари невероятната мисъл. Гениална реплика беше влязла в главата му и по всичко личи, че той щеше да я каже …

След двуминутно червене той я изрече:

- Ъъъъ-аааа–ъ—а-аа-ъъъ … амиии … обърках се! – след, което наведе глава виновно и започна да мисли следваща такава, която да го изкара от създалата се ситуация.

Не по-късно от още три минути (клетата продавачка беше обслужила 2 клиента през това време) той отново се включи с нови сили:

- Сега е 10:45, което означава, че е 11 без 15 … добавяйки доволната си усмивка в стил: „аз си намерих аватар” след, което завърши подобаващо неадекватния си фурор с:

- А в Москва е 12:45, което е 45 минути след 12 … и погледна в очакване на реакция от страна на продавачката, която изнервено го попита:

- Абе, Вие ще купувате ли нещо или сте дошли да ми обяснявате за часовите зони по света?

Това беше преломният момент в психиката на Вишминищант и той съвсем откачи в паниката си. Червени облаци замъгляваха погледа му, буци от вълнение засядаха в гърлото му и спираха дишането на Вишми … той погледна продавачката с насълзени очи и изстреля последователност от реплики:

- Аааа-аа-ааа-а обърках се! Сгреших, оплетох се, аз малко не исках да кажа това, искам да кажа друго, аз не говорих за това, а за … не не грешка, не обърках се … а-аа-а-аа страхотен аватар, ъ-ъ-ъъ не не грешка, той е червен, а аз съм от Славия … а-ъъ-а-ъ сгреших то не е Левс… опа грешка не това, ами …

В крайна сметка Вишми излезе от магазина пълзейки от срам, че за пореден път не беше осъзнал ситуацията, в която се намира, а под ръка държеше две шишета с ябълки (да точно шишета, защото нямаше пакети хляб и продавачката беше решила да го успокои старателно тъпчейки му ябълките в шишета с минерална вода) …

Той вървеше по улицата с „обърканото” си облекло, държейки шишетата с натъпкани ябълки в едната ръка, и пет картинки от кроасани, които силно му напомняха на аватари (или на герои от безсмислени филми) в другата си ръка.

Вишминищант крещеше от щастие: „Стана 11:00, стана 11:00, стана …”, а отдаличавайки се по улицата се чуваше заглъхващия му глас: „Москва +2 от нас, Москва +2 от нас …”

Той просто се беше объркал.

> Source <

HAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAAAAAAHAHAHAHAHAHA
Серж, ти си нечовек
HAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAA