част 9: Империята отвръща на удара
written by: SoulStealer
Химика гледаше писмото и неможеше да повярва.... Най - големият му враг дори от отвъдното бе успял да се изгаври
пак с него. Нямаше сили да го преживее и реши да сложи край на дните си. Беше красива априлска вечер. Той
лежеше на релсите, чакайки влака, целият му живот минаваше като на лента през главата му и в този момент ярка
светлина заслепи отчаяния Иван. В следващия момент пред очите му стоеше Слу. Беше цялата в бяло.
Приличаше на ангел..
- Мамо?! - възкликна Химика
- Ставай мой малък Иванушка. Трябва да продължиш да се бориш, трябва да разбереш цялата истина и знай че винаги
ще те обичам!
Химика за миг забрави всичко, което го измъчваше и се почувства прекрасно, но в следващият момент се провикна:
- Но кой е истинският ми баща!?
Но вече Слу я нямаше, а друга светлина светеше в очите му - тази на
връхлитащият влак. Химика успя да скочи настрани в последния момент. Трябваха му няколко минути да се осъзнае,
след което се хвърли в черното си порше, чу се свистене на гуми и след това колата се сля с нощта.
След 12 часов сън Химика се събуди с нови сили. Той бе готов да довърши започнатото и да унищожи
империята, след като вече я беше поставил на колене. В ПаУниБГ цареше анархия, виждаше се началото на
края.. девелопера desync се прибираше всяка вечер пиян и тъй като не можеше да бие гаджето си ( просто
защото си падаше по мъже с наднормено тегло ) си го изкарваше на services.. NightWish мислеше единствено
каква курва ще изклати довечера и му беше на оная работа за мрежата.. Pechenia бе станал комарджия и
пръскаше всичките пари, които изкарваше, работейки като жиголо.. Абюзърите крадяха никове и канали и правеха
ТО на поразия.
ТЕ знаеха, че трябва да го спрат на всяка цена, ако не искат ПаУниБГ да загине. Имаха нужда от помощ и бяха
готови да сключат сделка и с дявола. Имаше само един човек, който можеше да им помогне срещу изобретателния,
високо интелигентен Химик. Това беше demond - върл враг на империята. ТЕ го бяха победили и изпратили на заточение
в Канада, но сега нямаха избор и трябваше да поискат помощта му.
Нищо неподозиращият demond си седеше и пишеше поредния patch, когато телефонът иззвъня.
- Аало - каза отегчено demond
- Здравей - отвърна дрезгав глас
В този момент demond изпусна кафето си върху скъпия си костюм, ръцете му се разтрепериха. Вълнението беше
неописуемо. Заеквайки отвърна:
- Кк'во искаш?
- Така ли се говори на стар приятел? - присмя се дрезгавия глас, след което каза:
- Трябва да се видим. Не е за телефон....
demond не знаеше за какво иде реч, но прие и на следващият ден чакаше на уреченото място.
След минути дойде черно BMW с тъмни стъкла. demond се качи. Час по - късно слезе от колата с високо вдигната
глава и усмивка на лицето.
Не мина и седмица, когато demond.net бе линкнат към ПаУниБГ и войната започна. Химика срещу demond
Не беше нужно много време на Ванката за да разбере, че няма шанс срещу далеч по - опитния demond и затова
реши да го спечели на своя страна и заедно да унищожат империята и ПаУниБГ. Химика реши да се срещне с
demond и да му направи предложение, но това не беше лесно, защото ТЕ не бяха глупави и криеха demond в тайна
квартира, за която почти никой не знаеше. Но Химика си е Химика и в крайна сметка успя да разбере къде крият
demond. Промъкна се през охраната и влезе в кабинета му. demond пишеше поредния си patch и в момента, в който зърна
Химика отново разля кафе върху струващият му 1000$ костюм...
- По дяволите! - извика demond - Не са без пари тези костюми!
- Мълчи. - отвърна Химика - Трябва да поговорим.
Двамата водеха задълбочен разговор, но си правеха сметки без кръчмар. В този момент вратата се отвори и влязоха тримата
мъже, облечени в тъмни дрехи, които не криеха пистолетите си. Две - три минути в стаята цареше наохотно мълчание, след
което дойде мъж, висок, строен, но лицето му почти не се виждаше, защото бе покрито с качулка.
- Отведете го! - изрече неприятен дрезгав глас и тримата хванаха Химика и го изведоха от стаята. Мъжът и demond
останаха насаме. demond запали пура и възкликна:
- Ахх.. колко е глупаво това дете.
- Не по - глупаво от теб - отвърна подигравателно дрезгавия глас, след което се чу лек шум като от отваряне
на шампанско. Миризмата на барут се носеше из стаята, а demond лежеше върху бюрото си. Кръвта му изтичаше.
Мъжът затвори вратата отвън и се запъти към съседната стая, където беше Химика.
Иван стоеше завързан на един стол, очаквайки съдбата си и в този момент чу същия глас:
- Възхищавам ти се. Ти беше добър противник. Жалко че ще трябва да свършиш така.
- Няма ли да ми кажеш кой си преди да ме убиеш - отвърна Химика
Чу се подигравателен смях:
- Аз съм ИМПЕРАТОРА! - след, което маскираният извади глока си. В този
момент Химика се хвърли върху нехи и заби малкото си джобно ножче право в гърдите му. Двамата паднаха и ярко червената
кръв покри целия под. Качулката на мъжа падна и Химика разпозна пропитото от алкохол лице на BeaZtiE. С последни
сили звяра промълви:
- Сега всичко е твое... синко.
Кирилизирано от дребен
бележка: Мислех, че това момче < soulstealer > има пропуски само в правописа, но когато ПРЕВЕЖДАХ този текст на
БЪЛГАРСКИ бях хвърлен в тъч от пунктуацията.. Доста беден речник. Все пак.. не е като да псуваш 'селяни'
Не съм изменял текста < освен на местата където се налагаше поправка на правописните грешки и изрязах една фраза,
която ме ядоса.. ( далеч съм от мисълта, че в този си вид текста е без грешки.. няма безгрешни хора, има безгрешни
оператори ) > с цел да си дадете сметка за интелектуалното ниво на автора. Нека тази част от ТК да остане неофициална.
Не искам творение, написано от кретен да се слага наравно с другите ТК..
Вчера се пуснала някаква мълва, че щял съм да остана съвсем без глава.. ЛЪЖА! Луди ли са тия хо