Ликът ти със мастило аз рисувам
и всяка линия намокрям със сълза.
Извивките да пипна пак бленувам
ала далеч си, и себе си затуй коря.
Лицето бледно всяка нощ сънувам,
а щом събудя се - беда подир беда.

От топлината ти да вдишвам пак жадувам -
уви, останала от теб единствена следа
е споменът, на който вечно аз робувам,
боде ме твоята отровна, ледена кама.
Спокойствието вечно - по него аз тъгувам.
Дано изгасна скоро,
а не да бъда вечно тлееща искра.

p.s. Kude se zagubi tolkova vreme ?

Хубаво е.Браво.

Добре дошла обратно, липсваше ни

nice

Мерси, мерси, мерси



Аз съм си загубена по рождение



И вие на мен

Сладурско е. Имаш голям талант, изпозвай го и занапред.

Хубаво рисуваш с думи. Поздрави