Един вълк съгледал агне да пие вода в един поток и решил да се нагости с него под благовиден предлог. Като застанал по-горе по течението, започнал да обвинява агнето, че му мъти водата и не му позволява да пие. А то отговорило, че пие с върха на устните си и че освен това не е възможно, когато стои по-долу, да мъти водата по-нагоре. Вълкът, като не успял с този довод, казал:

— Но лани ти обиди моя баща.

А когато то отвърнало, че тогава още не е било родено, вълкът му рекъл:

— Това, че ти успяваш да се оправдаваш, не значи, че аз няма да те изям.

Баснята показва, че при онези, които имат намерение да вършат зло, справедливата защита не може да има успех.


http://purl.org/NET/mylib/text/2743

ВЪЛК И ЛОДКАР
Един вълк вървял из непознати места и стигнал до една река. Видял, че реката е широка и дълбока и не се решил да я прегази, а помолил лодкаря да го превози на своята лодчица. „Ще те превозя, ако ми заплатиш“ — казал лодкарят. А вълкът отвърнал: „Ще ти дам каквото пожелаеш, само ме пусии в лодката.“ Пуснал го лодкарят и поел към насрещния бряг. Вълкът рекъл на човека: „А какво възнаграждение искаш; от мен?“ — „Кажи ми — рекъл лодкарят — три истини и това ще бъде моето възнаграждение.“ Предложението допаднало на вълка и той веднага казал първата: „Който прави добрини, е добър човек.“ — „Което си е истина, истина е“ — отговорил лодкарят. Стигнали до средата на реката и вълкът изрекъл втората си истина: „А онзи, който не върши добрини, е лош човек.“ — „И това е истина — отвърнал лодкарят. — А коя е третата?“ — „Третата засега не зная — рекъл вълкът, — но ти ме докарай до брега, пък аз през това време ще я измисля.“ Стигнали те до брега, вълкът изскочил бързо от лодката и щом се озовал на сушата, извикал: „А който прави добрина на лошия, напразно си хаби силите!“ Право казал вълкът: Който прави добро на злия, за доброто му отвръщат със зло.