Стихотворението е на Христо Смирненски


(Разговор между чиновници)

— Няма мъдрост по света,
всичко, брате, суета!...
На, световният прогрес
що е сторил и до днес!

— Как така? Нима това,
дето виждаш, е шега?
Виж днес в двадесети век
вдъхновеният човек
с силата на мисълта
как е стъпил над света!
Взри се, погледни добре:
въздух, суша и море,
всичко, всичко в тоя час
е под неговата власт.

— Пак повтарям, друже, аз,
всичко туй е суета,
няма мъдрост по света!

Телефона, грамофона,
телеграфите безжични,
фабриките най-различни,
цепелини фантастични,
параходи грандиозни,
автомобили шикозни,
тренове като стрели,
апарати кат орли...

— Ех, измислил е той разни
дивотии чудновати,
водни, земни и крилати,
ала всичко туй са празни
работи, другарю мой!

На, измислил ли е той
нещо по-непостижимо,
работа велика... свята,
тъй например, да се взима
в месец два пъти заплата?!

ще взема да върна ...