Ти музика си. Но защо тогава
посрещаш с болка всеки пеещ звук?
Защо обичаш мъката с такава
любов и радост като никой друг?
И от какво е тази скръб? Не е ли
от туй, че ти долавяш всеки път
как стройно съгласуваните трели
със укор към самотността звучат?
Виж струните как в хор една след друга
запяват дружно в съгласуван тон.
И сякаш пеят син, баща, съпруга,
щастливо съчетани в унисон.
И те ти казват в общ, единствен звук,
че с теб не пее тука никой друг.

http://purl.org/NET/mylib/text/2833

116

Да не издигам пречки и стени
пред брака на сърцата. Обич не е
това, което времето мени
или със остарелия старее.
Любов — това е в бури греещ знак,
негаснещ и в мъглите, вечно зрима
звезда е тя за бродещия в мрак,
чиято стойност е неизмерима.
На времето не е играчка тя.
И нека то коси със сърп цветята
от нашите чела, страни, уста —
тя трае вечно, преко времената.
Ако това тъй само ми се струва,
ни моят стих, ни обич съществува.





Shakespeare
‘Sonnet 116’

Let me not to the marriage of true minds
Admit impediments. Love is not love
Which alters when it alteration finds,
Or bends with the remover to remove:
O, no! It is an ever fixed mark,
That looks on tempests and is never shaken;
It is the star to every wandering bark,
Whose worth’s unknown, although his height be taken.
Love’s not time’s fool, though rosy lips and cheeks
Within his bending sickle’s compass come;
Love alters not with his brief hours and weeks,
But bears it out even to the edge of doom.
If this be error, and upon me proved,
I never writ, nor no man ever loved.


------


Шекспир
“Сонет 116”

Нека не отрязваме на любовта крилата.
Но нима птицата е птица щом
се лесно тя изгуби при сянка на билата
и при тежък звън камбанен потърси тя заслон.
О не тя вечно ще се рее в небесата
и също кат маяк извисен във синевата свята
ще дава смисъл и посока да би изгуби се душата
и ще бъде птица достижима,макар че тъй хвърката.
А светлината на маяка не помръква нивга,
дори очите да не заиграват oт на птицата сияя
нейните лъчи ще греят и прелистват тази книга
и ще продължат.....и отвъд края на безкрая.
Ако всичко туй било е сладостна заблуда, и ако съм грешал-
то никога перо не съм докосвал и никой никога не е летял.


За съжаление не успявам да намеря превода на Валери Петров, който започваше така:

"Не! Бракът между чисти умове
препятствия не бива да познава.
Погрешно любовта се тъй зове,
щом на промени се поддава...."


Еееееех, в 10-и клас го учихме наизуст на английски. Все още го помня. Но чак години по-късно успях да го разбера!