Въвеждащ кадър: Кухня, маса, стол, на него седи жена. Мека светлина. Камерата се приближава и фокусира върху трапезата й - изящна чиния от майсенски порцелан, в нея питка черен ръжен хляб. Камерата проследява как жената лакомо, с нескрито удоволствие започва да омита хлебеца. Зад кадър тихо зазвучава "Рапсодия Вардар" на Панчо Владигеров. Топъл глас начева да рецитира.


Идейки си запъхтяна
вечерта от мъж
Цеца ръжен хлебец купи
в Билата веднъж.

Цеца хапва сладко, Цеца
лапа наведнъж.
Бърза, гладна като меца
тъпче топла ръж.

Ако някой купи някой
хлебец пълен с ръж
и го хапне този някой
вкусно отведнъж,

то тогава този някой
някак отведнъж
ще купува само наший
хлебец пълен с ръж.

Ако някой срещне Попа
в цъфналата ръж,
неизменно с този някой
свършено е отведнъж!

---

Топовен ендшпил
Идейки си от школото
вечерта веднъж,
Попа вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Попа зъзне целий, Попа
пламва изведнъж.
Бърза, мокър му е топа,
в цъфналата ръж.

Ако Попа вади топа
в цъфналата ръж
и погледне топа
Попа отведнъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
Попа е преместил топа
в цъфналата ръж?

Хахахахаха, Робърт Бърнс сигурно се е обърнал в гроба :>