На полето беше морна жега. Тя стоеше насред него. Беше захапала стрък суха трева и преживяйки я си мислеше: „Копелеее аз шо ли не са цамбуркна у ряката?”. Всъщност мислите в главата й въобще не се пораждаха в тази си форма, но тя имаше своеобразен преобразувател в мозъка, с помощта на който ги обвиваше във всевъзможни реплики на каруцар, тираджия и селяндур. Никой не се замисляше, защо вместо да каже, че иска да се потопи в хладната река, тя заявяваше гръмко и тежко, сякаш прокарваше думите през сламата в устата си, че иска да се цамбурка у ряката. И как по-точно някой да се замисли, когато дори тя не го беше направила?!

Тя се казваше Мута, но може би заради маниера й на селска фея (без да е фея, но все пак селска) всички я наричаха МутЪ. Като цяло въобще не беше лош човек, но впечатлението, което оставяше беше на невъзпитан пубертет. Факт е, че Мута не мислеше лошото на хората, но като типичен представител на гилдията дъвчеща слама беше любител на това, което сама описваше като: „Голем сеир бате!”. За този сеир беше готова на всичко, дори често целенасочено, но и насила се опитваше сама да подклади такъв. Правеше го по някак странен и дори неадекватен начин, изваждайки логически доводи против всичко, което чуеше. Често дори, за да се наслади на поредната доза „голем сеир” тя логически опровергаваше мнения, с които беше напълно съгласна, мислейки си „ранътъ праи борбътъ”, като за нея т.нар. „ранъ” бяха задълбаванията в сеира – да именно тя го подхранваше.

Има хора, които говорят тъпотии, има хора, които говорят глупости, такива, които плещят само и единствено глупости и тъпотии … но не! За МутЪ това беше малко! Тя винаги успяваше да каже това, което не трябва, там където не трябва. Странно умение наистина, но за целта се беше упражнявала усърдно. Дори имаше дни, в които специално тренираше преобразувателя в мозъка си. Мута си беше внушила, че всички трябва да й се радват и да подскачат около нея, като за целта си служеше с гореупоменатите средства. Неин незаменим арсенал от оригиналности бяха: мозъчния й преобразувател, селския нрав и маниер, и неуместните й включваня, с които целеше да скандализира. Да именно думата „скандал” се нареждаше в приоритетите й веднага след „голем сеир”, но не това беше най-важното за нея! – акцента винаги беше върху нейната роля в цялата тази работа. Тя трябваше да е главна, тя трябваше да е обсъждана и забелязана, тя трябваше да подбуди противоречиви чувства и накрая всички дружно да си кажат: „Уааау какъв стил” … стила на насилствено извлечения скандал, стила на натрапената различност и индивидуалност.

Мута обожаваше да има тълпи от хора около нея, които да й се възхищават, които да мислят за нея и да се радват на колоритния й образ. В интерес на истината тя често се държеше добре и с разбиране с тези хора, но никога не забравяше да натрапва своята различна и необичайна гледна точка. И точно тук и точно за да може ефектът от всичко това да е най-силен тя изразяваше тази си гледна точка (генерираната от преобразувателя) във възможно най-неподходящия момент и на възможно най-неподходящото място.

Мута продължаваше да стои посредата на полето, да преживя сламата неуверено и да си мисли, какво да направи, че да има още „голем сеир” (в който главната роля отново да е нейна) … а може би всичко щеше да е различно, ако си зададеше простичкия въпрос „Защо?”, след което да натисне „Turn off” на преобразувателя.

Тя беше качествен човек …

Чудовищно :Д
Кой е прототип на лирическата героиня ?

Събирателен и хиперболизиран образ вдъхновен от ........... ти знаеш кой :>

gl hf gg no re :>