(Част Първа)
Отвори очи, прокашля се и с учуден поглед обходи тъмната стая.
Странно, обстановката ми е абсолютно непозната - помисли си Той.
Вечерния бриз поклащаше равномерно пердетата зад открехнатия прозорец и процеждащата се лунна светлина създаваше на моменти причудливи форми на стената.
Звукът на отварящата се врата го и появилата се фигура на прага засилиха недоумението му.
- Добър вечер, господине - каза силуета и светна лампата.
Беше красива млада жена с подчертана грация под бялата престилка.
- Къде съм ? Коя сте Вие ? - каза Той опитвайки се да седне в леглото.
В този момент ужасна болка проряза тялото му.
- Не бива да ставате, още е прекалено рано - каза жената с повелителен тон.
- Аз съм доктор и в момента се намирате в клиника, където ви доведоха след злополуката. Очевидеца, който ни се обади каза, че сте скочил на платното срещу връхлитащ автомобил и по негова преценка сте направил опит за самоубийство - допълни тя.
- Какъв автомобил ? Какво самоубийство? - шокирано викна Той.
- Бихте ли ми казал кой сте, тъй като не намерихме никакви документи у вас ?
- Аз съм Бог... древен Бог...
Усмивката на лицето и разкри чара, който до този момент като че ли му беше убягнал.
- След сътресението, което сте получил е възможно да имате загуба на паметта или шока да е причинил временно психическо разстройство.
Поспете добре, утре сутрин ще продължим изследванията. Ако имате нужда от нещо натиснете бутона в ляво от леглото и аз или дежурната сестра ще дойдем - заключи тя, обръщайки се към вратата.
- Вие явно не ме разбрахте - кресна лежащия, правейки пореден опит да стане, но болката стана непоносима и се отпусна безпомощно на леглото.
Младата жена само поклати глава, загаси лампата и затвори вратата след себе си.
Мислите хаотично забушуваха в главата му опитвайки се да си спомни нещо от това, което тя каза,но уви - нямаше никакъв спомен за случилото се.
Макар, че беше свръхестествено създадение, човешките качества и усешания не му бяха чужди, сякаш чрез тях се доказваше началото, когато хората и боговете бяха едно цяло.
Въпреки това Той беше вечен, тялото му регененираше в пъти по - бързо от човешкото, но сега ... но сега нещата явно се бяха изменили. Прие за момент, че жената казва истината, че наистина е имало катастрофа, но знаеше , че няколко минути са напълно достатъчни да се възстанови напълно.
Така беше до сега. До този път, който явно е различен.
Започна да го обзема страх.
Явно се превръщам в човек - помисли си обливайки се в студена пот.
После махна с ръка, сякаш да отпъди тази абсурдна мисъл и отново се опита да стане, но болката беше по - силна от него.
Поредния опит беше последван от жестока доза страдание, но Той упорстваше - пак и пак и пак...
Стенеше, виеше, мъчеше се , но не се отказваше...
След половин час усилия успя да се надигне от леглото, наклони се настрани и падна на земята...
През гръбначния му стълб мина спазъм на агония, съпроводен от неистов рев. Болката беше станала непоносима и замъгляваше съзнанието.
В този момент вратата отново се отвори и през нея влетяха две жени.
- Какво правите ? Явно наистина искате да умрете! - извика лекарката, правейки знак на сестрата с нея да и помогне да го вдигнат.
Искаше му се да и изкрещи нещо в отговор, но нямаше сили... само болка...
- Да му сложа ли успокоително ? - попита сестрата.
- Да, налага се, явно наистина е упорит самоубиец.
Очите му се въртяха из орбитите, лицето се свиваше в гримаси, но от устата излизаха само стонове. Миг по - късно усети спринцовката във вената си и меката топлина запълзя из тялото, донасяйки така желаното успокоение. Клепачите му натежеха а приятния глас на лекарката вече достигаше като ехо.

Това е прекрасно, такива историйке ме пълнят. Давай и втората част

Трябва да я доизмисля първо :>
Вчера вечерта ме бяха хванали лудите и я драснах, ако днес пак ме споходят, може да пусна и втора част

Ще чакаме с нетърпение. А това доста ми напомни за едни малки книжки и списайницета от на татко младините. Бях ги набарал в нас и пишеха по горе долу същия начин. Много са интересни

Не съм запознат с въпросните книжки и списания, но сравнението може само да ласкае аматьора в мен

Интерестно Да дай още

(Част Втора)
Слънцето отдавна беше изгряло, когато отвори очи и забеляза смълчаните лица надвесени над него.
- Добър ден, аз съм д-р Менгеле - прозвуча сух глас.
До мен са колегите ми от института по генетика: професор Шварц, д-р Карлос, както и д-р Катя Сергеевна от местната клиника, с която вече се познавате.
Името Менгеле навяваше кошмарен спомен за печално известният лекар от концлагерите през Втората световна война.
- Предполагам, че фамилията Ви е просто съвпадение с ... - недовърши Той.
- Усещам посоката на въпроса Ви...
- В интерес на истината имам далечна родствена връзка с Йозеф, който да не забравяме, че е бил велик лекар и макар жертвите дадени в името на науката да са прекалено много, именно благодарение на тях се даде тласък на непознатата до тогава наука - генетика - поясни лекаря с пламък в очите.
Този човек е опасен. Живота за него явно няма особена стойност, както и за предшественика му - помисли си Той.
- Кръвните проби, които са ви били взети дали доста странен резултат: еритроците са в симбиоза с непознат коагулант.Обадиха ни се за вашия случай, който предизвика по - скоро недоверие и съмнение в достоверността на лабораторния анализ, но въпреки това решихме да го проверим и ние. Учудването ни нарастна след съвпадението на резултатите.
- Дефакто към настоящия момент гръбначния стълб, който до вчера е бил прекъснат на няколко места сега е напълно регенерирал.
- От гледна точка на традиционната медицина, това е невъзможно, но съм чел митове за същества способни напълно да се възстановят след каквато и да е травма.
Наричали ги Древните Богове, създания населявали земята в зората на човечеството - разпалено обясняваше доктора.
- Разбира се това са само легенди, но факта с бързото възстановяване и невъзможността да Ви идентифицираме по никакав начин не ми дава покой и ме води към абсурдния въпрос: От къде се взехте по дяволите ?
Можеше още малко да продължи, знам че се чуди дали съм от Древните, но явно не смее да пита направо, за да не се смеят колегите му - разсъждаваше на ум Той.
- Аз съм тук от самото начало.
- От началото на кое ? - попита Менгеле.
- На всичко. Аз съм един от тези, които са, които бяха и които ще бъдат. Ние сме началото и краят, алфата и омегата. Тази доктрина в последствие беше взаимствана от вашите теософи, пояснявайки чрез нея християнския бог.
- Кой си ти в крайна сметка ? - почти изкрещя лекаря.
- Аз съм един от Древните Богове.
Карлос, Шварц и Менгеле се спогледаха многозначително, след което първия каза:
- Господа, излиза че наистина имаме оригинала на "Мъдростта на Тот".
"Мъдростта на Тот" или "Книгата на Абсолюта" - ръкопис унищожен преди хиляди години.
Или поне така си мислеше Той.
Произведението съдържало ключовете за контрол над всемира, в това число и над боговете.
В миг на умопомрачение Тот ги споделил с първородния си син, плод на любовта му със жена от човешкия род. По - късно богът решил да поправи грешката си и унищожил ръкописа, но не знаел ,че младежът е направил копие. Същото това копие хилядолетия след това, попаднало в ръцете на строителя Хор, бъдещия фараон на Египет. Задълбочено проучил пергаментите и усвоявайки тайните, решил че е време да се отърве от боговете, заключвайки ги в адската вселена. За да поддържа вярата у хората, в определени дни от годината позволявал да се проявява божествената им еманация.
Хор станал първият фараон, давайки началото на Египетското величие, а себе си провъзгласил за бог.
Векове след неговата смърт при пожар в двореца на Рамзес I изгоряла цялата библиотека, където се съхранявала и "Мъдростта на Тот". За света пергаментите били загубени безвъзвратно.
Обаче по - някакъв начин книгата беше попаднала в ръцете на тези лекари, колкото и невероятно да му изгледаше.
- Как се озовах тук ? Призовахте ли ме ? - попита Той.
- Да, макар да не вярвахме много в ефекта на описаната инвокация, особено след като не се появихте в 'черния кръг' а на булевард, където Ви е блъснала кола - отговори Карлос.
- Ние нямаше как да знаем това и помислихме, че са ни пробутали фалшфикат, докато не ни се обадиха от клиниката за странния случай.
- При инвокацията божествената Ви природа беше призована в материално тяло... за всеки случай - злорадо допълни доктора.
- Как да кажа... в момента сте бог само на теория, просто едно божествено съзнание в човешка форма, но достатъчно пропит от елементите, от които така силно се нуждаем. Генералът ще бъде доволен, средствата до момента са оправдани, което е стимул да се продължи финансирането.
- Какви изследвания ? - попита Той.
- Вашите регенериращи тъкани ще направят войниците на бъдещето неуязвими...
Е, може би моментно уязвими - каза Менгеле със светещ поглед.
- Делата на моя дядо ще бледнеят пред постиженията на екипа ни - фанатично завъши доктора.
- Водете го - провикна се той към вратата, през която влязоха няколко военни в униформи.
Доктор Сергеевна слушаше всичко това безмълвна, само в очите и се четеше ужас.
Фанатизма на тези хора минаваше всякакви граници. Те наистина си мислеха, че са хванали бог.
Тази лудост трябваше да спре и то веднага.
- Господа, вече съжалявам, че ви се обадихме за изследванията. Колкото и да е странен резултата, вашата теория граничи с лудост.
Пациента трябва да остане тук. Ние сме лекари, не експериментираме с хора, поне от времето на вашия дядо насам. Ще уведомя полицията за случая - каза тя с решителен глас.
- Млада госпожице, благодарим ви за съдействието, но сега ние поемаме нещата в свой ръце.
Между другото - станахте свидетел на разговор, чието съдържание не може да бъде публично достояние. Вие, лаборанта и сестрата от нощната смяна идвате с нас - каза Менгеле.
- Проучих досието ви и мисля, че бихте могла да сте полезна на екипа ни, другата алтернатива е ...
Менгеле направи знак към един от военните. Последния кимна с глава, излезе от стаята и навън се чуха няколко приглушени изстрела.
- Като се замисля, няма нужда от още трима души в екипа ни. Само един ми стига.
Жалко за колегите Ви, бяха на неподходящото място в неподходящото време.
- Последно - идвате ли с нас ? - каза Менгеле.
Катя онемяла сведе насълзените си очи и кимна в знак на съгласие.
- Упоете го и да тръгваме - заключи доктора сочейки пациента.

Браво

Не е новина, че имаш талант (заподозрях го още, когато цапахме на L**k блога ), но с този разказ вече можеш достойно да стъпиш на професионалния подиум

P.S. Прочетох го пак и пак се изкефих как намираш думите ...

Благоря, благодаря... ще взема да се възгордея накрая

Списание "Други Светове" (1993 г.), "Тя" - Хенри Хагард, "Космически Варвари I/II" - Хари Харисън, "Стоманения Плъх" - Хари Харисън, "Операция "Хаос" I" - Пол Андерсън, "Психопрограмираният" - Атанас Славов
Ако ги намериш някъде могат да ти послужат, доста са интересни
P.S. : И втората част е супер готина

Такива големи текстове ме депресират и все не мога да се наканя да го прочета. Но ще намеря време и желание, защото ми се вижда интересно.